Създателят на "Черна писта" и "Диагноза България" Мартин Атанасов: Милиони евро разлика в покупките на еднакви лекарства от болниците

• Питам се какво се случва, ефективна ли е спешната помощ у нас и може ли да бъде по-добра, споделя младият мъж

Кой е той?

Мартин Атанасов преди време създаде проекта "Черна писта", който имаше за цел да извади наяве реалните мащаби на проблема с войната по пътищата и да послужи като инструмент за повишаване на пътната безопасност. Сега Атанасов създаде и "Диагноза България". Това е независима гражданска платформа, която за първи път събира на едно място официалните данни за 180-те държавни и общински болници у нас: колко и за какво харчат, на какви цени купуват лекарства, как възлагат обществените си поръчки, какви заплати плащат и какво отчитат пред здравната каса. Всичко това съществуваше и досега, но беше пръснато в стотици отчети и регистри, до които обикновеният човек няма как да стигне. Платформата ги изчиства, подрежда ги и сравнява всяка болница със сходните на нея - от същия тип и размер. Там, където едно число се отклонява драстично, го маркираме като "аномалия". Това не е обвинение, а сигнал, че тук си струва да се погледне по-внимателно.

- Как се роди идеята за проекта "Диагноза България"?

- Идеята за "Диагноза България" тръгна от "Черна писта". Докато работех по темата за катастрофите, започнах да се питам какво се случва с човека, след като е станала бедата. Тоест ефективна ли е спешната помощ у нас и може ли да бъде по-добра. Темата ми е близка - години наред съм се занимавал с първа долекарска помощ в Българския червен кръст, а съм и национален обучител по първа долекарска помощ при младежи. И колкото повече навлизах, толкова по-ясно ставаше, че спешната помощ за съжаление не функционира добре. Оттам въпросът се разшири. Как изобщо функционират болниците? Къде отиват парите в системата? Този въпрос след много месеци работа прерасна в мащаба на това, което днес е "Диагноза България".

- Защо избрахте точно това заглавие?

- Защото диагнозата звучи тежко, но тя не е краят. Тя е първият честен пред теб и за теб момент, в който разбираш какво не е наред. А когато знаеш какво не е наред, можеш да започнеш да лекуваш. Точно това е смисълът на платформата - не да произнася присъда, а да покаже честно къде системата "боледува", за да може да се случи лечение. "Диагноза България" е първата стъпка към оздравяване.

- След като осветихте системните проблеми по пътищата с "Черна писта", защо решихте да насочите усилията си именно към болничното здравеопазване?

- Защото това е система, която засяга всеки един от нас и буквално ни коства животи. С "Черна писта" показах, че това, което бяхме свикнали да наричаме "нещастен случай", всъщност е системен дефицит - и когато данните излязат на светло, разговорът се променя. Здравеопазването има нужда от същата честност. Пътят ме доведе дотук съвсем логично: от катастрофите, през спешната помощ, до въпроса как работят болниците и къде отиват милиардите публични средства за тях. Това не е смяна на тема - това е същата кауза в друга система.

- Платформата маркира над 605 милиона лева в "рискови" разходи и обществени поръчки. Кои са най-фрапантните примери за източване или надути цени?

- Тук е важно да уточня, че платформата не показва един или два случая, а множество. И именно затова е силна. Не говорим за изключение, а за практика на много места.

Дадено скъпоструващо лекарство една болница го купува за около 15 хил. евро за единица, а други две болници купуват същото лекарство за 8,5-9,5 хиляди евро за единица. Друг случай - лекарство от 100 mg, което една болница плаща около 5000 евро, докато други го купуват за около 1500 евро, и то в момент, в който болницата с високата цена е взела 22 единици. Разликите стигат до десетки и стотици хиляди, а на места и до милиони левове.

Същото важи и за разходите извън лекарствата. Има болници с многократно по-високи разходи за конкретни пера спрямо сходни на тях - за хигиенни материали, за юридически и консултантски услуги, за поддръжка. Трудно е да се обясни как една болница плаща около 90 хил. евро за поддръжка, докато сходни плащат около 30 хил. евро - близо три пъти по-малко. Зад това вероятно стоят договори, които не са изгодни за самото лечебно заведение. За мотивите те да са такива ние можем да спекулираме, но институциите са тези, които трябва да се самосезират и да разберат защо това е така. И от кого да се търси отговорност.

Също така виждаме малки общински болници, чиито специализирани отделения с по десет легла отчитат огромен брой трудни и скъпи операции - стотици пациенти за няколко месеца. Пак казвам, че това не са единични случаи, а практика на редица места, и за първи път платформата ни позволява да ги видим, да ги осветлим и да търсим обяснение. Повтарям, аномалията не е присъда - тя е сигнал, че тук си струва да се погледне по-внимателно. И при обяснение, и при липса на такова трябва да искаме действия. В крайна сметка това са нашите пари за нашето здраве и това на близките ни.

- Разкривате случаи, в които едно и също лекарство или медицински консуматив се купува на цени, десетки пъти по-високи спрямо сходни болници. Как е възможно системата да допуска това законно?

- За съжаление голяма част от тези аномалии са напълно законни - и точно това е проблемът.

При лекарствата от позитивния лекарствен списък има пределна, максимална цена. Оказва се, че някои болници ги купуват близо до тавана, докато същото лекарство, в същата доза се купува от други държавни и общински болници на пъти по-ниска цена. Тоест управителят не избира икономически изгодното за болницата, а изгодното за доставчика и му носи огромна печалба.

