Скулпторът Александър Хайтов: Бог ни помогна да си върнем цар Самуил!

По необясним начин съдбата прати моя паметник до храма, в който ще бъде положен саркофагът на владетеля

"По необясним начин Бог нареди звездите така, че паметникът на цар Самуил, който бях избран да направя, да бъде пред храма "Света София".

Това сподели пред "България Днес" скулпторът Александър Хайтов, автор на монумента на славния владетел, издигнат на броени метри от църквата. Именно в тази базилика в събота, 3 октомври, ще бъдат положени тленните останки на цар Самуил.

"Първоначалната идея беше паметникът да бъде на съвсем друго място, далеч от центъра на София - върна лентата Александър Хайтов. - Но през 2014 г. тогавашният служебен премиер Георги Близнашки определи местоположението, на което скулптурата да бъде на своето сегашно място.

Откриването беше на 8 юни 2015 г. и въпреки организираната кампания срещу паметника хората го приеха добре.

Сега цар Самуил ще бъде препогребан съвсем наблизо, в църквата "Света София". Дойдоха си нещата на мястото... Има Бог и пръст на съдбата във всичко това."

Голяма новина долетя на 29 септември.

След близо шест десетилетия дипломатически преговори се стигна до историческия момент, в който Гърция ще предаде на България тленните останки на цар Самуил. Това съобщи преди началото на правителственото заседание във вторник премиерът Румен Радев.

Той ще пътува с делегация в събота до Солун, където лично гръцкият му колега Кириакос Мицотакис ще предаде тленните останки на цар Самуил. Те ще долетят до София и ще бъдат закарани на площад "Александър Първи Батенберг". От там ще има шествие, което ще стигне до църквата "Света София", където те ще бъдат поставени до паметника на българския владетел и от другата страна паметникът на неговите ослепени войни.

Според скулптора Александър Хайтов е напълно възможно на остров Свети Ахил в Гърция, където бе открит гробът на цар Самуил, да бъдат намерени тленни останки и на негови наследници.

"Много е възможно това да бъде фамилна гробница", казва Хайтов.

Отец Кирил Дидов, председател на църковното настоятелство на храм "Св. София", признава, че когато за първи път е чул новината, не можел да повярва, че е истина.

"Радвам се и се гордея, че в храма, на който съм председател, е оказана такава чест - споделя отец Кирил. - Научих, че цар Самуил ще бъде положен в храма "Света София" съвсем малко по-рано от всички останали. От Министерски съвет ни казаха, че трябва да подготвим всичко в църквата и няма никакво време. Всичко трябва да е готово до събота! Знае се, че самият цар Самуил е бил добър християнин, почитал е и светците. Строил е църкви и това показва, че е имал добро отношение към вярата." 

В "Света София" е запазен и надпис с думата "патриарх" - припомня БНТ. - Той се свързва с ранната история на Българската църква, с патриарх Дамян и ролята на Средец като важен център за българската държавна и църковна традиция през X век.

Предполага се още, че архитектурата на внушителната "Света София" може да е повлияла върху изграждането на базиликата "Свети Ахил" на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро, любимо място на цар Самуил. Именно там десетилетия по-късно са открити останките на българския владетел.

След пристигането на мощите в България и тяхното полагане в "Света София" вярващите ще могат да се поклонят пред тях.

Професор Пламен Павлов:

Църквата трябва да го канонизира

Останките на Гаврил Радомир, син на владетеля, също могат да бъдат установени с анализ, категоричен е историкът

Известният историк професор Пламен Павлов е роден на 12 юли 1958 г. в с. Пейчиново, Русенско. Завършва Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". След това преподава история на Византия и Балканите през Средновековието в същото учебно заведение. Автор или съавтор е на повече от 250 студии, книги, учебници, справочници, документални филми.

- Професор Павлов, България вече се готви да посрещне тленните останки на своя велик цар Самуил. Какви бяха чувствата и мислите ви, когато научихте, че 1012 години след смъртта си цар Самуил ще получи вечен покой в църквата "Света София" в столицата?

- Искам първо да благодаря на вашия вестник "България Днес", който беше изключителна трибуна още през 2014 г. при отбелязването на 1000 години от безсмъртието на цар Самуил. С вашата кампания и инициатива подпомогнахте каузата да върнем царя у дома. Изпитах огромна радост, че една стара и свята идея най-накрая получи своята реализация благодарение на усилията на дипломати, учени и общественици.

- Каква е историческата причина тленните останки на владетеля да бъдат положени именно в катедралния храм "Света София"? Вие бяхте първият, който направи това предложение още преди 12 години?

- Връзката на Самуил с този храм и с град Средец е много дълбока. Неговият баща, комит Никола, е бил управител на Средец. След падането на Велики Преслав под византийска власт през 971 г. тук се свиква народен събор, на който четиримата братя Давид, Мойсей, Арон и Самуил поемат управлението на царството. Освен това българският патриарх Дамян намира убежище тук и базиликата "Света София" служи като катедрален храм.

- Непосредствено до базиликата днес се издига и монументът на царя. Как беше избрано точно това място за паметника?

- Паметникът, дело на скулптора Александър Хайтов, първоначално беше предвиден за друг район на столицата. Благодарение на д-р Милен Врабевски и на тогавашната общинска власт надделя разумът и паметникът беше поставен до базиликата - мястото, където цар Самуил най-вероятно е бил и кръстен.

- Заедно с тленните останки на владетеля се връщат и кости от други три гробници от остров Свети Ахил. На кого е най-вероятно да принадлежат те?

