Скандал с паметник на капитана на "Радецки"!

Огромен скандал се завихри тези дни на козлодуйския бряг, установи "България Днес". От едната страна е публицистът и изследовател на близката и далечната история на България Иван Тренев, а от другата - общината в дунавския град. Тренев заяви пред "България Днес", че местната управа е отказала да постави паметник на Дагоберт Енглендер, капитана на легендарния параход "Радецки", с който Ботевата чета стига до козлодуйския бряг.

На 27 май се навършват точно 150 години от паметното събитие, затова реакцията на публициста и пред "България Днес", и в социалните мрежи е остра. Иван Тренев предвиждаше откриването на паметника на Енглендер да съвпадне с честването на юбилея, но за съжаление церемонията се отлага във времето. Нито той обаче, нито отговорните лица от кметството в Козлодуй посочват конкретната дата, на която ще се открие монументът на Дагоберт Енглендер.

Изследователят на историческите потайности посочи, че зад скандала стоят "политически причини".

"Политически съсипаха цялото събитие. Не пожелаха да сложат паметника. Застанаха много хора срещу нас", каза за "България Днес" Тренев.

"Поставянето на паметника на капитан Дагоберт Енглендер и пристигането на Юно Енглендер за 27 май 2026 г. по повод 150 години от Априлското въстание и 100 години от смъртта на Дагоберт Енглендер се отлага поради политически причини, независещи от нас! С чувство на отговорност и искреност се обръщаме към всички българи, за да ги уведомим, че поставянето на паметника на капитан Дагоберт Енглендер в Козлодуй се налага да бъде временно отложено по политически причини, както и пристигането на Юно и Лукас Енглендер също се отлага", обяви вчера и в социалните мрежи публицистът.

Юно и Лукас Енглендер, които живеят във Виена, са преки наследници на капитана на "Радецки" като негови праправнуци. Иван Тренев се запознава с тях преди няколко години, а през 2025-а заедно с издателя Николай Тончев и Теодор Данов, скулптора, който създава и паметника на капитан Енглендер, почистват неговото надгробие в централните гробища на австрийската столица и възстановяват буквите.

Изследователят посочи още пред "България Днес", че "се опитали да цензурират речта на Юно Енглендер" за откриването, но не пожела да даде на този етап повече конкретика.

"Сега дори са писали писмо до Юно да я притесняват някакви уж историци", допълни за вестника Тренев.

"България Днес" получи и мнението на община Козлодуй защо монументът на капитана на кораба светиня за българската история не бе открит на 27 май.

Оттам изтъкват, че инициативата за поставянето на този паметник е "изцяло на Иван Тренев", който поддържал и съответния контакт с главния архитект на община Козлодуй.

"Има да се извършат още технически неща, за които е необходимо време, и затова не успяхме в рамките на тази дата", посочиха от козлодуйското кметство. "Ще има паметник, но по-нататък във времето", обещават общинарите.

"Няма да можем да ги приемем роднините на капитана, защото ще ни е сложно два пъти за едно и също нещо", поясниха още от община Козлодуй.
Оттам съобщиха и, че "корабът е на брега на Дунав. Реплика е на оригиналния. Собственост е на НИМ, не на община Козлодуй".

"Не сме мислили за историческа възстановка на събитието с кораба. Когато дойде времето на откриването, ще мислим за това, за да се включи в програмата. Няма такова нещо - че събитието няма да се състои по политически причини. Не е коректно да се твърди такова нещо!", категорични са козлодуйските общинари.

Те подчертават, че "че трябва да си извървим пътя според правилника за такива обекти, приет от Общинския съвет, а за поставянето е необходимо техническо време".

"И нямаше как чисто времево да се събере извънредна сесия на Общинския съвет. А наследниците на капитан Енглендер идват специално за откриването. Ако искат да си дойдат на лични разноски, това е друга тема, която не е коментирана до този период. Не сме пращали покани на никого за това откриване", заявяват още от общината в дунавския град.

Според Иван Тренев основната причина за отлагането на церемонията по откриването на монумента е несъгласието с неговата хипотеза, която шокира официалната историческа наука у нас - че Христо Ботев не е превземал насилствено парахода, а е имало предварително съглашателство между него и капитана на "Радецки" за разиграването на "театър". Целта била да не се навлекат неприятности на Дагоберт Енглендер и на останалите членове на екипажа от страна на Австрийската корабна комисия и османските власти.

Наскоро изследователят на историческите потайности разкри и, че Енглендер не е управлявал сам кораба, тъй като е бил лишен от правото да бъде първи капитан година по-рано заради катастрофа с управляван от него плавателен съд пак по река Дунав.

"В книгата си Йордан Ведър, потомък на известния масон Иван Ведър, пише за тази предварителна договорка. И всъщност един от капитаните на "Радецки" тогава е бил човек от семейство Ведър - Димитър Петрович, революционер, военен, мореплавател и масон, и по тази линия става връзката между екипажа и Христо Ботев. Ботев пише писмо на френски и немски, за да не навлече проблеми на Енглендер, но въпреки това той по-късно е арестуван по подозрение в съучастничество. Всъщност това не е било отвличане, а маскиран ритуал. И Ботев, и четниците му изпълняват сцената със залавянето на екипажа. А Ботев е обявил, че ще "отмъсти, ако не получи управлението на парахода", хвърля бомбата Тренев.

Публицистът споменава и за друго събитие, което българските историци предпочитат и досега да премълчават - че опит за превземане на кораб от български четници и революционери в Германия е имало и 10 години по-рано, но заради предателство те са заловени и убити.
"Пасажерите на "Радецки" изобщо не са били случайни хора, а елитът на Европа. И когато ги разпитват, те казват, че това е било едно "прекрасно шоу". "Ако всички революционери по света бяха като Ботев, светът щеше да е едно чудесно място", твърдели те", разказва още Иван Тренев.

По думите му независимо от "постановката" капитан Дагоберт Енглендер е бил арестуван във Видин от османската военна полиция.

"Опитали се да го накарат да върне кораба обратно, но той не се съгласява, въпреки че е имало опасност да се озове в някой от страшните балкански зандани. До последно той остава голям приятел на България. Умира през 1925 г. Вандали са бутнали обелиска от гроба му на централните гробища във Виена, за да искат пари от наследниците за поставянето му обратно, а това са големи суми. Когато почистихме гроба, не можахме да го върнем на мястото му, защото е много тежък, но предстои да направим и това", зарича се Иван Тренев.