"Алфа рисърч": БСП първа политическа сила, ако изборите са днес

Ако изборите бяха днес, БСП ще бъде първа политическа сила, изпреварвайки ГЕРБ. Това показват данните от изследване на "Алфа Рисърч" за обществените нагласи в навечерието на първите сто дни на кабинета "Орешарски".

В началото на есенния политически сезон БСП има лек електорален превес (18.4%) над ГЕРБ (15.6%). Най-значимият резултат за БСП от двата месеца протести и контрапротести е консолидирането на нейния електорат - ефект, който обичайно се регистрира, когато избирателите й се усещат атакувани, отбелязват от "Алфа рисърч". В същото време симпатизантите на ГЕРБ, обратно на левицата, са по-демобилизирани.

Реформаторският блок привлича подкрепата на 7.6% от общия брой избиратели. Основно предизвикателство пред него остава запазването на мотивацията за гласуване сред десните привърженици, ако изборите бъдат отложени прекалено напред във времето.

ДПС поддържа традиционните си позиции - 5.8% от пълнолетните жители на страната. Техните симпатизанти се отличават с много висока мобилизация за участие в евентуални избори и с изключително силна идентификация с кабинета "Орешарски".

В нишата на националистическия вот Атака губи подкрепа (спадайки до 1.5%), която се отлива към НФСБ (3.1%).

Висок остава делът на "търсещите" избиратели. Около 20% не разпознават в нито една от съществуващите партии алтернатива на статуквото, показва резултатите на "Алфа Рисърч". Най-младите и високо образованите търсят алтернатива в евентуална партия на протестиращите. Техните родители - в друга, различна от управлявалите досега формации.

Парламентарните партии са достатъчно инертни, новосъздаващият се Реформаторски блок - недостатъчно популярен, за да се правят прогнози кой ще успее да привлече този колебаещ се вот. Възможно е това да бъдат както някои от сега съществуващите партии, така и напълно нови субекти. Предвид характера на политическата криза на 2013 обаче, бъдещите електорални нагласи до голяма степен ще зависят от това кой ще излезе морален победител от настоящите протести и контрапротести.

 

Доверие в политически личности и електорална подкрепа

В края на август две дами оглавяват класацията на публичните фигури с най-висок рейтинг: еврокомисарят Кристалина Георгиева (47% положителни срещу 15% отрицателни) и столичният кмет Йорданка Фандъкова (43% положителни срещу 22% отрицателни). Българският еврокомисар обичайно се ползва с доверие заради европейската си легитимност, а и по силата на правилото „колкото по-далеч, толкова по-одобряван". Оценката за Й.Фандъкова, която е почти идентична сред столичани и жителите на страната, отразява както отношението към цялостната й дейност, така и към реакциите й в един период на засилено политическо противопоставяне.

Другите две личности с положителен рейтинг са президентът Росен Плевнелиев и омбудсманът Константин Пенчев, които имаха активна позиция по гражданските протести през последните месеци. Държавният глава бележи известен спад в личния си рейтинг (от 44% на 37%), но доверието в него продължава да доминира над недоверието (25%). Той остава единствен от политиците в най-висшия ешелон, който генерира повече одобрение, отколкото неодобрение. Значителен е превесът на положителните оценки (36%) над отрицателните (13%) и при омбудсмана Константин Пенчев, което му дава висока обществена легитимност да посредничи при поставянето и реализацията на гражданските искания.

При всички останали ключови личности от политическия елит недоверието доминира над доверието. По-дистанцираната позиция на Георги Първанов от горещите политически битки и скандалните назначения, му осигурява 33% обществено доверие, срещу 41% недоверие. Следва го Бойко Борисов с доверие от 26%, срещу 49% недоверие. Сергей Станишев остава с 23% доверие срещу 56% недоверие. Отрицателно продължава да е отношението към лидерите и на другите две парламентарни партии. Лютви Местан има одобрението на 12% и неодобрението на 67% от избирателите в страната. Оценките за лидера на Атака Волен Сидеров са още по-негативни - 4% положителни срещу 85% отрицателни.

В контекста на задълбочаващото се обществено недоверие към основните политически партии, делът на привържениците за бърза оставка на правителството и нови избори се запазва в рамките на 40%. 38% подкрепят провеждането на парламентарни избори заедно с европейските през май следващата година. Твърди привърженици на кабинета са 19% от избирателите, които смятат, че най-добрият вариант е правителството да изкара пълен четири годишен управленски мандат. Времевият хоризонт на настоящия кабинет обаче е един от въпросите, който разделя симпатизантите на БСП и ДПС. Докато 40% от левите симпатизанти смятат, че най-добре е да се проведат предсрочни избори през май следващата година, 59% от избирателите на ДПС са твърди в настояването си за пълен мандат.


Отношение към правителството и оценка за управлението на страната

Подкрепата за правителството и премиера остава на същото равнище, от което стартира, респективно - 23% и 29%. Драматично обаче - почти двойно - нарастват отрицателните оценки за дейността им. Ако в началото на юни близо половината от пълнолетните българи нямаха определено мнение за тяхната работа, а критичните оценки бяха около една четвърт, то в края на август хората с негативно отношение към кабинета се увеличават от 28% на 47%, а тези към министър-председателя - от 25% на 44%. Неутралитет запазват само една четвърт от анкетираните.

Няма съществена статистическа разлика в ръста на отрицателните оценки сред жителите на отделните типове населени места, възрастови и образователни групи. Така напр. през последните три месеца критични оценки в София се увеличават от 39% на 57%, в областните градове - от 32% на 49%, в малките градове - от 23 на 42%, а в селата - от 18% на 40%. Навсякъде негативното отношение доминира над положителното. Единствено симпатизантите на БСП и ДПС запазват консолидирана подкрепа за правителството. 60% от симпатизантите на Атака, почти толкова колкото на ГЕРБ, Реформаторския блок и привържениците на други партии, са недоволни от дейността на кабинета и премиера.

Негативна тенденция се наблюдава и по другия ключов за имиджа на правителството проблем „в полза на широки обществени групи ли са неговите действия, или в полза на тесни икономически и политически кръгове?". От 39% на 26% спадат привържениците на тезата, че дейността на кабинета е в полза на обществото, от 53% на 70% се увеличава делът на хората, убедени, че основните ползи се акумулират от близки до управляващите кръгове.

Въпреки оттеглянето на Д.Пеевски като шеф на ДАНС, кадровата политика на правителството продължава да търпи силна обществена критика. 7.5% от пълнолетните българи смятат, че през периода „на високи държавни длъжности са издигани най-компетентните и почтени личности", 84% са на обратното мнение. Още по-малко, едва 5 на сто, са съгласни, че „процедурите, по които се издигат и назначават хора на високи постове са прозрачни и честни". 82% (вкл. 70% от привържениците на БСП и 58% от тези на ДПС) не са съгласни, че настоящото правителство се ръководи в действията си от тези принципи.

Равносметката на първите 100 дни управление показва, че кабинетът „Орешарски" стартира със и продължава да се ползва с ниска обществена подкрепа. Макар и броят на протестиращите срещу правителството рязко да намаля през летните месеци, това не е променило нарастващите негативни нагласи сред мълчаливото мнозинство от гражданите. 23% са удовлетворени от дейността на правителството, на другия полюс са 21% - гневни на управляващите. Най-значителен дял обаче, 55%, са разочарованите. Самите протести консолидират подкрепата за правителството, но тя остава затворена в две електорални групи. Именно стеснената социална база на управлението осигурява много малък резерв за действие и свобода за маневри при решаването на неизбежно възникващите проблеми и осъществяването на дългосрочни политики.