Бежанец: Хората в Сирия нямат приятели, имат само врагове (видео 18+)

С Алаа Мартини разговаря Кристина Нешева

Текстът по-долу не е само интервю. А истината на един сирийски бежанец. Видяна през неговите очи. Истината на Алаа Мартини. 

Днес той се намира в България и е със статут на бежанец. Съгласи се да ни сподели неговата гледна точка относно ситуацията в Сирия. В откровен разговор той разказа за родината, която днес не може да познае, за страната, която вече не е негов дом, макар да не е спирал никога да я нарича по този начин. За ужаса и за болката. И не на последно място - за причината за всичко това.

- Алаа, бил си в сърцето на гражданската война в Сирия. Защо и как започна тя и за какво се бореха и продължават да се борят хората през цялото това време?

- Войната започна на 15 март 2011 година. Сирия е Република, не е кралство. Но въпреки това, семейството на Башар Асад управлява страната вече повече от 40 години. Те имат власт над всичко - над бизнеса, над петрола, над всичко. Затова хората започнаха да излизат по улиците - искаха да сменят режима и да свалят президента. Те излязоха на улицата, понеже искаха да бъдат свободни. Но сирийската армия отговори на протестите като започна да стреля по хората, да ги убива. От своя страна гражданите започнаха да използват свои оръжия, за да им се противопоставят. Така започна войната. Така беше създадена и Свободната сирийска армия (ССА).

- Снимал си много видеа по време на войната. Какво показват те?

- Отначало снимах медицинските пунктове, както и операциите. Движех се с медицинските екипи по границата и просто снимах тяхната работа. След това започнах да навлизам все по-навътре в Сирия и правех записи на атаките, снимах как убиват хора и взривяват градове.

- Кое е най-тежкото нещо, което си преживял, по време на гражданската война в Сирия?

- Най-страшното нещо беше гледката на изгорените деца. Можете да видите за какво говоря в клипа, който ви изпратих. Всичко, което ще видите, се случва на 31.12.2012 г., точно на Нова година. Но не мога да говоря за това. Не мога дори да го гледам отново. Това беше най-страшното.

(Видеото, което Алаа Мартини изпрати в редакцията ни, е с потресаващи кадри, които не са подходящи за лица под 18 години, бременни жени и такива с лабилна психика) 

- За ранените се грижат медицинските пунктове и Свободната сирийска армия. Да, брат ми и сестра ми все още са в Сирия. Имам и още няколко приятели, но не знам нищо за тях. Не мога да разговарям често с тях, те нямат дори интернет.

- Какво мислиш за ситуацията около Сирия в момента?

- Мисля, че никой няма да удари Сирия. Нито една държава няма да вземе подобно решение. Мисля, че просто всички ще стоят и ще чакат нова атака с химически оръжия.

- Кой използва химически оръжия на 21 август 2013 година? Били ли са използвани и преди химически оръжия?

- Сирийският режим използва химически оръжия. Сигурен съм в това, защото те вече използваха ракети, бомби, оръжия, които са забранени по цял свят, освен в случай на война. Защо да не ни нападнат и с химически оръжия? Какво им пречи? Сигурен съм, че са те - силите на Асад. Да, преди също са били използвани химически оръжия. Мисля, че са били шест малки химически бомби, но в това не съм напълно убеден. За информация: малките бомби убиват например около 20 човека и раняват 60-70. Но оръжията, използвани миналата седмица, са най-големият удар досега.

- Защо според теб Съединените щати не направиха нищо, за да помогнат на Сирия по-рано?

- Мисля, че САЩ искаха нещата да се случат по този начин, защото ако това, което искаха, бе да прекратят войната, можеха да го направят в рамките на 24 часа. Ако само бъде създаден закон, според който самолети не могат да бъдат допускани във въздушното пространство на Сирия, войната би приключила до 24 часа. Защото това, което уби най-много хора в Сирия, бяха самолетните атаки, както и нападенията с хеликоптери.

- Мислиш ли, че ООН наистина искат да помогнат на хората в Сирия, по-специално на децата?

- Не. Първият път, когато инспектори на ООН влязоха в Сирия, мой приятел беше с тях, за да помага при превода. Каза ми, че са открили 40 варела, пълни с бетон и във всеки един от тях открили по двама или трима човека, заровени в бетона. Вътре във варела. Инспекторите направили снимки и видео на всичко това, но никога не го показаха публично, никога не казаха нищо за това. Ако те искаха да помогнат на хората, щяха да изпратят информацията, с която разполагаха, там където трябва.

- Смяташ ли, че някой пречи на работата на инспекторите на ООН в Сирия?

- Сирийският режим възпрепятства тяхната работа. Защото ги настаняват в 5-звездни хотели, осигуряват им жени, дават им пари. А тези от тях, които не искат да ги слушат, се опитват да убият и след това да припишат убийството на Свободната сирийска армия.

- Каква е най-добрата опция за сирийския народ в момента?

- Войната да приключи и изграждането на Сирия да започне отново. А войната може да спре, ако забранят самолетите в сирийското въздушно пространство.

- Кой е истинският приятел и съответно враг на обикновените хора в Сирия?

- Хората там нямат приятели. Имат само врагове.

- По дяволите, не! Аз нямам никакви права тук, понеже съм бежанец. Тук българите нямат права в собствената си държава. Затова я напускат. Как да очаквам аз като бежанец да получа някакви права?

Сирийските бежанци решават да дойдат в България, защото в Турция живеят в палатки. Тук имат свои стаи. Но България не им осигурява нищо повече. ООН дава на България средства за бежанците, но те не стигат до нас. Когато бях в бежанския лагер в Свиленградско, имах телефон. Откраднаха го и аз исках да бъде проверено на камерите какво точно се е случило. Отговориха ми, че камерите не работят.

Не ми харесва правителството, не ми харесва управлението. Но харесвам хората. Запознах се с наистина добри хора тук. Имам добри приятели българи. Харесвам изключително много българската природа. 

- Ще се връщаш ли в Сирия?

- Да. Защото мога да помогна на хората там като участвам в събирането на храна, пари, дрехи за тях. Мога да помагам с превода, мога да помагам и в болниците. Също така да снимам и да показвам на света какво се случва в Сирия. Не ме интересува дали ще ме убият там. Това е моята страна, това е моят народ. Не мога просто да стоя и да гледам.