Билкарят убиец от Бургас Любомир Симеонов е имал съвместен бизнес с една от култовите фигури в българския ъндърграунд Георги Илиев. Двамата са развивали търговски отношения в продължение на седем години. Това е станало в периода 1998 -2005 година.
Симеонов тогава е бил и собственик на фирмата "Ветоника екокомес- Любомир Симеонов", която е била специализирана в отглеждане, добив и търговия с плодове и зеленчуци. Първоначално тя е била с регистрация в Сунгурларе, чийто район е един от най-плодовитите в региона. Симеонов е имал и много развити делови отношения със структурите на „ВАИ холдинг“ през онези години.
Той е откупувал на едро цели реколти с череши в региона на Кюстендил. Това обаче е ставало задължително с посредничеството на хора на Георги Илиев, който пък диктуваше пазара на плодове на едро. Фирми на Главния тогава изкупуваха от производителите на много ниски цени огромен обем продукция, която след това пласираха със солидна печалба.

 

Симеонов е бил много важен контрагент на холдинга. Той е откупувал на преференциални цени плодовете от хората на Жоро Илиев, като след това е пласирал продукцията по борсите в Югоизточна България. Обикновено маржът му на печалба е бил 25-40 процента, но при тези обеми на сезон той е печелел поне по 5 милиона лева чисто. Деловите отношения са се развивали много добре и Симеонов е имал няколко срещи с Главния, на които са се обсъждали възможностите за разширение в чужбина.
Това е станало в периода 2004-2005 година. Убийството на шефа на бившата ВИС обаче е сложило край на бизнеса. Наследниците на Илиев са дали да се разбере, че нямат намерение да продължават по този начин, и са си разпределили по своему наследството от империята. Бизнесът с череши е попаднал в ръцете на Александър Тасев, който е предпочел сам да дистрибутира продукцията чрез свои структури по цялата страна.
Официалната наследница Мая Илиева пък въобще не проявявала интерес към земеделието и въпреки настоятелните молби не е пожелала да се срещне с Любомир Симеонов. Така той е отпаднал от доходоносния бизнес с череши и други плодове. Няколко години по-късно фирмата му спира дейност.
Паралелно с това обаче се засилва бизнесът му чрез фирма "Ветоника", която пък се занимава с добив и търговия на билки. Симеонов си е създал много силен пазар в цяла България и е бил основен контрагент на стопанствата в много села в различни региони. Той е развивал успешно и европроекти. Малко преди да извърши убийството на банкерката Павлинка Йовчева, той е възнамерявал да започне бизнес с пчеларство и бубарство, като е имал и инвестиции в земеделски земи. Искал е да добива и пшеница заради добрите евросубсидии в този бранш.

Конфликтът с банкерката

Голямото разпростиране в различни сфери и кризата са подкопали финансите на билкаря в последните две-три години. Конкуренцията на външния пазар му е отрязала износа с 60 процента. Фирми от Китай и Индия са му завзели територии в Швеция, Австрия, Англия, Швейцария и Германия, където той е пласирал билки и чай за милиони евро до 2010 година. Така заради тежката конюнктура и недостатъчно добре преценени инвестиции Симеонов е започнал да изпитва финансови проблеми.
Той е потърсил спасение в европрограмите, ангажирайки и силен екип от специалисти за целта. За да задържи бизнеса си и да финансира авансово проектите си, Симеонов е имал нужда от кредитиране. Именно оттам са тръгнали проблемите му и караниците с убитата банкерка Йовчева. Тепърва ще се изяснява дали наистина е бил изнудван от нея и колегите й и дали са му били натрапвани фирми за изпълнение на европрограмите. Факт е, че Симеонов е поредната жертва на тежката икономическа криза в страната, която не отшумява вече пета година. Криза, която освен финансови явно нанася и психически поражения върху хората.