Едно от най-кръвопролитните събития в новата ни история започва на днешния ден

На 23 септември 1923 г. в България започва Септемврийското въстание – едно от най-драматичните и кръвопролитни събития в българската история през XX век.

Въстанието избухва в условията на силно политическо противопоставяне след Деветоюнския преврат от 1923 г. и последвалото установяване на правителството на Александър Цанков. Българската комунистическа партия, която първоначално заема неутрална позиция към преврата, през септември решава да организира въоръжено въстание.

На 23 септември Георги Димитров, Васил Коларов и други дейци на БКП предприемат опит за координиране на действията, а на следващия ден въоръжени отряди започват да завземат населени места в различни части на страната. Сред районите, в които въстанието получава най-голям размах, са Северозападна България, особено около Фердинанд (днес Монтана), Берковица и Враца.

Правителствените войски и организираните към тях сили предприемат действия за потушаване на въстанието. След тежки сражения въстаническите отряди са разгромени, а в последвалите репресии загиват хиляди хора. Част от ръководителите на въстанието, сред които Георги Димитров и Васил Коларов, напускат страната.

Септемврийското въстание остава дълбоко спорно събитие в българската историческа памет. В продължение на десетилетия по време на комунистическия режим то е представяно като героична борба срещу установената власт и като важен етап в историята на българското комунистическо движение. След 1989 г. оценките за събитията са преосмислени, като историците обръщат внимание както на политическия контекст и въоръжения характер на въстанието, така и на мащаба на последвалото насилие.