Николай Коджабашев, председател на Съюза за защита на природата: Бракониери убиват 150 мечки годишно у нас

Гл. ас. д-р Николай Коджабашев е председател на Съюза за защита на природата и преподавател по "Зоология" в Лесотехническия университет (ЛТУ) в София. Висшето образование завършва през 1993 г. в Софийския университет "Св. Кл. Охридски", специалност "Зоология на безгръбначните животни". През 1995 г. постъпва на работа в ЛТУ като асистент. Негови основни направления на научните му интереси са екология на безгръбначните животни, зооценологичен мониторинг на горските екосистеми, опазване и консервация на автохтонните местообитания и възстановяване на повлияни екосистеми.

- Д-р Коджабашев, какво е мястото на мечката в българската природа?

- Мечката е най-едрият хищник в Европа и Азия, като България е една от страните в Европа с относително висока плътност на популацията. Причината за високата плътност на мечката не се дължи единствено на ефективна природозащита през последните години. Мечката е присъствала в българската фауна винаги. В много далечното минало е била много широко разпространена както в планините, така и в равнините. Много хора са с впечатлението, че мечката е планинско животно. Както и други животни обаче, и тя е била изтласкана от човека в не много пригодните за хората места и общо взето, е вид бозайник, който вече се е приспособил към предимно планинските ландшафти. Плътността на мечката през последните години наистина се увеличи у нас, въпреки че спекулациите с числеността й са много големи.

- Какво мислите за двете позиции за популацията на мечки у нас - едната я брани като защитен вид, а другата е, че трябва да има отстрел, за да не се стига до нападения над домашни животни и хора?

- В България се води битка, която не води до никакъв положителен резултат. Тоест на фронта и от двете страни има трупове, а фронтовата линия не се променя. От едната страна са лютите защитници на мечката, които казват: "Не ни интересува, ако трябва, мечките ще ядат баби и деца. Важно е да не ги пипаме". От другата страна стоят настървени ловци и казват: "Тоя хищник яде нашия дивеч, трябва да го тепаме".

- Къде е истината според вас?

- Истината е, че ние не може да не се съобразяваме с европейските директиви и с европейското законодателство. Не можем да не се съобразяваме с националното законодателство, но от друга страна, приоритет на всяка цивилизация е населението. Когато е застрашен човешки живот, да не говорим детски живот, въобще няма време за мислене. Взема се веднага решение.

- Дори ако мечката не е виновна?

- Мечката може да не е виновна, но е на неподходящото място в неподходящото време. Причините после ще ги търсим. И веднага възниква въпросът защо у нас през последните години има толкова много конфликти с мечки. Обикновено веднага се дава примерът с Румъния и Хърватска - и там действително имат много повече проблеми, отколкото тези в България.

- Как гледате на случая на Витоша с убития преди време човек, за който се предполага, че е нападнат от мечка?

- Моето мнение е, че тези, които са били на място, на оглед на трупа, ако не са могли да разберат дали става въпрос за нападение от мечка, от глутница подивели кучета или някакъв друг хищник, не им е мястото там да вземат решение и да дават становища. Това трябва да бъде компетентно мнение и съответно взето компетентно решение.

- Може ли да се спори дали трупът е нахапан от мечка, или от бездомни кучета?

- Аз това просто не мога да го приема. Това са животни, които всеки специалист, който види трупа, веднага би трябвало много да не мисли. Това са хищници, които имат коренно различен начин на действие. Има и винаги е имало мечки на Витоша. В последните години има допълнителен проблем - липсата на зими, което, общо взето, прави мечките активни целогодишно. Проблемите с мечките в България започнаха първо, когато тя беше защитена. Официално беше забранен ловът на мечки, като изключение от правилото е доказаната стръвница. По неофициална информация към настоящия момент бракониерски се избиват около 150-200 мечки годишно, което можем да анализираме при отчитането на ориентировъчния им брой според различните източници. Липсата на единна методика за отчитане на числеността и единна администрирана група по отчета е основната причина за спекулациите с този вид. Ако се приеме, че годишно се отнемат от природата 150 индивида средно, а числеността остава непроменена или дори нараства, то това означава, всяка година има ново попълнение от поне 150 нови индивида. Ако сметнем, че прирастът на вида е средно 20%, а бракониерският отпад е около 150 животни годишно, то общият им брой би трябвало да е около 800 - 1000 индивида. Макар в тези сметки да има доста голяма доза на статистически спекулации, те могат да бъдат използвани за груба оценка на тенденциите в числеността и за сравнения при отчитането на броя индивиди по различните методики.

- Казват, че мечката е най-опасна, когато е с малките си.

