Маратонецът шампион в инвалидна количка Георги Черналиев: Отказването не е опция!

За човешките възможности няма граници, казва съдебният заседател от Луковит, който с протези на краката мотивира за спорт малки и големи

Борислав РАДОСЛАВОВ

"Трябва да действаме като барон Мюнхаузен и често сами да се изваждаме за косата от тресавището, когато се налага. И да променим вече приказката за българския казан в Ада, около който няма пазачи, защото сами се дърпаме надолу. Отказването не е опция, а за човешките възможности знайте, че няма граници."

Така започва своята история пред "България Днес" Георги Черналиев. Няма човек в Луковит, който да не познава 50-годишния параатлет, вдъхновяващ със своята отдаденост на спорта и впечатляващ с постиженията си през годините.

Георги се ражда с вродена малформация на краката и дясната ръка. Изоставен е от родителите си и попада в дом "Майка и дете" в родната Силистра. По-късно е изпратен в Дома за деца с физически увреждания в Луковит.

"Благодарен съм на родителите ми, че са ме изоставили, защото така ми е дадена възможност да се образовам, да се боря и да се докажа пред обществото. А при тях щях да съм пълен провал. Крили са от дядо ми по бащина линия, че майка ми е бременна с мен, защото е бил партиен секретар и ще му се урони престижът. Семейството на майка ми са я карали да пие хапчета и да скрият бременността, но съм бил по-опърничав и съм се появил на бял свят", повдига завесата на тежкия си живот Георги.

Директорът на дома в Луковит вижда, че момчето има необходимост от специализирана лекарска намеса, и се свързва с доц. Иванов. За 14 дни са извършени две ампутации, а пациентът е само на 13 години.

"Справих се, благодарение на персонала в дома в Луковит. Те ме научиха да превъзмогвам трудностите и да помагам винаги когато мога. Бях в ортопедията 9 месеца, за да се науча да ходя с протезите", споделя Георги.

Още в дома в Луковит момчето започва да се занимава с маратон и плуване. Там среща жената, която става негова съпруга, а организирани от Дома състезания се превръщат в повратна точка за младия Георги, подхранвайки любовта му към спорта и срещайки го с други атлети.

"Стоичков ме покани на 21-километров маратон в Барселона. Бях ученик, нямах 18 години и трябваше да намеря родителите ми, за да мога да си извадя червен паспорт и пълномощно. Така се наложи да се запозная с тях. Пълно разочарование беше срещата. Който си мисли, че ще намери отворени врати и ще успее да се вмести в семейното пространство, се лъже - пълен фал е. Единствено исках да не се интересувам повече от тях", категоричен е Черналиев, чиято съпруга е с мускулна дистрофия и е прикована към инвалидна количка, а синът им е второкурсник в Техническия университет в София.

"Когато се роди синът ни, реших въпреки всичко да ги поканя на кръщене, но те отказаха. Така по-добре стана. Вместо тях дойдоха приятели, на които мога да разчитам", казва още параатлетът.

По време на летен лагер, организиран от социалния дом за деца в Тузлата-Балчик, се запознава с хора с увреждания - представители на спортен клуб "Ахил". Те организират маратони на 10, 21, 42 км за хора с увреждания. С помощта на този клуб Черналиев получава възможност да се състезава за България и в чужбина.

Дебюта си като участник в маратони прави на Гребния канал в Пловдив през 1994-та и печели третото място. То го изпраща на полумаратона в Барселона следващата година, където се нарежда сред първите осем.

След излизането извън България Георги още повече се заинтригува от маратоните. Усеща, че не е лесна дисциплина, но това го стимулира и доказва, че въпреки увреждането си може да покаже на какво са способни хора като него. Иска да мотивира здрави хора да започнат да спортуват.

Постиженията му в родни надпревари го класират за участие зад граница и така след Барселона заминава за Ню Йорк, където се включва в местния маратон, а две години по-късно и в тези на Бейрут и Виена. През 1998 г. се връща в Ню Йорк и освен че изминава дистанцията от 42 км, се включва и в състезание на 10 км и го печели. През 2000 и 2001 г. участва в маратона във Виена и полумаратона в Женева.

Но маратоните не са единствената спортна страст на Георги. Той е и плувец, като се състезава на 50 и 100 метра. А спортният хъс, дисциплина и отдаденост го превръщат в републикански шампион и един от най-добрите плувци сред хората с увреждания.

Междувременно се заема и с тенис на маса, обръща се и към лекоатлетически дисциплини, между които бягане, хвърляне на диск, копие и гюле към Българска параолимпийската асоциация. След години пауза Георги решава да участва в състезания от веригата "Рън България" в Луковит.

По-късно Георги кандидатства за съдебен заседател в Районния съд в Луковит и кара втори 4-годишен мандат. Бойното му кръщене в храма на Темида е дело за опит за убийство, участва в наказателни процеси за наркотици, кражби и др.

"Безкомпромисен съм в съда", отсича Георги, чието семейство не получава дори помощи за отопление, защото си позволил да си купи автомобил тип "баничарка" с автолифт, за да може да се качва по-удобно съпругата му с инвалидната количка. Но социалните били категорични, че колата може да се използва за търговски цели, и резнали възможността за помощи.

"Превъзмогнахме и това", казва Черналиев, който 37 години изкарва с първите си протези, преди да сложи преди броени дни новата съвременна протеза C-Leg, с която вече свиква и е доволен.

"Като народ много бързо се предаваме, често срещайки първата трудност. Връщаме назад, което е много зле. Малцина са хората, които успяват. Затова моят съвет е - малко по-луди бъдете в риска, за да успеете, няма друг вариант", казва на финала пред "България Днес" Георги Черналиев.