ИНТЕРВЮ! Националната рекордьорка по фрийдайвинг Силвия Рашкова: Потопих се на един дъх на 67 м дълбочина

- Как започна вашето подводно приключение и пътят към рекордите, г-жо Рашкова?

- Баща ми дълги години се занимава с подводен риболов и започнах да се гмуркам още като дете. На 14-15 години вече достигах 8-9 метра дълбочина. Иначе съм се занимавала през годините с маркетинг и реклама - нищо общо.

През 2013 г. преминах обучение в единственото училище за свободно гмуркане у нас. Задълбочих знанията си и постепенно започнах да надграждам, да уча още и още. В един момент излязох от корпоративния свят и започнах да преподавам. Вече седем години това е основната ми работа. Обучавам желаещите как да разглеждат подводния свят и да му се наслаждават по приятен, безопасен и безболезнен начин.

- Какви са тайните?

- Има специфични техники на изравняване на налягането, които помагат ушите да се чувстват като извън водата и да не ни болят. Имаме закърнели рефлекси от бозайниците, живели във водна среда, и целим да ги събудим. За тридневно интензивно обучение човек може да достигне 15 м дълбочина, а някои и до повече.

Стоя далеч от ненужните рискове и не подкрепям хората, които се хвалят с тях.

- Какво трябва да знае всеки начинаещ?

- Начинаещите трябва да имат желание, да се чувстват комфортно във водата и да могат да плуват - не като състезатели, не е задължително. Всичко останало се учи в рамките на тези три дни. Не е необходимо предварително да правят нещо определено. Имаме от няколкогодишни до 72-годишен курсист.

През лятото обучението е в морето - в Приморско и в Гърция, близо до Никити. През зимата сме в басейни в София, Пловдив, Варна и Бургас. Започваме от плиткото, за да се научат основните неща.

- Как се стигна до впечатляващия национален рекорд от 67 м дълбочина на един дъх?

- Това бе естествен резултат от любопитството ми след години на преподаване. Имам 13 национални рекорда за един дъх - последният е от миналата есен от 67 м дълбочина в Кипър. По този начин научавам много нови неща за себе си, психиката, нервната система, за всеки следващ метър как се променят нещата. Отне ми общо около две минути и половина с излизането на повърхността.

На тези дълбочини увеличението не се случва толкова бързо. След 60-ия метър е огромна разликата, отколкото в началото.

Тази година ще бъда на световно първенство. Иска ми се да стигна до 70 метра, но все още предстоят тренировки. Основно преподавам и няма как да тренирам дълбочина през това време.

- Как стои въпросът с финансирането?

- Сама си плащам всичко и хората, които ме подпомагат. Като непопулярен спорт липсва интерес от бизнеса, а би било хубаво да се случи, за да се развива спортът. На собствени мускули е много по-трудно.

- Имало ли е перипетии през годините на гмуркания на такива дълбочини?

- Винаги има. Преди състезание ми се активира бурсит на рамото и не знаех как ще мине опитът, защото трябваше с ръце да се издърпвам за въжето. Появи се и рефлукс, който можеше да повлияе лошо на организма.

На състезание в Кипър се гмуркахме до потънал кораб. Минах през кораба, колега ме помоли да го снимам. Влизах през единия и излизах през другия прозорец. Разбих си челото на 25 м дълбочина от рамката на един от прозорците. Появиха се много кръв и сериозна подутина. За щастие нямаше сътресение. Не много хора могат да се похвалят, че са разбивали с чело потънал кораб (смее се).

Гледам със смях на инцидента, защото се случват такива неща понякога, особено на мен. Излизайки на повърхността, видях колко кръв има, избърсах си челото, изчаках 20 минути и въпреки всичко продължих да се гмуркам.

- За нещо различно ли мислите под водата, или концентрацията трябва да е безусловна?

- Да си имаме котва - това, което се случва в момента. Фокусирам се върху най-важните неща - как да си поема въздух, да успокоя тялото. В дълбочина има определени неща, които трябва да изпълня - движения, техника, изравняване на налягането. Това е най-доброто, което може да се направи.

- И за финал - какво ви дава подводният свят, което не се вижда от повърхността?

- От очите остава скрита тишината, която ни дава подводният свят. Тя е безценна, защото я нямаме във всекидневието. Това е нещото, което кара хората да се връщат отново под водата. Там си почиват от лудостта на всекидневието.