Новият телескоп на Рожен ще чува сигнали от извънземни

• Съоръжението е в мрежа от 52 европейски станции
• Българските учени "слушат" Вселената за необичайни послания от Космоса

Ако някога човечеството получи сигнал от извънземна цивилизация, подобни радиотелескопи може да са първите, които ще го чуят. Именно такава система скоро ще заработи и в България.

Първият професионален радиотелескоп у нас вече се изгражда край Националната астрономическа обсерватория „Рожен". Съоръжението, ще стане част от паневропейската мрежа LOFAR – най-големия радиотелескоп в света, който наблюдава Вселената на най-ниските честоти на радиоизлъчване, достигащи до Земята.

За разлика от класическите телескопи със сателитни чинии и движещи се механизми, новата система представлява огромна „ферма" от антени, разположени върху площ, по-голяма от футболно игрище. Сигналите от всяка една от тях се събират в централен модул, където се обработват първоначално, а след това чрез високоскоростна оптична връзка се изпращат за анализ в Нидерландия или остават на разположение на българските учени за собствени наблюдения.

„Радиотелескопът може да работи както самостоятелно, така и заедно с останалите 52 станции в Европа. Това ни дава възможност да изследваме както близки обекти като Слънцето, така и едни от най-отдалечените структури във Вселената", обяснява пред „България Днес" проф. д-р Камен Козарев, директор на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН.

Самостоятелно българската станция ще може да следи поведението на пулсарите – бързо въртящи се неутронни звезди, да наблюдава слънчевата активност и промените в йоносферата, които влияят върху комуникациите на Земята. В комбинация с останалите европейски станции възможностите стават още по-впечатляващи – изследване на първите звезди във Вселената, на далечни галактики, квазари и загадъчните бързи радиоизбухвания.

Именно затова астрономите често казват, че подобни телескопи гледат назад във времето.

„Сигналите от най-далечните обекти пътуват милиарди години, преди да достигнат до нас. Когато ги наблюдаваме, всъщност виждаме как е изглеждала Вселената в своето далечно минало", обяснява проф. Козарев.

По думите му дори когато наблюдаваме Слънцето, ние виждаме неговото минало, защото светлината му достига до Земята за около осем минути.

Един от въпросите, които най-силно вълнуват хората, е дали новият телескоп би могъл да засече сигнал от извънземна цивилизация.

„Фокусирани сме върху изследването на естествените радиоизточници във Вселената, но ако бъдат регистрирани сигнали, които не приличат на естествени, те ще получат необходимото внимание и ще бъдат анализирани не само от нас, но и от международната научна общност", казва професорът.

Ученият подчертава, че българският радиотелескоп няма да изпраща послания в Космоса, а единствено ще „слуша" това, което Вселената има да разкаже.

Освен че ще отвори нови възможности пред българската наука, проектът затвърждава позицията на Рожен като един от водещите астрономически центрове в Югоизточна Европа. Паралелно с радиотелескопа обсерваторията развива и нови роботизирани оптични телескопи, системи за наблюдение на космическото време, слънчевата активност и земното магнитно поле.

„Националната астрономическа обсерватория продължава да бъде лидер в астрономическите наблюдения и изследвания в региона и се надяваме да развиваме тези способности още десетилетия напред", категоричен е проф. Козарев.

Според учените новият радиотелескоп не просто ще помогне на България да участва в най-големите международни астрономически проекти, а ще даде възможност страната ни да бъде част от едни от най-големите открития на бъдещето – независимо дали става дума за раждането на първите звезди или за сигнал, който не прилича на нищо познато досега.