Исторически спор: Левски на 189 или на 186 години?

Тържествено честване по повод 189 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски се проведе в Слънчевата зала на Националния исторически музей. Но дали това е точно, дали не са 186 години, както твърдят някои изследователи.

Васил Левски заслужава да бъде почитан не само в деня на гибелта си, но и в деня на своето рождение, защото България има нужда от светли и позитивни примери, каза директорът на Националния исторически музей (НИМ) доц. д-р Бони Петрунова при откриването на събитието.

Традицията за отбелязване на рождението на Васил Левски започва през 1991 г. в Карлово по инициатива на местната община съвместно с Общобългарския комитет "Васил Левски" и фондация "Васил Левски". 

До президентската институция през юни и юли тази година достигнаха няколко предложения 2027 г. да бъде обявена за Година на Левски.

Покрай честванията отново се появи едно голямо "Да, ама не". Според открития на д-р Григор Бойков от 2021 г. османски данъчни документи от Карлово показват, че Васил Иванов Кунчев всъщност е бил роден през лятото на 1840 г., а не през 1837 г. "И тази година ще се наложи да подчертая, че се навършват 186, а не 189 години от рождението на Левски", това казва историкът и изследовател проф. Пламен Павлов. Преподавателят във Великотърновския университет е автор на множество изследвания за Апостола, като най-новите му заглавия хвърлят съвременен прочит върху личността и делото му: "Васил Левски: Най-добрият ни българин", "Левски: Другото име на свободата", "Левски - Стратег и творец на революцията".

"Когато беше направено това откритие, Григор Бойков и проф. Пламен Митов публикуваха статия по темата в сп. "История". Информацията е достъпна за всеки и ние от няколко години се опитваме да наложим истината", каза още гостът. Самите османски документи са много подобни на това, което днес наричаме Национална агенция за приходите. В тях освен данъците се е описвало и мъжкото население. "В тези документи става ясно, че през 1837 г. Иван Кунчев, бащата на Левски, е нямал синове. В началото на 1840 г. също няма такава индикации. По-късно през 1844 г. е декларирано, че Иван Кунчев има двама синове - Васил на 4 години и Христо на два месеца", заяви проф. Павлов. 

"Когато говорим за нашия най-обичан национален герой, е редно да знаем каква е истината за него, а не да повтаряме клишетата", добави той. "Панайот Хитов, на когото Левски е знаменосец през 1867 г., казва, че тогава той е бил на 28 години, което отново сочи, че Левски е роден 1840 г.", казва още историкът.

Проф. д-р Пламен Павлов представя и данни, които променят традиционните представи за биографията и залавянето на Апостола. Историкът подчертава, че съвременните изследвания в османските архиви в Истанбул опровергават мита за предателството и хвърлят нова светлина върху държавническото мислене на Левски.

Проф. Павлов категорично отхвърля и тезата за предателство от страна на поп Кръстю. "Левски изобщо не е предаден. Заловен е след издирване от властите и тайните служби на Османската империя, които са били сериозно реформирани с участието на експерти от тогавашния европейски свят", пояснява той. Според историка професионалните следователи са установили самоличността на Апостола чрез очни ставки едва след отвеждането му в окръжния център в Търново.

Проф. Павлов описва Левски като личност с изключителна енергия, работохолизъм и модерно, дори радикално мислене. Той припомня, че Апостола е бил преди всичко монах, който съзнателно е избрал този път, за да служи на ближния и на "целия човешки род".

"Той е политик от модерен тип, човек с качества на държавник. Неговата убеденост в републиката, вишегласието и демокрацията не кореспондира чак толкова с тогавашния български и европейски елит", отбелязва професорът. Павлов подчертава, че за Левски законността е била на първо място, което е видно от неговата "Наредба" и Устава на комитетите.

Проф. Павлов определя Априлското въстание като "въстанието на Левски". Въпреки че избухва три години след неговата гибел, то е организирано от създадените от него комитети и по неговите методи. "Апостолите и Захари Стоянов споменават, че всички техни съратници казват: "Апостола ни учеше така", обяснява проф. Павлов.