Българинът, спечелил белгийския "Трейтърс", Тома Никифоров: Гласуването е отговорност, а не просто избор

Бихме се върнали със семейството ми, ако България тръгне в по-добра посока, заяви бившият спортист

В деня на изборите хиляди българи зад граница застанаха пред урните - не просто като избиратели, а като хора, които носят в себе си две реалности. Едната е животът, който са изградили извън страната, а другата - България, която никога не са напускали истински.

Сред тях е и победителят в белгийския "Traitors: Игра на предатели" Тома Никифоров. Въпреки че живее в Белгия, той не пропусна да упражни правото си на глас на парламентарните избори вчера.

"Гласувахме със съпругата ми в Брюксел - за нас това е въпрос на отговорност", заяви той пред "България Днес". За Никифоров това не е формалност, а осъзнат избор.

"Опитваме се да не пропускаме избори, защото вярваме, че дори малките действия имат значение", допълни бившият състезател по джудо и подчерта: "Гласуването е начинът да покажем, че ни пука и че искаме промяна, а не просто да я чакаме".

Зад тези думи стои една много по-лична история - тази за почти взетото решение да се върне в България. Заедно със съпругата си Кармен, Тома е бил на крачка от това да напусне Белгия и да започне нов живот в родината. Решение, което не идва импулсивно, а след дълго обмисляне и силно желание.

"Вярвам, че България може да тръгне в по-добра посока. Искрено ми се иска да видим такава промяна след изборите, защото бихме се върнали със семейството ми", каза Никифоров в изборния ден. Въпреки надеждата, реалността го спира, защото несигурността се оказва по-силна от желанието.

"Бяхме почти готови да се преместим в България, но несигурността около еврото и системата ме притесни. В Белгия училищата и здравеопазването са по-добри, но по улиците не е толкова сигурно. В България безопасността е по-голяма, а освен това ми липсват свободата, приятелите и семейството. В чужбина всичко е монотонно - хората мислят само за кариера", разказа той откровено за вестника през октомври миналата година.

Точно тази дилема държи решението му на пауза - между подредения живот в Белгия и силната емоционална връзка с България. Роден е в Брюксел, след като родителите му емигрират там, но никога не губи усещането откъде идва. По време на състезания по джудо, когато е завоювал медали под белгийския флаг, Тома винаги е милеел за родината:

"Когато звучи белгийският химн, аз наум пея нашия".

Най-важна роля в избора къде ще продължи живота си играе семейството му. Заедно с Кармен отглеждат двете си дъщери - Азалия и Дея, а тяхното бъдеще е в центъра на всяко решение. Мечтата на отдадения баща е да осигури на рожбите си сигурност, образование и спокойствие, без да губят връзката си с българските си корени.

Днес, макар и далеч от България, Никифоров остава тясно свързан с нея - чрез мислите си, чрез възпитанието на децата си и чрез действията си. За него гласуването е не просто право, а начин да бъде част от страната, която продължава да нарича свой дом. Решението за завръщане остава отворено - зависещо от това дали България ще тръгне по пътя, в който той и много други българи зад граница вярват.