215 кг дантела събраха паметта на поколения българки: Българската рокля поема към "Гинес"

• Над 513 жени от 194 населени места вплетоха семейните си истории в близо 300-метровото творение на Иван Донев 

Най-голямата българска рокля ще кандидатства за световен рекорд след грандиозното си представяне в Античния театър в Пловдив.

"Направена е регистрация и със сигурност ще продължим процедурата за кандидатстване за рекорд на Гинес", разкри пред "България Днес" дизайнерът Иван Донев, който стои зад необикновения проект "От златните ръце на нашите баби и майки".

Впечатляващото творение тежи 215 килограма, а размерът му достига почти 300 метра. В него са събрани хиляди ръчно плетени карета и дантели, създадени от жени от различни поколения. По данни на екипа имената на 513 майсторки са известни, но действителният им брой е още по-голям.

"Със сигурност са повече от 513 жени, защото имаше пакети, които пристигнаха анонимно. Доброволците, които шиха роклята, също са стотици и за тях все още нямаме точна статистика. Каретата, които използвахме, идват от 194 населени места в България", разказва Донев.

Първоначалното желание на екипа било евентуалният рекорд да бъде удостоверен още на 6 септември, когато гигантската рокля бе показана в Античния театър. Процедурата обаче се оказала по-дълга и необходимото време не стигнало. "Затова като последващо събитие ще направим такава кандидатура", каза дизайнерът.

Зад зрелищната поява на роклята стоят две години работа. Инициативата започва символично на Деня на народните будители, а тържествената й кулминация - на друга знакова дата - Деня на Съединението.

Самото разполагане на огромната конструкция в Античния театър отнема около два часа. Заради внушителните й размери и тегло роклята не е носена от истински модел, а е поставена върху статичен манекен.

"Две години и два часа подредба", обобщава с усмивка Донев.

През тези две години работата по творението започва в читалище, продължава в център за личностно развитие, в помещения под църква, а отделни етапи отвеждат проекта и до места, свързани с историята, просветата и вярата.

"Няма една случайна локация, няма едно случайно място. Роклята отиде на значимите културни места на България, които съхраняват историята, просветата и вярата", споделя дизайнерът.

Самите плетива също носят истории. Част от тях са пазени в семейни ракли и шкафове десетилетия наред, а някои са на повече от век. По старите дантели са останали дори петънца от кафе и чай, които умишлено не са премахнати - като следи от живота на семействата, през чиито ръце са минали.

Кулминацията идва в Античния театър, където роклята се превръща в център на мащабен спектакъл. Оркестърът на Опера Пловдив под диригентството на Диан Чобанов, музиката на Неди Джон Крос, Академичният народен хор с диригент Костадин Бураджиев и квартет "ВАЯ" съпровождат историята на бъдеща невяста, любовта й и майчината благословия. Режисурата е на Станимира Манолова, а Петко Танчев превръща древната сцена чрез светлина и 3D мапинг.

Но не размерът на роклята се оказва най-силният момент за публиката.

"Най-силното за хората беше молитвата. Бях я написал за момента, в който целият Античен театър беше изпълнен с хиляди горящи свещи. Ивана Папазова беше майката разказвач и когато прочете молитвата, театърът беше в сълзи", разказва пред "България Днес" Донев. След спектакъла дизайнерът започва да получава десетки съобщения от жени, които искат текста на молитвата, за да я произнасят за собствените си деца.

"Публиката си тръгна развълнувана, разплакана от красиви чувства, от носталгия и сантимент. Целият Античен театър беше зареден с огромно чувство за национална принадлежност", споделя още Донев.

Един от най-въздействащите финални моменти идва, когато върху гигантската рокля със светлина се изписват имената на жените, чиито ръце са създали плетивата. Сред тях има и такива, които вече не са сред живите.

"Да изпишеш имената на тези хора десетилетия по-късно означава да върнеш паметта им отново жива", казва Донев. Часове преди дългоочакваната премиера самият той трудно успява да овладее емоциите си след двегодишния труд.

"Имах емоционален срив в сълзи. Оставаха броени часове и вълнението беше на максимум. В един момент бях прикован към един стол от страх и емоция - ще се случи ли, всичко ли ще е наред, публиката ще го хареса ли?", признава Иван.

Отговорът идва същата вечер - публиката плаче и аплодира, а роклята, съшита от стотици женски ръце и семейни спомени, вече се готви за следващата си голяма сцена - световните рекорди на "Гинес".