Кличко проговори за България и Путин

"Искам да благодаря на България и на българския народ, защото от началото на войната вие постоянно ни доставяте муниции, така че ни давате възможност да се отбраняваме и да удържаме, така че много благодаря", заяви Владимир Кличко Пред водещата Цветанка Ризова в предаването "Лице в лице" по bTV.

"В момента мисля как да помогна на държавата си в тези трудни времена по време на войната. По-важно за мен е какво мога да дам на страната си и да продължи тя да бъде една демократична държава", коментира още боксовата легенда.

"От началото на пълномащабната инвазия в Украйна аз съм рамо до рамо с брат си. Украинците в столицата сме изправени пред огромни предизвикателства, най-големите, които човек може да си представи", добави още той.

"Въпреки че сме нападнати, ние сме решени да защитаваме животите си, да защитаваме правото си да живеем в демократична и свободна държава. Твърдо сме решени да елиминираме нашия опонент на нашата земя. Тази решимост не може да бъде премахната от украинските сърца", увери Кличко. По думите му Украйна трябва да остане демократична и цяла.

"Войната продължава. Руснаците сами могат да се погрижат за себе си, да променят пътя на Русия. Русия на Путин няма бъдеще. Няма начин тази инвазия да се осъществи по начина, по който Путин го направи. Това престъпление трябва да има последици. Зад всяко убийство има човек, който го е извършил, а зад всеки войник има командир, който е наредил - трябва да има последици. Най-голямото престъпление е кражбата на нашите деца. Те трябва да бъдат върнати на семействата си. Това е най-голямото предизвикателство пред нас", каза още Кличко. Той говори и за боксовия си мач с българина Кубрат Пулев-Кобрата.

"Бях много впечатлен колко решителен е Кубрат Пулев. Битката завърши доста рано, но през първите рундове предизвикателствата бяха много сериозни. Той беше изключително добре подготвен технически, много добър боец, физически подготвен и беше предизвикателство за мен. Не трябва да забравяме, че се биех и в моя град в Германия, в залата всички фенове очаквах да викат за мен. Когато влязох, видях много български знамена. Мислех си "Какво се случва? Не съм в Хамбург, а в София!"