- Със сигурност става дума за членове на Самуиловата династия. В единия от гробовете е бил погребан неговият син Гаврил Радомир. По хипотеза на доц. Петър Николов-Зиков в гробница, която по-късно е била разбивана и в нея са намерени разбъркани кости, Самуил е препогребал останките на своите родители комит Никола и Рипсимия, както и на брат си Давид, пренесени от село Герман.

- Как гробът на цар Самуил е оцелял през вековете, докато останалите са пострадали от иманяри?

- Храмът е разрушен през 1072 г. от нормански наемници при потушаването на въстанието на Георги Войтех. Гробът на Самуил обаче е бил защитен от специална каменна арка (аркосолий). Стигайки до камъните, иманярите са помислили, че това е скала, и са се отказали, което е запазило останките и материалите в много добро състояние.

- Могат ли съвременните антропологични и ДНК изследвания да разкрият нови факти за здравето и битието на царя?

- Днешната наука разполага с изключителни възможности. Изследванията на проф. Емил Боев и гръцки антрополози безспорно потвърдиха автентичността на тленните останки на цар Самуил. Анализите показват, че владетелят е починал на над 70-годишна възраст, носил е белези от рани (включително фрактурата от битката при Сперхей) и е водил неуморен военен живот.

- Трябва ли Българската православна църква да започне процедура по канонизация на цар Самуил?

- За нашите предци Самуил винаги е бил светец и мъченик за България. Още през XIII в. солунският писател Йоан Ставраки отбелязва, че Самуил е винаги "в устата на българите". Както имаме канонизирани владетели като свети княз Борис-Михаил и свети цар Петър, така и канонизацията на цар Самуил е напълно естествена стъпка, а не пресилен жест.

- Как ще отговорите на спекулациите в общественото пространство, че това връщане е някаква "сделка"?

- Подобни твърдения са кощунство! Размяната на културни ценности е стандартен международен механизъм. Тук трябва да отчетем дългогодишните усилия на редица български правителства, дипломати, учени и на покойния проф. Божидар Димитров.

- Какво е основното послание, което това историческо събитие изпраща днес?

- Това събитие трябва да ни обединява. То е и важен урок за Република Северна Македония, че историческите извори са категорични. Както пише последният владетел от Първото българско царство Иван Владислав в своя Битолски надпис - Самуил е "българин родом" и "самодържец български". Историята не може да се пренаписва със задна дата.

Румен Леонидов: Молитва за моя Цар

Дори когато трябва да сме обединени, пак се караме

Новината за завръщането на тленните останки на българския цар Самуил ме зашемети. Защото от години насам тази мечта все се оказваше неосъществен блян. И тази мечта не беше някакъв националистически порив, а опит за националното единение на днешните сънародници, разделени и враждуващи помежду си. Беше опит да вградим в едно послание и духовното завещание на този велик български владетел, и материалната светиня, открита неочаквано, но още по-неочаквано почти изцяло съхранена.

Единствено Господ знае защо сме наказани и не успяхме да открием гробовете, нито костите на народните ни мъченици Василъ Лъвский и Христо Ботьов. Никога няма да узнаем защо сме лишени от възможността "сите българи заедно" да свеждаме пред покойниците им в мир и признателност своите дървени глави.

И днес - още докато материализираният дух на цар Самуил не се е завърнал в родината си, започнаха родните ни разногласия - няма безспорни доказателства, че това са останките на царя, други плачат и вият за "предадените" никому неизвестни все още артефакти, с които сме заплатили тази съседска сделка, вече почнаха хулите и политиканстването.

Но нека положим ръка на сърцето и да си признаем - не сме народ, ако всичко, което ни обединява, отново ни разделя. Едни крещят - вие сте предатели, другите вият с патриотичен фалцет! Абе спри се, българино! Нека кажем добре дошъл на нашето лъвско момче, който ни е всъщност прапрапрапра и пра дедо! Нека замълчим и се помолим за душата му, която не е безгрешна! Нека се опитаме да се извисим до Духа му на богоизбран българин, един от най-трагичните ни национални лидери, пример за подражание и признателност.

В събота няма да отида на площада, няма да участвам нито духом, нито физически в това зле замислено зрелище. Ще изчакам тълпата да се отлее и оттече и ако е рекъл Господ, ще ида пред саркофага на царя, за да се прекръстя три пъти, както го правя над гроба на майка ми и баща ми. И както го правя всеки път, когато застана под фамилната ни икона, която е портрет, изобразяващ войводата Леонид Янков, моя прадядо, загинал на 27 години за свободата от османско иго.

Нека кажем в един глас: "Бог да прости славния син на майка България, мрачния мъж с лош поглед, но пръв пълководец със скърбящо сърце! Амин".

Кампанията на "България Днес"

"България Днес" даде начало на национална кампания под надслов "Да си върнем цар Самуил" през 2014 г. Тогава се навършиха 1000 години от кончината на славния владетел.

Сезирани бяха всички държавни институции с писмо от нашия инициативен комитет.

Ето част от документа: "Предлагаме на държавния ни глава и на Народното ни събрание да отправят официално искане към гръцките институции, от които зависи да се осъществи този акт на приятелство, добросъседство и православна солидарност.

Грях е 1000 години след трагичната и величава смърт на този български държавник тлените му останки да бъдат съхранявани като артефакт, а да не бъдат погребани в родината му и където духът му да намери вечен покой. Предлагаме в инициативата да се включат всички будни сънародници и съотечественици, всички парламентарно представени партии, всички, за които величието на цар Самуил буди национална гордост и преклонение. Предлагаме костите му да бъдат погребани с държавни почести в специален саркофаг, който да бъде положен в столичния храм "Света София". Както е известно, тази църква е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на град Сердика и със сигурност можем да твърдим, че в нея царят е влизал, за да се черкува."

12 години след началото на тази инициатива тленните останки на цар Самуил се завръщат в България.