Незрящият Виктор Асенов, който впечатли Джирото: Мечтайте! Няма невъзможни неща!

Колоездачните етапи у нас бяха най-добрата реклама за България по света

Кой е той

"Виктор, ти си прекрасен източник на вдъхновение!"

Това написаха на официалната фейсбук страница на Джиро д'Италия след колоездачното състезание в България. Незрящият планински ултрамаратонец Виктор Асенов изпълни поредното си голямо предизвикателство. Той откри велошествието преди идването на Джирото в София, а преди това сам с велосипед премина трасето от 9 километра по "Цариградско шосе". Пред "България Днес" 30-годишният Виктор, познат като Несломимия, сподели емоциите си.

Добромир ДОБРЕВ

- Викторе, почувства ли се горд, когато от Джиро д'Италия те обявиха за вдъхновение?

- Определено бях приятно изненадан. Не очаквах да публикуват видеото с мен. Успях да реализирам идеята си да карам сам колело по затворено трасе на Джирото по "Цариградско шосе" до Орлов мост. Столична община и кметът Васил Терзиев приеха радушно идеята и казаха: "Добре, правим го". Когато финиширах, му връчих тромба, с която да даде старта на велошествието. Тогава всъщност за мен са разбрали и самите италианци, организатори на престижното състезание. Изявили са желание да ме заснемат, да ме интервюират и да ме покажат.

- Вдъхновяващ човек ли си?

- Искам да давам такъв пример на хората да вярват, че щом за мен няма невъзможни неща, значи и за тях няма. Не само за тези в неравностойно положение. Стига те да поискат, да мечтаят, да имат криле да полетят, да се опитват. Не казвам, че всички сега трябва да хукнат и да карат колело или да бягат, нека правят това, което тях ги радва.

- Колко често караш велосипед и как изобщо успяваш?

- Карането на колело съм го научил като много малък благодарение на моята баба. Тя ми помагаше, защото съм се родил незрящ изцяло. Карал съм по познати маршрути, в близост до нашата вила като малък. Иначе освен с бягане основно се занимавам с тандемен велосипед, където искам да участвам в различни планински състезания. Там е доста по-трудно, доста по-интересно и по-предизвикателно и за човека, който е отпред. При велосипеда за двама отпред е този, който управлява скорости, спирачки, кормило. Ние заедно с него въртим педали, но трябва да притежаваме много добра синхронизация. Особено когато се накланяме в завоите, е нужно да имаме прецизност. В тандемното колоездене всичко, което се прави, е в стиковка с партньора.

- Какво означава за България това, че приехме три етапа от Джирото тази година?

- Носи ни много позитиви. Отзивите за етапите у нас са прекрасни. Въпреки двете масови падания, но такива винаги ще има. Това е нормално за колоезденето, кара се с висока скорост. Да приемем Джирото, е нещо голямо. Хората по света гледат, интересуват се, научават за едно ново непознато за тях място. Самите колоездачи нямат времето да обиколят забележителностите в страната ни, но други любители и туристи ще искат да минат по техните стъпки, да повторят трасето. Всичките телевизии по света, които са излъчвали Джирото,

буквално са поднесли на хората готова реклама на България с всички интересни места, които да посетят. Ще дам пример с мен - когато участвах на еверестинг (екстремно спортно предизвикателство, при което участникът изкачва и слиза един и същ маршрут на колело, пеша или с бягане многократно, докато сумарната положителна денивелация достигне височината на връх Еверест – 8848 метра - б.а.) на остров Сицилия, проучих и аз какви са забележителностите наоколо и така се качих до вулкана Етна.

- Ти си планински маратонец и често спортуваш във Витоша. Какви опасности крие това, предвид смъртния случай след нападение на мечка тези дни?

- Когато се отива в планината, има някои правила, които е хубаво хората да спазват. Установил съм това от моята практика по планински състезания, тичали сме и през нощта, миналата година изкачих 19 пъти за два дни маршрута от хижа "Алеко" до Черни връх. Първо, когато си сам, трябва да вдигаш достатъчно много шум, да си подсвиркваш нещо. Ти си на

гости в планината, нормално е там да срещнеш различни животинки, а понякога и мечки. Ако си навлязъл в тяхната територия, те се чувстват застрашени. Задължително е да имате звънче или свирка в себе си. Най-добре е хората да се движат в група, да си говорят, така няма да изненадаш животното и то ще се отдалечи. Аз също понякога се разхождам с моето куче водач в планината по познати пътеки, но му давам команди и навигирам с него. Дивите животни усещат миризмата на кучето и това ги стряска, но отделно винаги човек трябва да дава знак, че е там, че има присъствие.

- Посещаваш училища и водиш беседи. За какво си говорите на тези срещи?

- Срещам се с ученици от 1-ви до 12-и клас. Искам да вдъхновявам хората. Обсъждаме тези неща, които на тях сами им интересно. Ако стане въпрос за планината, казвам им какви са нещата за безопасност. Ако стане на въпрос за кучето водач, говорим за него. Обяснявам как постигам сам тези неща. Питат ме какво работя. Правя всички тези предизвикателства, но се налага и да работя. Едната ми професия е да правя масажи в офис за 15 минути за служителите. В днешното забързано ежедневие хората невинаги имат време, а когато това нещо ти се даде като възможност по време на работния процес, да се възстановиш от натрупаната умора, е чудесен вариант. Другото, с което се занимавам, е мотивационни лекции за фирмите. Разбира се, винаги до мен има и финансови партньори, без които не бих могъл да върша много от нещата.

- Усещаш ли подкрепа?

- Има и кампании за дарения, но нека се знае, че те са свързани с училището за кучета водачи. За съжаление, само това е начинът те да се издържат. Но не може един човек да чака само наготово да получи нещо, трябва да даваме и от себе си. Може да е знание, умение, може да е нещо друго, каквото и да е. Ето, аз успявам и съм благодарен на всички, които застават зад мен. Радвам се, че хората проявяват желание да ме подкрепят в тези каузи.

- Какво послание би искал да предадеш на хората?

- Не се отказвайте! Винаги летете напред и нагоре! Имайте криле! Може да не е в спортен план, а в някакъв друг. Човек винаги трябва да опитва, да рискува. Ето сега имаме много актуален пример с певицата Дара, която покори "Евровизия". Следих конкурса и много се зарадвах на победата й. Затова казвам и на учениците, и на мотивационните лекции във фирмите: "Хора, мечтайте!".