- Майката ражда мечетата в бърлогата. Огромната майка, която е примерно 120-140 килограма, ражда мечета, които са от порядъка на 250 до 450 грама, тоест колкото голям плъх. Ражда от едно до четири, най-често две, малко по-рядко три. Когато ги изкара за първи път, мечетата вече са прогледнали, окосмени и с размер на котка. Първата година е времето, когато майката бди изключително много и дори при най-малката заплаха (шум в гората, чупене на клон) тя избягва контакт. Към края на втората година мечетата стават около 30-40 килограма. Третата година мечетата вече са 70-80, в някои случаи дори 100 кг. И това е годината, когато се разделят. Майката ги прогонва, когато се разгони. Това е обикновено третата година и пролетта е брачният период, когато вече активните полово зрели мъжки обикалят. По миризмите разбират къде има разгонена женска. Най-големият и най-силният има приоритет.

- С какво се храни българската мечка?

- Нашата мечка през по-голямата част от годината е растителноядна. Храни се с коренища, треви, плодове. И не бива да забравяме, че когато се събуди от сън, има нужда от енергия. И всъщност белтъчният глад, причина за който е зимният сън, изтощеният организъм и нахлуването на половите хормони принуждава животното да търси белтъчна храна - охлюви, жаби, мърша. Ако една мечка е много силна физически и има възможност лесно да добива храна чрез убиване на домашни животни, свиква и започва да го прави. И всъщност това е едната версия за случаите, когато мечката започва да нанася щети на стопаните, отглеждащи животни. Агнета, телета, коне - най-вече жребчета, и теленца.

- А самите мечки превръщат ли се в храна? Популярно ли е убиването им, за да бъдат изядени?

- В много райони на България традиционно ядат мечка, като правят филета, кайми, суджуци, луканки. Навсякъде, където има мечка, си има и традиционно консумиране, въпреки че това се крие. Някои от най-големите заразявания с трихинела (Trichinella spiralis) са в райони, където има мечка. Много често се убива един индивид, кани се населението на голяма софра и така стават едни от най-големите заразявания. Първо, месото не е изследвано. Второ, много малко хора знаят, че мечката е преносител на трихинелата, защото тя е паразит, който е на върха на паразитизма, тъй като се развива във всеки един гостоприемник, няма нужда от междинен и целият цикъл протича във всеки един гостоприемник. Много често мечката може да се зарази и от мърша или примерно от трихинелозно прасе. Има поверие, че мас от мечка лекува ставни проблеми, коксартрози и така нататък. Затова и на черния пазар се купува меча мас. Като ловен трофей се ценят кожата и черепът, макар да е забранено да се слагат на официални места. Има още един трофей, който западняците могат да оковат в благороден метал. Това е os penis - мъжката мечка има кост в пениса. И всъщност едно време се е говорило, че благородници, които носят закачена на врата си тази кост, са истински мъже. Тя е доста голяма, от две части е, към 25-30 сантиметра.

- Нокти и зъби също може би са си носили на врата?

- Малко индиански работи са това. Но като цяло българите нямаме традиция да ядем мечки.

- И все пак след констатираните проблеми - какъв да е статутът, бъдещето и националната стратегия за мечката в България?

- Дилемата мечката или човека засега остава нерешена. Истината е, че трябва да измислим как да съществуваме съвместно. Мечката като застрашен и защитен вид е част от естествената ни природа и мястото й е в гората, далеч от селищата и човека. Като върховен и много едър хищник са й нужни територии с достатъчно хранителни ресурси, отдалечени от постоянното човешко присъствие. Успешното управление и контролът върху този защитен вид трябва да бъде подчинен на строго научна основа, която да позволява съвместно съществуване, гарантиращо бъдеще на стабилна меча популация, обитаваща райони достатъчно отдалечени от цивилизования свят. Създаването на екстензивни, полуестествени хранителни ресурси - планински овощни плантации от сливи, джанки, круши и ябълки, дивечови ниви от земна ябълка, овес, ръж и ечемик, отдалечаването и изолирането на дивечовите хранителни комплекси от населените места, както и ограничаването на туристическите посещения в райони с размножаващи се мечки са само малка част от мерките, които лесно и бързо могат да бъдат предприети, а отдалечаването на мечките от районите с населени места да стане чрез създаването на условия, задоволяващи всички естествени нужди на този върховен хищник. Съвместното съществуване е възможно, но мислещият човек е този, който трябва да намери правилния отговор на сложната задача - и мечката жива, и той безгрижно спокоен.

И нека не забравяме, че мечката ни е нужна, за да съществуваме самите ние, защото тя е била и ще бъде част от българската природа, а ако човек руши родната си среда, се самоубива бавно, но сигурно.