150 години навършват мамутите в Дунав

*Русчуклията Георг Силати намира първата находка

*Няма данни хората преди 10 000 години да са ги ловували по нашите земи

Спадането на нивото на река Дунав заради засушаването разкри доста интересни находки, а и привлече любопитни от близо и далеч. Сред намереното бяха и останки от мамут при село Ряхово край Русе.

Всъщност първите останки от това древно животно са намерени и описани още преди 150 години от русчуклията Георг Силаги, казват от Регионалния исторически музей в крайдунавския град. През лятото на 1876 г. Силаги, основател на първата аптека в тогавашния Русчук, намира древните останки в коритото на реката. Според специалистите най-вероятната причина за откриването им е ниското ниво на Дунав - подобно на наблюдаваното и днес, когато спадът на водите разкрива участъци от речното дъно. През 1876 г. Георги Силаги изпраща костите в Будапеща, тогава в пределите на Австро-Унгария. Дарението е посрещнато с голяма признателност от директора на музея Ференц Палски и от ръководителя на палеонтологичния отдел д-р Кремер. Случаят получава широк обществен отзвук, като местните вестници публикуват информации за ценния принос на "сънародника" от Русчук. 

Историята е възстановена благодарение на книгата на Теодора Бакърджиева "Георг Силаги. История на един живот", издадена през 2019 година, отбелязват още от музея в Русе. От културния институт съобщават, че ще отправят запитване до Унгарския природонаучен музей, за да установят дали мамутските кости от Русчук са изложени в експозиция, или се съхраняват във фондохранилищата, дали е запазена информация за дарителя Георг Силаги и какво описание е придружавало находката при изпращането й в Будапеща.

Заради това и директорът на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов каза, че намирането на долна челюст, два бивника и вероятно ребро от мамут не са сензация. Предварителната хипотеза е, че останките не са донесени от течението на реката. По думите на Ненов досега в района са откривани множество подобни останки. Те са били вадени с драгажна техника от речните наноси, но настоящият случай е различен, тъй като откритите части са концентрирани на едно място. Това дава основание да се предполага, че животното е загинало именно там. Според проф. Ненов учени и при предишни наблюдения са посочвали, че районът може да крие подобни находки. Предполага се, че преди хилядолетия мястото е представлявало блато, където животното е загинало. 

Но има и друго мнение, а то е, че вълнестият мамутът не е живял по тези земи, а останките са донесени от течението. Уредникът в отдел "Природа" към музея Красимир Киров смята, че според първоначалната работна хипотеза става дума за останки от вълнест мамут (Mammuthus primigenius). "Размерите на животното са впечатляващи - достигало е близо 5 метра височина и тегло над 7-8 тона", посочва Киров. Към момента не е открит цял скелет. Киров обяснява, че това е нормално, защото е по-вероятно костите да са довлечени от водите на реката от друго място, отколкото мамутът да е загинал точно тук. 

"Особеностите на релефа вероятно са довели до тяхното натрупване тук, като своеобразна "банка" за съхранение. Разбира се, възможно е да има и местни животни, живели на тази територия", казва специалистът.

Видът, който се предполага, е съществувал допреди около 7-10 хиляди години и се е появил преди приблизително 500-800 хиляди години. Това е бил широко разпространен вид, живял при климат, коренно различен от днешния, значително по-студен. Ако намерените край Ряхово останки са на вълнест мамут, то това може да се окаже изключително ценна за науката находка. Защото според общото мнение на учените този вид е изчезнал преди около 10 000 години, което означава, че това може да са находки от последните екземпляри.

Според проучване, публикувано в списанието на Националната академия на науките на САЩ, след края на Ледниковия период климатът на Земята станал по-топъл, а нивото на морската вода се покачило значително. Вследствие на това езерата ставали все по-малки и питейната вода в тях изчезвала. Тогава мамутите били принудени да утоляват жаждата си, като се събирали около малките водоеми. По този начин те сами допринесли за собственото си изчезване, твърди проф. Ръсел Греъм от университета в щата Пенсилвания. Струпвайки се на едно място, мамутите унищожили растителността, а заради утайките, които падали в езерата под тежестта им, годната за пиене вода оставала все по-малко.

Идва и въпросът дали обитателите на земите на Балканския полуостров от онова време са ловували и яли въпросните намерени край Рахово мамути. Установено е, че са яли основни варива и елени, от които са използвали всяка част, включително костите и рогата за сечива. Но няма за момента намерени доказателства, че мамутите са били сред препитанието им.