Овцевъдът Красимир Бурмов преди Великден: Дай Боже повече "терористи" като нас

Давам агнешкото за 5,50 евро, в магазина не трябва да е повече от 15

Борислав РАДОСЛАВОВ

"Дай Боже повече "терористи" като нас, за да ставаме и ние по-достойна държава."

Така овцевъдът Красимир Бурмов от дряновското село Руня коментира пред "България Днес" репликата на бивш министър-председател, че с "терористи не преговаря", визирайки част от зърнопроизводителите, които организираха протести и блокади през есента на 2023-а.

Определението "терористи" предизвика остро възмущение сред земеделските производители и животновъдите, като беше счетено за обидно и крайно. Две години и половина по-късно репликата не е забравена, а Бурмов продължава битката за оцеляване на овцефермата си, в която отглежда 1300 животни и в навечерието на Великден.

"Цените са същите като миналата година. През 2025 г. агнешкото във фермата давах за 10,80 лв., а сега е 5,50 евро - същата цена. За мен нормално е в магазина крайната цена да не надвишава 15 евро средно за бут и плешка. Каквото зависи от нас, производителите - го правим", обясни пред "България Днес" Бурмов.

Той е категоричен, че моментната ситуация в сектора е "както никога досега".

"Предишни години се чуваше за голям внос, а сега не се чува нищо. Не мога да кажа защо. Досега имаше интерес от поне 2-3 кланици. Тази година имам оферта само от една. Не е толкова голям интересът. Търсенето е занижено и от хората, имат финансови затруднения. Който е консумирал 5 кг, сега ще консумира 2 кг", сподели още животновъдът.

"Работим, за да оцеляваме. Не се борим за печалби. Това за нас е поминък, хоби, начин на живот. Преди 35 години у нас имаше по 1,5 овца на глава от населението. Сега на 10 човека имаме по 1 овца. Как може една овца да нахрани десет души? Щем не щем, ще внасяме", посочва Красимир.

Със съжаление овцевъдът отчита, че години наред ни пробутват месо на 10-15 и дори 20 години от чужди държави.

"В Гърция има 10 млн. овце. У нас са около 600 000. Близо 20 пъти е намаляла популацията им в България. Само за арабския свят изнасяхме по 5 млн. агнета годишно. Сега и 5000 не можем. Къде сме? Има ли ни на картата изобщо? Фактор ли сме? Просто оцеляваме по нормалния, честен начин. Докато голямото финансиране отива при малък брой хора. Отстрани всичко се вижда. За 90% от колегите шансовете за оцеляване са минимални", казва още Красимир Бурмов, който отглежда животни от половин век.