Старши спасител Петър Русев: Трябва ни плажна полиция!

Старши спасител Петър Русев вече 30 години е отдаден на професията спасител на плажа. Кореняк бургазлия, който обожава родния си град, всяко лято от началото на юни до края на септември бди за сигурността на туристите на Северния плаж.

Той е и инструктор по водно спасяване към Българския червен кръст, преподавател на ученици от първи до шести клас по водно спасяване. Обучил е над 3500 деца и ученици. За своята хуманна работа е получил различни награди, медали и грамоти от БЧК. Русев е спасил стотици животи.

- Г-н Русев, как върви летният сезон при вас в сравнение с минали години?

- Сезонът се оценява като една идея по-лек откъм натоварване и инциденти, тъй като плажуващите и туристите са намалели. Това се дължи главно на въвеждането на еврото и по-високите цени в заведенията, което кара хората да си носят храна и напитки от вкъщи. При нас, на Северния плаж в Бургас например, цените на чадъри и други удобства са най-ниски - по 60 цента, но заведенията са много скъпи. Нашият плаж е изключително голям - дълъг е близо 2 км, с едва 11 спасителни поста, и през събота и неделя се пълни с около 15 000 - 20 000 души. Изключително трудно е, но тази година е по-спокойно, защото няма толкова плажуващи през работните дни.

- Каква е ситуацията с инцидентите през този сезон?

- През юли имаше доста инциденти, но до началото на август морето беше относително по-спокойно в сравнение с предходната година, когато температурите достигаха 40 градуса и имаше чести бури. Проблемите обаче сериозно зачестяват след 15 август (около празника Богородица), когато бързо започват силните ветрове и вълнения - сулган и мелтем. Оттогава постоянно има мъртво вълнение и големи опасни вълни. Например вчера имахме инцидент - една голяма вълна заби човек на дъното и му извади рамото. Веднага бе откаран в болница с линейка. Трябва да ни слушат хората, ние сме там, за да ги пазим.

- Какво представлява мъртвото вълнение и какви съвети бихте дали при попадане в него?

- Мъртвото вълнение, теченията и дънните ями са различни явления. При сулган, които действа около подводни скали и камъни, вълната се удря в препятствията и при връщането си дърпа силно навътре, създавайки водовъртеж.

При мелтем - ветрово вълнение от 4-5 бала, морето започва да дърпа хората навътре още от самия мокър пясък на брега. Винаги трябва да се посещават охраняеми плажове, тъй като повечето удавяния стават на неохраняеми зони, както са и последните няколко случая.

При жълт флаг е строго забранено влизането с надуваеми предмети (дюшеци, пояси, топки), защото вятърът ги вкарва навътре, хората тръгват да ги гонят и се стига до инциденти, особено с топките.

Ако човек попадне в течение, трябва да се опита да плува спокойно настрани - успоредно на брега, и да вика или маха за помощ, вместо да се паникьосва.

- Има ли плажуващи, които проявяват агресия и отказват да слушат спасителите с оправданието, че са си платили и никой не може да ги спре?

- За съжаление, да! Има много такива случаи. В миналото например общинската полиция е имала правомощия да глобява нарушителите с глоби между 100 и 2000 лв. (50 - 1000 евро). В момента спасителите нямат правомощия да глобяват или задържат, а могат само да предупреждават хората, което често води до агресия от страна на пияни или дрогирани плажуващи. Поради недостиг на общински полицаи - само двама с велосипеди, няма как да се подобрят нещата. Апелираме за създаването на постоянна плажна полиция по подобие на други държави, която да има право да глобява и арестува!

- Влошава ли се поведението на хората на плажа от година на година?

- Да, нещата се влошават. Аз съм старши спасител с 30-годишен стаж и наблюдението ми е, че хората стават все по-недисциплинирани. Преди време основните проблеми идваха от туристи от бившите руски републики, но сега вече българите и ромите също масово не спазват правилата и влизат навътре. Много не могат да плуват обаче влизат във водата под влиянието на алкохол, и то навътре в морето. Когато си пил, въобще не трябва да припарваш до водата! Ако не можеш да плуваш, къпи се на плиткото успоредно на брега.

- Как стои въпросът с децата?

- Там положението е сериозно! Родителите масово не си гледат децата на плажа - вместо това си гледат в телефоните, пият, хапват или спят на шезлонгите. Това ни принуждава да губим време в търсене на изгубени деца, вместо да наблюдаваме морето Е, то просто няма как. Ей тука би било добре да дойде плажната полиция.

За щастие, всички изчезнали деца сме ги намерили.

- Какви други организационни промени и проблеми затрудняват работата ви?

- От пет години насам (след пандемията) разстоянията между спасителните постове са увеличени от 100 на 150 метра, което затруднява наблюдението. Много от фаталните инциденти стават извън работното време на спасителите, което е от 9:00 до 18:30 часа, тъй като хората изчакват спасителите да си тръгнат, за да влязат в опасната вода без ограничения.

Пълният капацитет от 11 поста и медицински екип - лекар, сестра и линейка, работи до 15 септември, а от 16 до 30 септември постовете се намаляват само на два, което е страшно малко.

- Каква е статистиката за удавянията в България?

- Преди създаването на водноспасителната служба преди 62 години, удавените са били над 500 души на година, докато сега са под 100. Интересно е, че едва 25% от удавянията се случват на морето. Останалите 75% са в реки, язовири, басейни и канали, където няма спасители.

- Какъв съвет бихте дали на родителите и на техните деца?

- Деца до 12 години задължително трябва да имат пълнолетен придружител на плажа. При червен флаг водата се смесва с пясък и водорасли и детето може да бъде завлечено навътре за броени секунди. Препоръчвам на децата да не влизат сами в морето и винаги да носят предпазни жилетки, пояси или др. На родителите ще препоръчам да си гледат децата и да им обръщат внимание.