Полярникът проф. Христо Пимпирев в интервю за "България Днес": Мислим за археологически проучвания на Антарктида

Ще търсим кораби от героичната епоха, които са потънали около Южните Шетландски острови

КОЙ Е ТОЙ:

Христо Пимпирев е учен и полярен изследовател. Доайен на българската антарктическа програма и неин ръководител. Директор е на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. Автор е на 12 книги, 7 документални филма и над 250 публикации в реномирани български и чужди списания. Международно признат е за своя принос към полярната наука и популяризацията на България в Антарктика.

Доли ТАЧЕВА

- Проф. Пимпирев, с какво 34-тата експедиция ще остане най-запомняща се за екипа?

- Това е една от най-успешните експедиции на България. Разбира се, това се случи и с помощта на нашия научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий". Тази експедиция ще се запомни с многото научни проекти, които бяха подкрепени с много силно международно участие, от учени от цял свят. За разлика от много други области, където ние се молим пред силните и богати държави, в случая учени от тези държави се молят и кандидатстват да работят с нас.

- Споменахте, че най-големите успехи се дължат на българския научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий". Можем ли да го наречем плаваща лаборатория?

- Разбира се. Сега сме част от морските изследвания на страни, които са откривали новите континенти, когато ние не сме били държава, а част от Османската империя. Сега сме наравно с тях. Нашият кораб за четвърти път стигна до Ледения континент и се затвърдихме като една морска нация, която извършва научни изследвания в Световния океан и най-вече в Южния океан (Антарктическия), който е най-негостоприемното място на цялата планета.

- Какви изследвания се извършиха на плавателния съд?

- Ние сме регионален център на всички балкански държави, тъй като от целия регион само България разполага с полярна база и с научноизследователски кораб, който да работи в тези води. През есента ще проведем първата балканска научна конференция по полярни науки, в която ще участват и от Европейският полярен борд представители на другите държави. На кораба работиха двама учени от Черна гора. Имахме един много интересен и важен проект с немски изследователи по океанология. Използвахме кораба за изследвания на теченията, които дават възможност да се види как се повишава морското ниво съобразно с топенето на ледниците и глобалното затопляне. Корабът достигна и до Антарктическия полуостров, където беше изучаван един пролив между Антарктическия полуостров и един съседен остров, което досега много рядко се е случвало и тези води не са много изследвани.

- Какво показват изследванията за повишаването на морското ниво до момента?

- Резултатите са плашещи. Трябва да се вземат мерки. В края на годината в Анталия е голямата световна среща за климатичните промени, където България ще участва много сериозно. Ще представи специални резултати от полярната програма и там ще се разискват какви мерки да се вземат, за да се спре топенето на ледниците.

- Коя е критичната точка?

- Глобалното морско ниво не трябва да се повишава повече от 5 см. Повиши ли се над това, трябва да правим диги по крайбрежията. Засега сме стигнали до 2 см.

- Споменахте, че корабът е извършил научни изследвания в най-неблагоприятните води. Какви опасности срещнахте там?

- В Южния океан непрекъснато се топят ледените шелфове, откъсват се ледени блокове, айсберги. Знаем какво се случва с "Титаник", само че в Северния ледовит океан. И в Южния непрекъснато има огромни ледени късове. Трябва да има голямо майсторство на екипажа, за да няма инциденти. Аз съм щастлив, че българите, които нямаме стотици години плаване в Световния океан, а едва от 4 години започнахме научни изследвания в него, се справяме отлично и в тези предизвикателства.

- Как се променя ролята на България в световните изследвания?

- Още в първата част на експедицията имахме две американски биоложки от университета в Лонг Айлънд, които изследваха популацията на едни много малко наблюдавани тюлени хищници. Това ще бъде едно много сериозно научно откритие. Освен това имахме двама португалски изследователи, които изследваха замърсяването с пластмаси на тези най-чисти води на планетата. Това се случи на българската полярна база. Именно там работиха и много учени от България. В базата ни работи една румънска изследователка, която се занимаваше с движението на ледниците във връзка с глобалното затопляне. Имахме две изследователки от Гърция, това е втората експедиция за страната, и то с нашата логистична подкрепа. Те направиха и гмуркания в тези най-студени води на планетата, където целогодишно температурата на водата е 0 градуса. Имахме и учени от доста екзотични държави, които не са виждали никога сняг през живота си - например от Еквадор, от Колумбия. На базата работиха и четирима учени от Обединените арабски емирства. Един сеизмолог, един метеоролог и двама биолози. По съвместен проект с Българския антарктически институт беше изградена научна лаборатория на техния национален център по метеорология до нашата база. Така че ние помагаме на много от страните да започнат своите полярни изследвания.

- А какво се случва с новата научна лаборатория, която миналата година спечели приза "Сграда на годината"?

- Тя е почти изцяло оборудвана. Беше населена, започнаха научни изследвания. Идваха много чуждестранни гости, които се удивляваха на това, което имаме. Единствено можем да се гордеем. Това е една нова България, където живеем без завист, без дрязги. Живеем като едно семейство в името на науката, и то световната наука, с представители от цял свят. Всеки помага на другия.

- Въпреки че от години имате подготовка, все пак как влияе изолацията на психиката и как се поддържа добрият дух в базата ни на остров Ливингстън?

- Там ние сме едно голямо семейство. Близките ни, роднини, приятели са много далече от нас - 13-14 хил. км. Тази изолация все по-малко се чувства. Вече имаме интернет, можеш да говориш с близките си, да си пишете. Разбира се това е ограничено, не е непрекъснато както в нормалния свят, но все пак имаме тази възможност. Там ти отиваш с някаква мисия, цел. Никой не отива да се разхожда по плажа. Всеки е отговорен както да изпълни дадената задача, така и да помогне на другия. Там взаимопомощта е много важно нещо. Условията са много трудни. Има дни с виелици, които със 160-170 км/ч трудно може да минеш от едната в другата къща. Трябва взаимно да си помагаме, трудните условия сплотяват. Най-голямото ни постижение е, че нямаме един сериозен инцидент за тези 34 години.

- Има ли откритие или наблюдение, което лично вас ви изненада тази година?

- Всеки един от научните проекти има за цел да даде новости в науката. Това, което мен много ме впечатли, са изследванията на замръзналата почва, взимането на проби, които са изключително ценни, тъй като от тях се извличат микроорганизми, за които вече имаме първи резултати. Нашите учени от Института по микробиология в Пловдив доказаха, че техните ензими могат да бъдат използвани за лекарства против рака. Това е откритие за цялото човечество. Работи се от няколко години, но вече имаме първите резултати. Имахме биоложки изследвания на уникалната флора и фауна на този континент. Как глобалното затопляне влияе на организмовия свят. Колебанията на морското ниво от топенето на ледниците също. Това го доказваме със специални уреди, които имаме в базата. Това също е изключително важно за цялото човечество, защото повишаването му означава, че водата ще залее огромни площи на континентите, и то в най-гъстонаселените.

- Какво следва след края на 34-тата експедиция - почивка или подготовка за следващата?

- Вече сме започнали подготовка за следващата експедиция. Класираме научните проекти, които ще се изпълняват. Мислим за бъдещето.

- Какви са големите цели за следващите български мисии в Антарктида?

- Мислим и за по-екзотични проекти, които ще се правят за първи път. Като например планираме един археологически проект за търсене на кораби от героичната епоха, които са потънали около Южните Шетландски острови. Има много заявки за работа, което ме радва. Има и много млади хора, които се интересуват, което също ме радва, защото имаме бъдеще. Нашата лаборатория ще приютява българските учени, техните колеги от цял свят и през XXII век.