Възкресиха Кървавия Петровден на 1876 г. в Ново село

• 150 години от Тимошкото въстание
• Видинският край пази спомена за героичната епопея на Северозапада - последното оръжейно ехо на Априлския бунт

Борислав РАДОСЛАВОВ

Грандиозна възстановка във видинското Ново село край брега на Дунав беляза възкресяването на забравената епопея на Северозапада преди 150 години - легендарното Тимошко въстание, известно в историята още като Новоселско или Бреговско.

Десетки патриоти, организирани от родолюбеца Иво Иванов, представиха живи картини в центъра на Ново село преди броени дни, пресъздавайки събитията на емблематичния бунт, последвал Априлското въстание. Той избухва два месеца след събитията в Средногорието и се превръща в последното организирано въоръжено надигане на българите преди Априлската епопея да прерасне в Освободителната руско-турска война.

Революционният дух в поречието на река Тимок и Дунав не угасва след разгрома на основните въстанически окръзи на юг. Още през март и април 1876 г. в селата Ново село, Брегово, Флорентин, Гъмзово и Балей се създават тайни комитети. Местните дейци като Илия Йончев, Атанас Бизеранов и Вануц Кайцанов организират тайни канали за комуникация с българските войводи в Сърбия. Връзката се поддържа с цената на огромен риск през граничната река. Планът е ясен: когато Сърбия обяви война на Османската империя, Видинският край трябва да въстане, за да подкрепи настъплението и да освободи родните земи.

Часът настъпва в края на юни. На 27 юни сръбската Краинска бригада преминава границата. Само ден по-късно - на 28 юни 1876 г., легендарният войвода Тодор Велков преминава река Тимок при Брегово с чета от състава на същата бригада и влиза в Ново село, където местното население вече е обявило бунта.

Ново село се превръща в туптящото сърце на въстанието. Вдига се конен отряд, който бързо освобождава съседното село Флорентин. Към ядрото се присъединява и чета от 200 местни доброволци, предвождана от опитния войвода Михаил Попов от Елена. Заедно с пристигналите 70 черногорци под командата на Коста Лука в Северозапада се сформира внушителна международна сила от близо 500 бойци под общото ръководство на Тодор Велков и военния специалист Александър Филипович. За три дни този край диша въздуха на пълната независимост.

Свободата трае кратко. Османското командване реагира светкавично и брутално. От Русе във Видин пристига Фазлъ паша с добре въоръжена редовна армия, подкрепена от многочислен башибозук. На 30 юни 1876 г. редовните турски табори започват масирана офанзива срещу позициите на лошо въоръжените въстаници. Въпреки проявения боен дух и отчаяната съпротива силите са крайно неравни. Въстаническите поделения са разбити, сръбските части са принудени да отстъпят зад Тимок, а Ново село и околните селища са подложени на опустошение. Този ден остава в местната памет като Кървавия Петровден - ден на палежи, насилия и жестока разправа с цивилното население.

Дълги години събитията във Видинско от лятото на 1876 г. остават в дълбоката сянка на по-мащабната Априлска епопея. Днес, 150 години по-късно, историци и общественици от региона настояват, че Тимошкото въстание трябва да заеме своето равностойно и достойно място в националния исторически наратив и учебниците по история.