Емблемата на Хисаря Петко Попов: Прабаба ми уши знамето "Свобода или смърт"

91-годишният патриот е пазителят на църквата, в която Панайот Волов дава началото на Априлското въстание

Борислав РАДОСЛАВОВ

Снимки: Авторът и Историята на един народ

91-годишният Петко Попов е пазителят на храм "Свети Димитър" в хисарския квартал "Веригово", в който Панайот Волов обявява Априлското въстание. Преди 150 години светата обител е била в пределите на тогавашното село Синджирлий, а дядо Петко с чест и гордост пази в Божия храм копие на знамето "Свобода или смърт", оригиналът на което е ушит преди избухването на бунта от неговата прабаба Ивана Стойнова - касиер на тайния революционен комитет, създаден от Васил Левски през 1869 г.

Историите на храма и родолюбивите предци на дядо Петко са толкова вдъхновяващи, че ти се иска да слушаш още и още. Но първо - трябва да отидеш до Божия храм в Хисаря, който пази спомена и духа за славната Априлска епопея. И да потърсиш дядо Петко Попов, който живее в китна къщичка до самите порти на църквата в сегашния квартал "Веригово" в курортния град.

Макар и вече на 91 години, дядо Петко излъчва жизненост, вяра и желание да предаде духа на времето на всеки посетител, дошъл пред дебелите каменни зидове на храма и запазената и до днес камбанария. Той пази ключа за обителта и на драго сърце разказва как Панайот Волов обявява в храма избухването на Априлското въстание на 21 април 1876 г. Именно Волов основава за втори път таен революционен комитет в църквата след обесването на Апостола, за да продължи усилено подготовката за въстанието. Това става през февруари 1876 г., когато апостолът пристига тайно, представяйки се за търговеца на гюлово масло Петър Ванков.

След като Копривщица въстава, на другия ден привечер цялото село Синджирлий, водено от председателя на комитета Антон Билкин, начело с развятото от Стею Байрактаря знаме (брат на Ивана Стойнова - сестрата на дядо Петко), а след него въоръжени въстаници на коне, керван от коли с багаж, старци, жени и деца тръгват към Копривщица.

Местният бей, научавайки за масовото обезлюдяване на Синджирлий, изгаря всички къщи. Подпалва и църквата "Свети Димитър". Храмът изгаря, но като по чудо целият масивен иконостас остава непокътнат и може да бъде видян и до ден днешен.

В онези бурни времена преди 150 години свещеник в селото и секретар на революционния синджирлийски комитет е прадядото на Петко Попов - поп Петко Стойнов. Прабабата на 91-годишния днешен пазител на църквата е касиер на тайния революционен комитет в Синджирлий. Именно тя ушива на ръка легендарното зелено копринено знаме "Свобода или смърт" на местните революционери със сърмен лъв в средата, стъпкал турското знаме.

По време на въстанието Синджирлий е опожарено и оцелелите местни революционери няма къде да се приютят. Тогава английската аристократка лейди Емили Ан Странгфорд предоставя 100 палатки, дрехи и храна на изпадналите в беда поборници за свобода.

Заедно с апостола Волов една група, в която са и синджирлийски въстаници, потеглят на север през отрупаната с неочакван майски сняг Стара планина. Но бунтът е потушен навсякъде. В Троянския Балкан загива от вражи куршум Антон Билкин. Стею Байрактаря и още няколко бунтовници са заловени малко преди да преминат Дунав. Изпратени са в пловдивски затвор, а после на заточение.

Стею Байрактаря, който носи знамето скрито, увито около кръста си, успява преди залавянето край град Бяла да го предаде на един овчар, за да не попадне у турците. Той го предава в местната църква, а по-късно попада в Панайот Волов в Шумен и в Националния исторически музей.

Секретарят на синджирлийския комитет поп Петко Стойнов се укрива известно време, но е предаден и обесен на моста на река Марица в Пловдив. Сред изпратените на заточение в Диарбекир и остров Крит са и 12 синджирлийски поборници.

Днес 91-годишният дядо Петко с гордост пази спомена за славното дело както на своите прабаба и прадядо, така и на всички въстаници, дали живота си за свободата на поробения ни народ. Неговият пламенен разказ се случва точно пред оцелелия и непокътнат от опожаряването на храма иконостас и до копие на знамето "Свобода или смърт", което с гордост дядо Петко развява, а кръвта му кипва като на младите поборници, вдигнали на бунт народа преди 150 години.