ИНТЕРВЮ! Незрящият ултрамаратонец Виктор Асенов: Минах по трънливата пътека, за да проправя път за други

Виктор Асенов е незрящ планински ултрамаратонец, който чрез спорта разбива ограниченията и насърчава други хора да бъдат активни. Занимава се с планинско бягане, тандемно колоездене, ски и спелеология. През 2022 г. преминава курс по ски при треньора за хора с увреждания Бояна Коцева, а впоследствие кара както по българските писти, така и във Франция. Участва в инициативи за извеждане на хора с двигателни затруднения в планината и посещава училища, където разговаря с деца за живота на незрящите, спорта и кучетата водачи. Негова основна кауза е подкрепата за училището за кучета водачи, а от април 2023 г. до него е лабрадорът Тади.

- Виктор, казваш, че една от мечтите ти е повече незрящи хора да излизат от домовете си, да спортуват и да бъдат сред природата. Защо това е толкова важно за теб?

- Иска ми се все повече незрящи хора да излизат и да бъдат сред природата. Искам да им дам това, което вече имам - знания, умения и опит. Аз вече съм минал по една трънлива пътека. Направил съм просека и следващите могат да минат по нея. Разбира се, винаги изникват нови неща и човек постоянно научава как да се справя в различни ситуации.

- Ти си доказателство, че спортът може да бъде част от живота на незрящ човек. С какво се занимаваш в момента?

- Занимавам се с планинско бягане, планинско колоездене, а сега започвам да пробвам и шосейното колоездене. Това са интересни спортове, защото при нас има различен начин, по който се случват нещата. При планинското бягане бягам с партньор, така наречения пейсър. При колоезденето използваме тандемен велосипед за двама, който се управлява от човека отпред - кормилото, скоростите и спирачките. Аз съм отзад и както обичам да казвам, съм двигателят, макар че, разбира се, и човекът отпред върти педалите. Важен е синхронът между двамата.

- Имаш едно изключително изпитание зад гърба си - 19 последователни изкачвания до Черни връх. Как се реши на това?

- Това беше "Еверестинг". Нарича се така, защото идеята е да натрупаш денивелация, равна на височината на връх Еверест. Аз избрах маршрута между хижа "Алеко" и Черни връх и го изкачих 19 пъти. Предизвикателството беше без сън. Не знаех предварително колко време ще ми отнеме. В крайна сметка чистото време от стартирането на GPS проследяващото устройство до финала беше 46 часа и 8 минути.

- Наистина ли през цялото това време не си спал?

- Наистина. Условието беше 19-те изкачвания да бъдат направени без сън. Ако броим всичко от момента, в който станах от леглото, подготовката преди старта, самото предизвикателство и времето след финала, докато сляза от върха и отново стигна до леглото, се събират около 52 часа. Самото официално време обаче е 46 часа и 8 минути. Натрупах 9114 метра положителна денивелация.

- Какво те кара да подлагаш себе си на толкова тежки изпитания?

- Исках да се предизвикам и да покажа, че няма граници. Но предизвикателството имаше и друга цел - повече хора да научат за училището за кучета водачи в България, че е единственото на Балканите и че се издържа от спонсорства и дарения. Това е кауза, която постоянно подкрепям, защото кучето водач е изключително важно за един незрящ човек в ежедневието.

- По време на тези 19 изкачвания беше ли сам?

- Не, имаше много приятели около мен. Без помощта на хората до мен нямаше да бъде същото. Някои се качваха с мен веднъж или два пъти, други три-четири пъти, а имаше и хора, които направиха по седем-осем изкачвания. Това също беше много важно - да има хора, които да бъдат до мен и да подкрепят каузата.

- Помагаш и на хора с двигателни затруднения да стигат до места, които иначе са почти недостъпни за тях. Как се случва това?

- От доста време се включвам в различни каузи, когато имам възможност. Организират се изкачвания за хора, които са трудноподвижни или са в инвалидни колички. Използват се специални колички. Те не са стандартните с четири колела, а са с едно колело и обикновено за една такава количка са необходими между шест и осем души. По този начин сме качвали хора на различни места.

- Стигали сте с тях и до Черни връх?

- Да. Качвали сме хора на Черни връх, били сме на Рилските езера. През зимата сме използвали специални шейни. Аз съм завършил и курс по спелеология и преди години съм помагал и за вкарването на хора в пещери. Идеята е тези хора също да могат да видят красотите на планината и на България. Те няма как да достигнат сами до тези места. За да се случи, трябва да се организираме и да го направим задружно.

- Какво е усещането, когато човек, който иначе няма възможност да стигне до такова място, се озове на върха?

- Именно това е смисълът. За да може един човек да види тези места, понякога са необходими шест, осем или повече души. При някои инициативи качваме един човек, слизаме, след това се връщаме и качваме друг. Правили сме го и с шейните през зимата. Това не е състезание. Целта е съвсем различна - да дадеш възможност на някого да бъде сред природата и да стигне до място, до което иначе няма как да стигне.

- Ти самият караш и ски. Не те ли плаши скоростта, когато не виждаш какво има пред теб?

- За мен това са неща, които носят радост. При различните спортове има различни начини да се адаптира движението и човек се учи как да действа. Важното е да има подготовка, доверие и хора, с които да работиш добре.

- Казваш, че искаш да предадеш натрупания опит на други незрящи. Срещаш ли страх у тях да направят първата крачка?

- Именно затова искам да споделям знанията си. Аз вече съм минал през много ситуации, научил съм много неща и мога да помогна на друг човек да не започва от нулата. Факт е, че винаги ще възникват нови ситуации. Но когато някой вече е минал преди теб по този път и може да ти каже как се е справил, е по-лесно. Иска ми се повече незрящи да опитат.

- Работиш и с деца. Какво им разказваш, когато посещаваш училища?

- Разказвам им за предизвикателствата, които съм правил, за спорта, за кучетата водачи и за това как могат да бъдат полезни на незрящ човек. Обикновено едно посещение е в рамките на около 40 минути. Ако имаме повече време, правим и ролеви игри. За мен е важно децата да разберат как могат да помогнат на човек в градска среда, как да се отнасят към куче водач и най-вече да видят, че човек не трябва да се отказва от нещата, които иска да прави.

- Кучето ти водач Тади каква роля има във всичко това?

- Тади е с мен от април 2023 г. и сега е на шест години. Тя ми помага в ежедневието и в градски условия. Когато правим бавна разходка в планината, тя може да бъде с мен и да ме води.

Но когато бягам, Тади не бяга с мен. На състезания винаги има човек, който остава с нея около старта или финала. Винаги е помислено за нея.

- Какво е най-важното, което хората все още не знаят за кучетата водачи?

- Че трябва да попитат, преди да ги погалят или нахранят. Когато кучето е в работен режим, не трябва да бъде разсейвано. Има си определени правила.

- Кажеш каква е следващата голяма цел пред Виктор Асенов?

- Да продължавам да се развивам, да спортувам и да опитвам нови неща. Но ми се иска и това, което съм научил, да стига до повече хора. Аз съм минал по тази трънлива пътека. Ако мога да направя така, че за следващия човек тя да бъде малко по-лесна, това вече има смисъл.