Още по-фрапантен е случаят със специалната категория скъпоструващи лекарства, които заради спецификите си не са в позитивния списък и не са регистрирани в България. За тях има специален ред, но той има пробойни: тези лекарства нямат пределна цена. Дистрибуторът се възползва и слага много висока цена, без изобщо да има законов механизъм това да бъде контролирано, а немалка част от тези лекарства се използват за лечение на деца. Именно тук е и примерът, който споменах - една и съща единица за 30 000 лв. в едната болница и за 17 000 лв. в другата. Тъжното е, че данните за тези скъпоструващи лекарства са толкова лоши и замърсени, че под 18% от тях изобщо могат да бъдат анализирани и съпоставени. И въпреки това примерите не липсват и са големи.

А когато видиш тези разходи, неизбежно си задаваш въпроса: тогава защо за заплатите на медицинските сестри винаги няма пари? Средната заплата без допълнително материално стимулиране за медицинска сестра през февруари 2026 г. е около 800 евро БРУТО - при цените в България това е тревожно малко за хората, които се грижат за живота ни.

- Сумата от 605 млн. лв. е 2.5 пъти по-голяма от всички доплащания, които пациентите правят "от джоба си" за лечение. Означава ли това, че ако спрем течовете, здравеопазването у нас може да бъде напълно безплатно за хората?

- Искам да съм много точен тук. Тези 605 980 966 лв. са размерът на аномалиите, на разходите и поръчките, които се отклоняват и заслужават обяснение. Това не е сума, която автоматично "се връща в касата", защото част от тях вероятно ще дадат своето обяснение. Затова не бих казал "безплатно" - не искам да обещавам нещо, което числата не гарантират. Не съм политик да обещавам илюзии, нямам и намерение да бъда. Искам разговорът да бъде честен и с факти. Народът ни достатъчно много е страдал от хвърляни с лека ръка обещания за утопии. Заслужаваме да погледнем фактите честно и отговорно в очите, да ги приемем - не да се примирим - и тогава да пристъпим към действие, както трябва да постъпим при поставяне на диагноза. Затова и името на платформата е "Диагноза България".

Но съотношението, което цитирате, е реално и е на самата платформа. Само за 2025 г. 3 674 638 пациенти, лекувани в болниците, са доплатили от джоба си общо 240 696 842 лв. за цяла година. Аномалиите от близо 606 млн. лв. са над 2,5 пъти повече от това. Преведено във време, е все едно над три поредни години никой българин да не плаща нищо на изхода на болницата - нито потребителска такса, нито за консумативи. Не за месец - за три години.

Същите пари могат да се преведат и по друг начин. Ако не бяха под риск, биха стигнали да вдигнат заплатата на всеки лекар с около 70% (от 1279 на близо 2174) или на всяка медицинска сестра с около 52% (от 1055 на близо 1604) - това са алтернативни сценарии за едни и същи пари. Или пък 337 нови ЯМР скенера, цял парк от 5050 линейки - по една за всяко по-голямо село, или 2/4 чисто нови областни болници. Тези сметки са илюстративни допускания - целта е да се усети мащабът, не да дам точна фактура.

Затова отговорът ми е: не "безплатно", но имаме пълното право да търсим отговорност защо толкова огромен обществен ресурс изглежда изхарчен така, вместо да се връща при пациента като по-малко доплащане, по-добри заплати и по-добра грижа.

- Някоя институция свърза ли се с вас за съдействие и среща?

- Засега никоя институция не се е обърнала към нас с предложение за среща или съдействие. Аз, разбира се, съм на линия. Защото този проект не е замислен да излага някого или да твърди, че една или друга болница краде или че еди-кой си директор е лош. Идеята е съвсем различна - да покажем системните дефицити. И точно както при диагнозата: първо честно признаваш какво не е наред, за да можеш да го лекуваш.

- Колко време ви отне събирането и структурирането на тези над 3 милиона реда официална информация?

- Между 7 и 10 месеца. За този период обработих над 3 милиона реда официална информация за 180 държавни и общински болници - от НЗОК, от Министерството на здравеопазването и по реда на ЗДОИ. Зад всяко число на платформата стои реален източник и документ. Нищо не е прогноза или мнение - това е суровата картина, която ни гледа в очите и вече очаква и ние да прогледнем.

- Изрично подчертавате, че тези аномалии "не са присъда или обвинение, а сигнали". Каква реакция очаквате от Министерството на здравеопазването, както и от органите на реда?

- Оставам верен на логиката на проекта - това са сигнали, покана за проверка, а не присъди. Затова и очакването ми е конструктивно. Аз съм на линия и се надявам институциите да припознаят платформата не като нападка, а като инструмент. Признаването на проблема е първата стъпка към решаването му.

Но именно затова ролята на институциите е ключова. В системата има цял апарат, чиято пряка задача е този контрол - НЗОК с близо 2000 служители, Изпълнителна агенция "Медицински надзор" с около 100 души, Националният център по обществено здраве и анализи с около 190. Тези хора получават заплати точно за да осъществяват реален контрол. Затова е логично да очакваме от тях те да проверят: тези аномалии такива ли са, има ли обяснение, или няма. И там, където обяснение няма, виновните да понесат отговорност.

Защото цената я плащаме всички ние. От една страна - от джоба и от данъците си. От друга - понякога и с живота си, защото тук загубата не е само на хартия. Всеки от нас, когато влезе в болница, вижда реалното състояние. Дори в големи столични болници пада мазилка и таван, а материалната база е тежка и на този фон не може да ни се обяснява, че всяка аномалия е обяснима - при положение, че бюджетът за болнична помощ расте с още около 10% и вече надхвърля 4 милиарда лева само за 2025 г. Тези пари трябва да се връщат при пациента като по-добра грижа. Точно това очаквам институциите да поискат заедно с нас.