Ето ги най-високите постройки в България

Изграждането на 22-етажен небостъргач в столичния квартал "Младост" отново разбуни духовете в жилищния комплекс, в който от години водят битки срещу презастрояването.

Сградата ще е с височина 75 метра и ще се строи на площ от 45 хиляди квадратни метра, с 15 хиляди квадратни метра паркинги. Около 93% от терена е собственост на общината, която в замяна ще получи между 26 и 30% от сградата върху него.

Ето кои са най-високите обекти у нас, построени от човешка ръка.

Богородица с Младенеца докосва небето

Монументът "Света Богородица" в Хасково се намира на Младежкия хълм и се извисява над целия град. Скулптурата, висока 14 м и тежаща 80 тона, стои върху 17-метров постамент, който отвътре представлява параклис. С тази статуя през 2004 г. градът влиза в раздел "Религия" на Книгата на "Гинес" като най-високата статуя на Богородица с Младенеца. Монументът, изграден от полимербетон, е тържествено открит на празника Рождество Богородично на 8 септември 2003 г. и осветен от митрополит Арсений.

Заради рекордните си размери и подходящото местоположение статуята на Света Богородица се вижда от целия град дори и вечер. Съвсем близо до монумента се намира и 30-метровата камбанария на Хасково, която беше открита през 2010 г. Тя е една от най-високите на Балканския полуостров, а от върха й се разкрива невероятна панорамна гледка към целия град.

Комин е с впечатляващите 325 метра

Най-висок у нас е коминът на медодобивния завод в Пирдоп. Той е с впечатляващите 325 метра и 40 сантиметра. Предприятието е построено в периода 1955-1958 година и продължава да работи до ден днешен.

Най-голямата му конкуренция е старият комин на ТЕЦ "Марица-изток 2" - 325 метра, построен през 1977 г. Със същата височина е и коминът на ТЕЦ "Марица-изток 3". Железобетонното съоръжение на ТЕЦ "Марица-изток 2" беше в експлоатация до 2009 г., когато беше заменено от рухналия завчера комин. Новата димна тръба беше изработена от материал, който се състои от полиестерна смола, кварцов пясък и стъклени влакна. Той е киселиноустойчив и не подлежи на топене или разтваряне при номинални температури на димния газ. Но пожарът успя да го повали.

В класацията по височина се нарежда и радиомачтата "Венец" в Шуменска област. Предавателят се извисява на цели 302 метра. В списъка за най-големи съоръжение следват само радиопредавателни станции - "Видин 2" (259 м), "Плевен" (250 м), "Стара Загора" (216 м), "София 5" (215 м), "Шумен 1" (205 м) и "Петрич" (205 м).

Телевизионната кула в Русе е №1

Първата по височина сграда в България е телевизионната кула в Русе. Тя се извисява над дунавската столица на 204 метра. Построена на хълма Левента, известен още като Саръбаир, на 150 м надморска височина. До 2001 г. е най-високата телевизионна кула и на Балканския полуостров.

Автори на проекта са арх. Стилиян Титков, арх. Евлоги Цветков, инж. Иван Янтахтов и инж. В. Василев. Строежът продължава от 1975 до 1987 г., когато влиза в редовна експлоатация. На височина 107 м се намира сладкарницата, а бетонното тяло завършва на 120-ия метър. От там започва антената, с която общата й височина достига 206 м. През 90-те години на миналия век е монтирана допълнителна антена и височината достига 210 м. През март 2007 г. е направена нова реконструкция, с която височината става 204 метра. На 9 октомври 2012 година аналоговата антена беше подменена с цифрова за рекордните 16 минути.

За съжаление, към днешна дата кулата е затворена за посетители. Така жители и гости на града пропускат уникалната възможност да се качат със скоростния асансьор до сладкарницата, откъдето се разкрива 360-градусова гледка към Русе и околностите му.

Виадукт "Бебреш" е рекордьор на пътя

Лидер при пътните съоръжения е виадукт "Бебреш" - 120 метра. Изграден е по автомагистрала "Хемус" и преминава над долината на река Бебреш.

Намира се на около 1000 м надморска височина в Стара планина и е завършен през 1985 година. Конструкцията му включва предварително изготвени греди с дължина по 60 метра. Те са разположени над 12 равни отвора при обща дължина на моста 720 метра. Изборът на относително малки отвори на гредите, направен с цел да се използва наличната технология за тяхното производство, налага изпълнението на голям брой и необичайно високи стълбове - най-високият от тях достига около 120 метра. Мостът се използва и за бънджи скокове.