Спешните и АГ отделенията най-много страдат: Малките болници загиват една след друга

Има недостиг на лекари, а работещите масово са в пенсионна възраст

Карловската болница се оказа в центъра на тревожна криза.

Недостигът на лекари в лечебното заведение постави под риск нормалната работа на ключови отделения. Част от медиците са в пенсионна възраст, а липсата на нови кадри води до претоварване, невъзможност за покриване на дежурства и опасения, че пациенти ще бъдат пренасочвани към Пловдив при спешни ситуации.

През последните години подобни ситуации упорито се повтарят в различни точки на страната. Родилни отделения спират работа, детски хирургии затварят, цели клиники остават без специалисти, а болници трупат огромни дългове. Навсякъде причините звучат почти еднакво - недостиг на лекари, ниско заплащане, прегаряне на персонала и липса на млади медици, които да искат да работят извън големите градове.

Година след година все повече лечебни заведения започват да функционират на ръба на оцеляването.

Варна остана без детска хирургия тази година. Болница "Св. Анна" преустанови работа след серия лекарски оставки, отделението обслужваше не само Варна, но и голяма част от Североизточна България, което превърна кризата в по-мащабен проблем. Според медици натоварването е било огромно, а специалистите - твърде малко. Лекарите работеха на постоянни дежурства и в условия на сериозно напрежение. След напускането на част от персонала в посока друга болница варненската вече не можеше да осигури безопасен график за работа. Родители изпаднаха в паника, защото при спешни случаи децата трябваше да бъдат насочвани към други лечебни заведения. Лекари обясниха, че детската хирургия е едно от най-трудните направления и в страната има критичен недостиг на кадри.

През септември 2022 година родилното отделение на болницата в Троян временно преустанови работа, причината бе заразяването на лекари и акушерки с COVID-19. Случаят показа колко нестабилна е системата в малките лечебни заведения. Оказа се, че отсъствието само на няколко медици е достатъчно, за да блокира работата на цяло отделение. Бременни жени от региона бяха принудени да търсят помощ в Ловеч, Плевен и други градове. Пандемията разкри огромната липса на кадри в здравната система. В много болници персоналът беше сведен до минимум и всяко отсъствие създаваше риск от затваряне на отделения.

През 2022 година отделението по акушерство и гинекология на разградската многопрофилна болница "Свети Иван Рилски" също спря прием на пациентки заради липса на достатъчно медици и невъзможност да се покриват дежурствата. Новината предизвика сериозно напрежение сред местните жители, защото акушеро-гинекологичната помощ е сред най-важните медицински услуги за всеки регион. Лекари признаха, че проблемът се трупа от години - специалистите остаряват, а млади кадри почти не идват. Пациентките бяха пренасочвани към други градове, което създаде огромни трудности за бременни жени и спешни случаи.

Преди 6 години болница "Света Петка" във Видин затвори неврологичното си отделение за срок от шест месеца. Причината отново бе липса на лекари. Това остави пациенти с инсулти и тежки неврологични заболявания без възможност за лечение на място. При подобни състояния времето често е решаващо, а транспортирането до други градове може да коства човешки живот. Жители на Видин определиха ситуацията като катастрофална. Регионът и без това страда от тежка демографска криза и недостиг на медицински специалисти, а закриването на отделения допълнително засилва усещането за изоставеност.

През 2024 година болницата в Дупница стигна до ръба заради липса на персонал и финансови проблеми. Лекари предупредиха, че цели отделения работят на издихание, а голяма част от медиците са в пенсионна възраст. Според местни жители персоналът е силно претоварен, а младите специалисти предпочитат да заминат за София или чужбина. Така болниците в по-малките градове постепенно започват да се крепят основно на възрастни лекари, които продължават да работят въпреки умората и ниското заплащане.

Финансовият срив също се оказва една от основните причини за закриване на отделения. Болницата в Лом години наред работи на загуба, а общината периодично покрива дефицити, за да не се стигне до фалит. През последните години лечебното заведение неведнъж е било спасявано с извънредно финансиране. Само за покриване на поредния дефицит местната власт отпусна десетки хиляди левове. Ръководството на болницата предупреждава, че без нови лекари и стабилна държавна подкрепа бъдещето на лечебното заведение остава несигурно.

През последното десетилетие България постепенно започна да губи ключови медицински отделения особено извън големите градове. Най-често затварят родилни, детски, неврологични и спешни структури - именно тези, които изискват най-много специалисти и денонощна работа. Основните причини са едни и същи - ниски заплати, огромно натоварване, липса на млади кадри и масова миграция на лекари към големите градове или чужбина.