Археологът проф. Николай Овчаров пред "България Днес": На Перперикон изскача нов квартал на хобитите

Свещеният град може да се окаже по-значим и от Мачу Пикчу

КОЙ Е ТОЙ

Проф. Николай Овчаров завършва история в Софийския университет. През 2003 г. става професор в Славянския университет в Москва. Провеждал е експедиции в Русия, Гърция, Турция, Грузия, Сърбия, Черна гора. Изнасял е лекции в Илинойс и Кълъмбъс в САЩ, както и в Карловия университет в Прага. Професорът е автор и на текстове за широка аудитория като "Разказите на Българския Индиана Джоунс". Една от най-известните му находки е древният град Перперикон, където не спира да разкрива нови неща вече две десетилетия.

- Проф. Овчаров, миналата седмица представихте поредното голямо откритие на Перперикон, а именно масивен скален саркофаг и мавзолей ротонда. Какво показаха разкопките, след като успяхте да отворите съоръжението, и как се нарежда картината на това свещено място?

- Вече няколко години разкриваме "Ареа сакра" на Перперикон, Южния квартал, и по-точно зоната, която е около пътя, водил към Акропола, към укрепената част. Оказа се, че тази свещена зона, както още я наричаме, се състои от множество храмове и всичко е заето от един голям представителен некропол. Става дума за гробниците на най-богатите, най-влиятелните жители на Перперикон от късноримския период - III-V век. Това е една традиция в римските градове, като най-добре е засвидетелствана, разбира се, във Вечния град Рим. Нещо подобно се е направило и на Перперикон в късноримския период. Всъщност ротондата, за която говорим, е 11-а поред. А има и скални гробове и именно до тях излезе и въпросният саркофаг. Разстоянието между всички тях е по няколко метра. Всички тези съоръжения са буквално едно до друго.

- Какво е особеното в новооткрития саркофаг и с какво той се различава от познатите досега на Перперикон?

- Като архитектура е особено интересен. При разкопките още преди около 40 години в двора на светилището излиза една крипта с 12 саркофага. За съжаление всичко е изчезнало, но имаме черно-бели снимки, на които се вижда, че е имало няколко запазени класически саркофага - с покрив отгоре, наподобяващи на храм. Сега обаче този саркофаг, който излиза, е по-различен. Той е издълбан в скалите. Има много добре оформена правоъгълна камера, която е дълбока около 60 см. Ние мислехме, че това ще бъде гроб, обаче се оказа, че под него, на дъното се очертава същинският гроб, който е бил покрит с плоча. Общо цялото съоръжение от горе до долу е около 1 м дълбочина, така че всъщност над гроба се е оформял изсеченият в скалите саркофаг, където са слагани погребалните дарове. Естествено, те са обаче откраднати, но така или иначе като конструкция за първи път откриваме подобен скален саркофаг. На Перперикон непрекъснато намираме някакви неща, които ни изненадват, все нови и нови конструкции, които не сме виждали до този момент.

- Какво може да кажете за погребалните ритуали в тях?

- Това е най-тежкият проблем, защото, както казах, всички тези мавзолеи, гробове и така нататък са ограбени и буквално демонтирани в християнския период. Така че малко може да кажем за ритуалите, които са правени в тях. Това, което е видимо от всички тези 11, които до този момент излязоха, е, че те са много представителни сгради с диаметър, вариращ около 7-8 метра. Входовете винаги са на изток, явно са били отворени към пътя. Тоест, като се качваш към Акропола, вратите са били насреща и хората са можели да гледат навътре. Може би е имало и надписи на кои са били тези мавзолеи. Някои от тях са оформени с колони отпред. Най-вероятно ритуалът вътре е бил трупополагане. Отгоре са били с куполи. Миналата година заедно с тези многобройни мавзолеи ние намерихме един много по-голям, с диаметър 15 м, който определихме като храм на слънцето. В него разкрихме повече неща. Имал е притвор, в който се е влизало като в отделно съоръжение. В центъра има яма с пепел, очевидно за някакви жертвоприношения правена, но за съжаление много рядко може да хванем такива следи. Надяваме се все пак да попаднем на по-запазен такъв мавзолей, за да видим как точно са ставали нещата. Това, което можем да кажем със сигурност, е, че такова струпване на ротонди досега в България не е регистрирано.

