12 години е най-дългата суша в България

Дунав пресъхна и тази година!

Нивото на реката е критично ниско в цяла Европа, а край Русе достигна на ниво от минус 92 сантиметра под официалната кота нула. Заради безводието край русенското село Ряхово изплуваха останки от мамут, които предизвикаха международен интерес.

В България има три големи периода на засушаване през XX век, които се различават както по продължителност, така и по тежестта на последиците от тях. Според Министерството на околната среда и водите и изследванията на български климатолози те са ключови за разбирането на водните рискове в страната.

В продължение на около 12 години България преживява най-продължителното и най-тежко засушаване, регистрирано през XX век. Периодът между 1982 и 1994 г. се превръща в едно от най-сериозните климатични изпитания за страната, оставяйки трайни последици върху водните ресурси, земеделието, енергетиката и природните екосистеми. Според експертни анализи именно този период е най-добре документираният пример за въздействието на продължителната суша в България.

Първите признаци на кризата се появяват през 1982 г., когато валежите в Източна и Южна България започват рязко да намаляват. През следващите години недостигът на дъжд постепенно обхваща почти цялата страна. Средногодишните валежи спадат до около 90% от обичайните стойности, а речният отток намалява до приблизително три четвърти от нормата. Това води до сериозен дефицит на водни ресурси и поставя под натиск както природата, така и стопанските дейности.

Най-критичният етап настъпва през 1993 и 1994 г., определяни от специалистите като кулминацията на сушата. През тези години водните количества в реките достигат едни от най-ниските измерени стойности, а нивата на редица язовири спадат до критични обеми. В много населени места са въведени ограничения във водоползването, а малки реки и извори пресъхват. В планинските райони продължителният недостиг на влага води до масово съхнене на горски масиви, особено на обикновената ела.

Последиците от засушаването се усещат във всички ключови сектори на икономиката. Земеделските производители отчитат значителни загуби заради недостига на почвена влага и намалените добиви. Животновъдството също е засегнато поради липсата на достатъчно фураж и вода. Намаленият приток към язовирите ограничава производството на електроенергия от водноелектрическите централи, а редица общини са принудени да въведат режим на водоснабдяването.

Изследванията показват, че през периода 1982-1994 г. речният отток в България намалява средно с около 31% спрямо дългосрочните климатични норми - спад, който учените определят като изключително рядко събитие с много ниска вероятност за повторение при естествените климатични колебания. Именно поради тази причина периодът често се използва като еталон при оценката на риска от бъдещи суши и при разработването на стратегии за адаптация към климатичните промени.

Първото засушаване за миналия век започва през 1902-ра и продължава 11 години до 1913-а. Това е първият продължителен сух период, регистриран с инструментални метеорологични наблюдения в България.

През тези години количеството на валежите остава трайно под климатичната норма, а приблизително една пета от годините в периода са определени като силно сухи. Най-сериозно засегнати са Северна България, Добруджа и Тракийската низина - райони, в които земеделието е основен поминък и недостигът на вода оказва пряко влияние върху живота на хората.

Последиците от засушаването са особено тежки за тогавашната българска икономика, която разчита почти изцяло на селското стопанство. Недостигът на валежи води до значително намаляване на добивите от основните земеделски култури като пшеница, царевица и ечемик. Липсата на достатъчно влага се отразява и върху производството на фуражи, което създава затруднения за животновъдството. Продължителната суша се отразява и върху водните ресурси. През летните месеци речният отток намалява осезаемо, а в редица населени места възникват проблеми с водоснабдяването. Макар страната все още да не разполага с големи язовири и развита система за централизирано водоснабдяване, местните общности усещат силно последиците от недостига на вода, особено в селските райони.

Около 12-годишно засушаване има и в периода 1942-1953 година. Характерно за този период е, че около 40% от годините са сухи, летата са много горещи и валежите са под нормата. Периодът съвпада с Втората световна война и началото на индустриализацията, което допълнително утежнява положението в страната. Засушаването води до сериозни щети върху земеделието, по-ниски добиви в зърнопроизводството, затруднения при напояването, намаляване на речните води и проблеми при снабдяването на някои населени места с питейна вода.