ИНТЕРВЮ! Панчо Панчев, секретар на Община Сандански: С дрон борим скакалците

Като стъпиш в тревата, и пред теб всичко оживява

КОЙ Е ТОЙ:

Панчо Панчев е секретар на общинска администрация – Сандански, от края на 2019 г. Магистър в специалност "Културен мениджмънт и визуални комуникации". Преди няколко дни две общини в Благоевградска област - Сандански и Петрич, обявиха частично бедствено положение заради масово нашествие на марокански скакалци. По данни на местните власти засегнатите площи вече надхвърлят 4000 декара, основно пасища и ливади. Панчев е сред хората, които следят ситуацията на терен.

Доли ТАЧЕВА

- Г-н Панчев, срещу какъв противник се изправя общината и колко бързо се разпространяват тези скакалци?

- За съжаление, са бързи в размножаването си. Информацията дойде от Агенцията по безопасност на храните, които бяха обследвали терени, за които са получили сигнали от животновъди в общината. Първоначално бяха установени 2000 декара - 1200 в землището на селата Ладарево и Джигурово и 800 декара в землището на село Плоски. Започнахме третиране с препарат в землището на село Плоски, но там се откриха допълнителни огнища. Така че първоначално преценените 800 декара в момента вече са някъде около 1400 само в този район. Плътността е много голяма, така че се надявам да сме пръскали в точния момент, в точната фаза на развитието на скакалеца, преди той да снесе своите яйца. В момента с това се борим. Гоним се с времето, за да изпреварим снасянето на яйцата.

- Каква е гледката, когато такова ято скакалци премине през даден терен?

- Като стъпиш в тревата, и пред теб всичко оживява. Започва да скача. В началните си фази на развитие скакалецът не може да лети, няма развити крила, така че се придвижва предимно по земята със скокове. Но хора, които са на терен - животновъди, споделиха с нас, че вече започват и да прелитат. Което е притеснително. Предстои колегите да се преместят в землището на село Ладарево. Надявам се, че там, тъй като надморската височина е малко по-висока, а терените и в двата случая са силно пресечени, ще се справим.

- Какви са мерките, които предприемате?

- Започнахме третиране, одобрено от Областния кризисен щаб, с определен вид препарат и дозировка за декар. Използва се само пръскане с безпилотен апарат - дрон. Дронът е голям, с осем перки и вместимост 50 литра. Покрива голяма площ и благодарение на него се справяме засега, тъй като мащабите са големи.

- Безопасен ли е този препарат за животните, пчелите и хората?

- Безопасен е, ако се спазват указанията за карантинен срок, който е пет дни. Ние сме направили всичко възможно да предупредим, чрез кметовете и кметските наместници, самите животновъди и пчелари на територията на общината, по-скоро на засегнатите землища, за да могат да се съобразят с това и да не извеждат животните на паша в следващите няколко дни.

- Това ли е най-сериозното нашествие, което общината е виждала през последните години?

- Като третирана площ преди две години мисля, че беше повече, но тогава не знаем каква беше ефективността, защото се пръскаше с хеликоптери. Те пръскат от много голяма височина, а това предполага и много голямо разсейване на препарата, докато сега с дрона може да се пръска от 3 метра. Буквално директно в земята. Дори и при вятър почти не му пречи. Струята е много силна. Той е доста голяма, ефективна и сериозна машина. Миналата година третирахме с по-малък дрон и с пикапи, но сега не става, защото говорим за много силно пресечен терен и единственият наистина работещ вариант е този с дрона.

- Какви са щетите, които нанасят мароканските скакалци?

- Тъй като са тревопасни, унищожават цялата ниска и средно ниска растителност, до която имат достъп. След унищожаването им ги оставяме да се разложат. Това не са онези огромни скакалци, мароканските са много дребни. До 3-4 сантиметра стават максимум. Не са по-големи.

- Какви са засегнатите територии и колко близо са вредителите до обработваемите земи и населените места?

- В момента се третират основно пасища и ливади. Нямаме данни да са засегнати обработваемите земи и населените места. Но развитието им е много сериозно. Постоянно пълзят. В Плоски например пълзяха от планината към полето, към магистралата. Това вече е опасно, защото може да стигне до обработваемите земи и до населените места.

- Има ли опасност скакалците да мигрират в други райони?

- Ефектът от този препарат е доста бърз. Това, което имам като наблюдение от миналата година, е, че в рамките на няколко минути, може би 10-15, скакалците вече бяха обездвижени. Така че единственото, на което наистина се надяваме, е да сме изпреварили фазата на снасяне на яйцата и развиване на крилата. Защото, ако има крила, ние може да започнем пръскането, но вече там да няма скакалци и нашите усилия да са напразни.

- Какво може да се случи, ако тази вълна не бъде спряна навреме?

- Може това да се превърне в хроничен проблем. Дори да третираме териториите, след като скакалците са снесли своите яйца, следващата година пак ще имаме проблем, тъй като самите препарати не могат да достигнат до яйцата. Те са в земята. Така че се надявам да сме изпреварили тази фаза. Иначе ни очаква същото догодина.

- От колко време съществува проблемът с мароканските скакалци и как се е зародил?

- От три години насам се занимаваме с това на различни места, в различни землища и те не са малко. И това наистина е проблем. Не мисля, че някой може да се наеме да прогнозира или да намери някакъв модел на миграция. Не знам, но плътността е много голяма. Може би са дошли отдавна, развивали са се на различни места и ако не са били забелязани в зони, където не стъпват хора и животни, са се размножавали там с години.

- Ако хората забележат нови огнища, какво трябва да направят?

- Да сигнализират или при нас, или в Агенцията по безопасност на храните и отдел "Растителна защита". Задължително да подават сигнали. Ние ще правим проверки на място и ще реагираме. Въпросът е, че в момента не знам с какви наличности от препарати разполагат нашите партньори. Ние изкупихме почти всички налични препарати. Само община Сандански купихме около 180 литра. И община Петрич също взеха 110 литра. Дай боже, проблемът да е засечен, и то в правилния момент. На това се надяваме.