- Тази година поканихте 85-годишния монголски шаман Отгон Балдандорж да извърши ритуал на Перперикон. Каква беше научната цел на този експеримент?

- Това, че стана през тази година, е до голяма степен случайност, защото ние от 10-12 години се опитваме да намерим път към тези монголски шамани. Миналата година най-сетне успяхме. Балдандорж е потомствен шаман, успяхме да го документираме, а тази година успяхме и да го доведем тук. Ясно е защо на Мадара -защото е главното светилище на прабългарите. Малко хора обаче знаят, че Перперикон също е било свещено място на прабългарите, само че не на Аспаруховите, а на групата на Кубер, който по всяка вероятност е бил един от синовете на Кубрат. За него имаме доста откъслечни данни, но знаем от византийски автори, че когато се е разпаднала Велика България, той е тръгнал към Европа. Не е спрял, както Аспарух, в североизточната част на нашата страна, а се е заселил някъде в околностите на Солун и Беломорието с тази така наречена група на Кубер. Между другото за нея пише в един от по-късните надписи на Мадарския конник, където един от българските ханове, вече на Дунавска България, говори за своите чичовци край Солун, тоест именно за групата на Кубер. Та тези хора са оставили рисунки и на Перперикон. Така че това беше причината да доведем Балдандорж тук.

- Какво показа този ритуал и какво значение има той за археологическите проучвания?

- Това беше един научен експеримент, за да можем да видим в XXI век как са изглеждали нещата в Средновековието. Шаманизмът е много консервативен и се е запазил такъв, какъвто е бил по времето на прабългарите. Някои реагират, че не е имало шамани в България. Това е абсолютно невярно, защото категорични изображения на шамани имаме по стените на Плиска и Преслав. Единият от тях е с рога, с маска и с всичките нужни инструменти. Не казвам, че всички прабългари са били шамани, но е имало такива. Този древен култ определено е съществувал при прабългарите, макар да не е бил основна религия. По време на ритуалите шаманът беше облечен с много специфични дрехи и предмети. Тук, на Перперикон каза, че духът на планината му се е явил като сова, а на Мадара според него се явиха три духа, които живеят в скалите. Особено интересен беше единият от тях, който му е казал, че някога тук, в подножието на Мадара са пасели безбройни стада коне, а сега в момента зреят жита. Това бяха точно думите. Ние знаем исторически за конете на прабългарите, а днес българите в този район са земеделци. Този шаман за пръв път напуска своята планина Алтай. Не беше ходил в голям град, а сега изведнъж идва в Европа. Няма откъде да знае тази история.

- Скалният град очевидно продължава да показва колко многопластова е историята му. Има ли и други находки от тазгодишните разкопки, които все още не сте представили публично?

- До петък представяхме новите неща, но мога да издам, че има. Тези мавзолеи и гробници са само част от нашата работа. Ние копаем с около 60 души на два сектора. Единият е този, за който говорим, но и от другия излизат интересни неща. Не така ефектни за широката публика, за съжаление, затова не съм говорил много за него. Сега попадаме на квартал от XIII век, от средновековната епоха, който е направен в руините от древната епоха. Може би си спомняте преди две-три години един подобен квартал, който разкрихме и го кръстихме "град на хобитите". Нещо подобно откриваме и сега в момента, но още работим по него, така че има време. Може би след около седмица ще имаме повече информация.

- Възможно ли е Перперикон да се превърне в български аналог на световноизвестни археологически обекти като Мачу Пикчу от гледна точка на туристическия интерес?

- И Мачу Пикчу, и например Стоунхендж също са подложени на една огромна реклама, и то в продължение на столетия. Докато ние за съжаление нямаме никаква реклама. Идеята ни е да създадем една специална програма не само за разкриване, но и за рекламиране на българските културно-исторически забележителности, което е нещо много важно. Перперикон не отстъпва по нищо на тези обекти, да не кажа, че дори е доста по-силен и значим от тях, обаче нямаме необходимата реклама.