Живея със змии и скорпиони!

- Как сте, кап. Собаджиев?

- Старая се, доколкото е възможно в тази ситуация, да се държа и да не рухна окончателно. Що се отнася до физическото ми състояние, имам заболявания, които се появиха и обостриха тук, в "Ла Хоя".

- Как преминават дните и нощите в панамския затвор?

- Мъчителни, безкрайно дълги. Очакването е една голяма агония.

- Днес се очаква най-сетне да тръгне делото срещу вас. Защо две години и половина се отлагаха заседанията?

- Първото заседание се отложи, защото от затвора не ми осигуриха специализиран транспорт, с който да бъда отведен на делото в гр. Колон. Целия ден чаках. Лично почетният ни консул г-жа Лисичкова беше получила уверенията на управата на затвора, че ще спазят задълженията си и няма да провалят делото ми.
Второто заседание, насрочено за 25 юни, беше отложено от адвоката ми, за което ме информираха ден преди делото и аз отново рухнах. Това беше заради приемане на нова стратегия за защитата ми.

- За какво става дума?

- Преди повече от година приятелите ми, които по 24 часа на ден се занимават с моя случай, попаднаха на официална информация, че през март 2012 г. са заловени трима колумбийци, мастити наркотрафиканти, които са били следени от 2010 г. от американските служби, колумбийските военноморски сили и ДЕА. В хода на разследването срещу тях и по-късно при залавянето им е доказано, че те са отговорни за организирането и извършването на трафика на кокаин на кораба "Маас Трейдър", който са осъществили с помощта на хора, заемащи отговорни постове в Колумбия и Панама. Когато приятелите ми изпратиха тази информация, аз бях най-щастливият човек на света. Казах си: Кошмарът ми свърши! Още повече че въпросните престъпници са екстрадирани във Флорида - САЩ, за да се гледа там делото срещу тях. Веднага запознахме адвокатите с тази информация, както и външно министерство!

- Какво се случи?

- Никой не направи никакви постъпки да потърси допълнителна информация. А тези хора са следени от ДЕА и спецслужбите, заловени са, доказани са извършени от тях трафици, сред които и този, за който аз лежа вече трета година без съд и присъда. След като те имат присъда, мислите ли, че ако аз бях замесен, никой нямаше да ме потърси като съучастник или поне като свидетел? Да не говорим за мафията. Аз просто нямаше да бъда жив, ако имах нещо общо с това.

- Каква беше реакцията на адвоката ви?

- За огромно съжаление се оказа, че адвокат Салазар не е чувал за въпросните хора и беше повече от стъписан, когато му разказах. Той ме увери, че е направил запитвания до властите в Колумбия и Америка и очаква официални отговори, които да представи пред съда в Панама.

- Как успяхте да организирате защитата си?

- След задържането ми, честно казано, бях спокоен. Мислех си, че е станало недоразумение и скоро ще ме пуснат. Единствено аз бях отведен в затвора "Ла Хоя" на базата на скалъпени и смехотворни обвинения от страна на няколко членове на екипажа. По-късно моите колеги се запознаха с показанията и намериха фрапиращи недоразумения и разминавания.
От затвора ми бе предложен адвокат Гуардия, който поиска хонорар от $30 000. Подписахме договор с него, след което... изчезна! Не можех да повярвам, че съм измамен и че са загубени толкова много пари.

- След това?

- Тогава близките ми започнаха да търсят нов адвокат. Така с помощта на българската и международните морски организации се стигна до наемането на кантората "Волф и Картнър". Поискаха 50 000 долара, но за година не получихме нито един път някакво обяснение какво правят, за какво харчат - нищо! Нито пък нещо се случи около мен.
Тогава се обърнахме отново за помощ към външно министерство, което нареди на посланика ни в Мексико да посети Панама. Той дойде, срещна се с прокурора, с директора на затвора и с други отговорни лица и само няколко дни след това аз бях разпитан на практика без съдействието на моите адвокати. В един момент ни стана ясно, че те с нищо не са по-добри от мошеника Гуардия и приятелите ми предложиха да търсим друг вариант за защита. Вече бяхме загубили 83 000 долара!
Така се стигна до наемането на адвокат Салазар, чийто хонорар възлиза на 40 000 долара.

- Почетният ни консул в Панама успя ли да помогне с нещо?

- С почетния консул, г-жа Лисичкова, поддържам постоянна връзка. Тя е единственият ми близък човек тук и прави всичко според възможностите си да ми е в помощ. Тя ме снабдява с лекарства и вещи от първа необходимост, за което искрено й благодаря. Но все пак затворниците от другите националности имат пълна подкрепа от държавите си, независимо че са с доказана вина и вече с присъди. Постоянно ги посещават, получават храна и други неща. Трудно ми е да говоря за това. Много пъти съм се чувствал напълно, напълно изоставен и забравен.

- Какви са условията в затвора?

- В съседна килия почина затворник от туберкулоза, вмъкват се отровни змии, скорпиони, тарантули и какво ли още не. Условията са повече от кошмарни. Натъпкани сме по много хора в килиите, не се диша просто. Най-големият проблем е водата - ако я има изобщо. Пускат я за по 15 минути на ден, идва от близката река, кафява, кална. За да си напълним, всеки път става бой.

- Как се оцелява в един от най-лошите затвори в света?

- Мизерия, корупция. Винаги съм бил силен човек, но не съм си и представял, че може да ми се случи подобно нещо. Повярвайте ми, понякога не мога да повярвам, че още съм жив. Единственото "хубаво" на огромната корупция тук е, че и аз се възползвах от нея, колкото и грозно да звучи това. Както споменах, тук всичко е пари. Така и аз, като всички останали, се сдобих с телефон и интернет и имам връзка с моите близки и това ми помага да оцелявам. Иначе досега да съм умрял или рухнал окончателно.

- Какъв призив бихте отправили към хората в България и властите?

- Аз съм тук, в "Ла Хоя", изкупвайки чужда вина. Ежедневно живея в този ад и най-лошото е, че не знам какво да очаквам. Най-ужасното обаче не са условията в затвора. Най-ужасното е, че съм тук, без да имам вина, че се обърка целият ми живот и в професионален, и в личен план. Толкова години работих честно и почтено и сега, на 55 години, съм тук, на края на света, и то с такова обвинение. Това ми тежи най-много и чакам деня, в който истината ще се разбере. Не бих понесъл да остане петно върху името ми. Благодаря на всички мои близки, на моите приятели, които не ме изоставиха и правят и невъзможното за моето физическо и психическо оцеляване.