Мартин Карбовски: Любен Дилов-син ни показа какво означава истинската свобода

Мартин Карбовски отдаде почит на Любен Дилов-син с емоционален текст, в който го определи като човек, дал на цяло поколение усещането за свобода и смелостта да изразява себе си без ограничения.

Според журналиста и писател Дилов е вдъхновил много автори, творци и артисти да пишат, да експериментират, да грешат и да не се страхуват от обществените оценки. Карбовски подчертава, че именно той е показал, че свободата е най-важното условие за творчеството и свободното мислене.

В публикацията си той свързва образа на Любен Дилов-син с духа на 90-те години и определя този период като символ на по-свободното изразяване. Въпреки че днес свободата често е подложена на изпитания, Карбовски е убеден, че примерът на Дилов ще продължи да вдъхновява следващите поколения.

Той завършва посланието си с убеждението, че хора като Любен Дилов-син остават живи чрез идеите си и чрез свободния дух, който са предали на другите.

Ето какво написа Карбовски в публикацията си:

Любо Дилов-син даде на цяло едно наше поколение свободата като възможност. Повечето свобода у нас можеш да опиташ на вкус, но не можеш да живееш в свобода. Да си я позволиш - скъпа е. Любо ни показа, че няма ограничения, ще можем да пишем, да се подиграваме, да грешим и да не се извиняваме за свободата си. Такъв Любо е нужен на всяко поколение автори, писачи и артисти. Свободата нямаше особен смисъл, няма и сега. Защото бият всеки ден по свободата ни. Защото тълпата не се нуждае от нея. Защото жените (примерно:) не я разбират ...

"Но не тряа да ти пука " - бързорек и фъфлещ, ироничен и сладкодумен и като го питаш какво ще пишем днес, какъв да е днешния скеч - той казваше - ше праим каквото си искаме. Стига да е смешно.

Винаги е смешно.

Не се сещам за много други свободни такива хора, даващи свободата като основна опция на всеки писач. На всеки търсещ и мечаещ.

90-те са Любо. Вече затворен за онази свобода прозорец.

Но някой ще продължи.

Свободата живее на цикли.

Някой ще продължи да търси и винаги ще има Любо, който небрежно те поощрява.

Свободата, Патрон:)) да си жив и здрав там горе!

Епитафиите също могат да са смешни, долу патетиката, свободата, Марти, оправдава всички грехове - виж лимериците и сюрреалистите.