Цар Борис III полага златен венец на Шипка

*НВМИ показа за кратко "Калейдоскоп на паметта"

*Най-страшно на Шипка е било не през лятото, а през зимата

Част от юбилейната изложба "Калейдоскоп на паметта" в Националния военноисторически музей бе и позлатеният венец, който Цар Борис III поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Св. Никола през 1934 г.

Уникалният дар представя усилията на държавата да изгради свой паметник на свободата. В своята реч в този паметен момент монархът казва: "На тази светла епоха от борби, на това велико дело, Освобождението, и на техните дейци и герои народната признателност издигна тук, на това свято място, този величествен паметник. Всеки паметник обаче е разрушим от времето. Неразрушим е споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на Освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите потомци. Пред лицето на ратниците, героите и доблестните опълченци, живи между нас, и пред невидимите гробове на славно загиналите нека кажем, че свято ще пазим техния спомен. На живите нека кажем: "Бъдете горди, вашият пример вечно ще въодушевява българските сърца". А на падналите в борбата да кажем: "Спете спокойно! Вашите завети няма да бъдат забравени".

Боевете за Шипка през 1877 г. по време на Руско-турската война са един от подвизите на Българското опълчение, решило изхода на цялата война. Боевете, които се водят от 21 до 26 август 1877 г. (9-13 август по стар стил) между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея. Малобройният руско-български отряд под командването на ген. Столетов, наброяващ около 7500 души, се бие с превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша (около 27 000), за да не й позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша. В течение на шест дни опълченците отблъскват атаките, като най-тежък и решаващ за отбраната е 3-ят ден - 11/23 август, но след ожесточен бой турците отстъпват, а Шипка е спасена! Митовете за славните боеве са много.

След спасяването на прохода боевете продължават с нестихваща сила още три дни, през които са дадени и най-много жертви от страна на руските войски.

Истинската трагедия на Шипка е била при така нареченото Шипченско стоене през лютата зима на 1877-1878 г. Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.

Малцина знаят, че за първи главен майстор за изграждането на паметника на Шипка е назначен Илия Пенев Мъглов от дряновското село Драгойча. В работата се включват и другите мъже от семейството - баща му Пеню и братята Пейо и Минчо. Доста от работниците също са от Дряновско. Те правят основите, изливат първата железобетонна плоча, иззиждат стените на костницата и мавзолея, но строежът спира до главния корниз на паметника. Екипът майстори се уплашва от суровата зима на върха и още първата година строителите се разбягали. Така паметникът е завършен от майстор Пеньо Атанасов - Бомбето от с. Дралфа, Търговищко. Легендарният дюлгерин, който не свалял култовото си бомбе и в най-големите летни жеги, успял да събере куп именити майстори от Габровско и Казанлъшко и завършил обекта в груб строеж през лятото на 1929 г. Поради липса на средства обаче паметникът е завършен години по-късно.

Мит е и че с едно магаре са пренесени материалите до върха. Дървеният материал, стоманените греди, циментът и желязото за паметника са докарани до Казанлък с влак. Оттам до с. Шипка ги извозвали с камиони, а до върха - с волски коли или коне. Пясъкът е добит от коритото на река Тунджа и бил пренасян с мулета до върха. Външните размери при основите на паметника налагали изкопът да се направи достатъчно дълбок, за да се получи площ от около 300 кв. м. Затова и височината на скалистия връх е била снета с около 3 м. Скалата била разбивана с взрив, пренасян от двама души с магаре от габровската фабрика "Еловица".

Точната бройка на стъпалата до върха е 894.