Уникален анализ на Валерия Цимбал, експерт физиогномист: Цар Самуил е бил целенасочен и недоверчив

Професор Йордан Йорданов "възкресява" образа на владетеля по отливка от черепа

Как е изглеждал цар Самуил?

Отговор на този, въпрос, макар и с всички условности, за далечното минало, в което е живял славният ни владетел, е даден от българската наука.

Приживе, големият учен-антополог, професор Йордан Йорданов, е един от най-добрите в света в една особена техника. Прави реконструкция на човешки лица на база следи по черепа и така успява да "възкреси" лицето на цар Самуил. Тленните останки на българския владетел са открити през 1969 г. от гръцкия археолог Николаос Муцопулос в гроб в базиликата "Св. Ахил" на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро.

Години по-късно професор Йорданов използва отливка от черепа, за да възстанови в бюст лицето на цар Саумил.

Йорданов представя възстановката на лицето през 2008 г. Изваяният образ на цар Самуил става част от богатата биография на видния антрополог, който напусна нашия свят през 2022 г.

Какво може да се каже днес за характера на цар Самуил по чертите на неговото лице, възстановени от професор Йордан Йорданов?

"България Днес" се свърза с Валерия Цимбал, експерт физиогномист, която изготви подробен "портрет".

"Анализът на историческа личност има една особеност – биографията вече е известна и много лесно е чертите на лицето да започнат да се интерпретират през предварителното знание за човека - коментира Цимбал. - Затова физиогномичният анализ трябва да върви в обратната посока: първо се анализират морфологичните маркери, а едва след това получената психофизиологична характеристика се съпоставя с историческите сведения.

При цар Самуил има и още една важна условност. Не разполагаме с негов портрет, направен приживе. Анализът е извършен върху предоставената антропологична реконструкция на предполагаемия му образ. Известни са три антропологични реконструкции, направени по гипсова отливка на черепа, открит при разкопките на базиликата "Св. Ахил". Затова най-коректно е да говорим за физиогномичен анализ на реконструирания образ, а не да приемаме, че всеки детайл от меките тъкани е възстановен с абсолютна точност."

И така, какви тайни крие образът на цар Самуил, в този вид, в който ни е предоставен от науката и според анализа на Валерия Цимбал?

В преследване на целта

"Един от първите маркери, които привличат вниманието, е конфигурацията на устните в профил и особено издадената напред долна устна - разкрива Цимбал. - В психофизиологията на лицето долната устна е свързана със ситуативното положение – с онова, което се случва "тук и сега", и с непосредствената реакция към ситуацията. Когато долната устна се издава напред и обемът й е концентриран към средата, човек предпочита да насочи вниманието и енергията си първо към едно конкретно направление, а след това към всичко останало.

Това е способност за силна концентрация на ресурс.

Такъв човек може да избере идея или цел и да насочи значителна част от енергията си именно към нея, вместо да я разпределя едновременно в множество направления.

При образа на Самуил тази характеристика не остава изолирана. Тя се повтаря и в други лицеви маркери и постепенно се превръща в една от водещите линии на целия психофизиологичен портрет. 

Силата на прагматизма

Носът е сравнително къс спрямо останалите лицеви зони. Тук се разглежда дължината му в анфас, а не проекцията на носа в профил.

Късият нос е свързан с практичност, прагматизъм и предпочитание към ясни алгоритми на действие. Такива хора не изпитват необходимост да събират огромно количество допълнителна информация, ако тя няма непосредствена стойност за решаването на конкретната задача.

Образно казано, това е човек, който иска да знае не просто какво съществува, а какво може да направи с онова, с което разполага.

Тук историческите сведения дават интересна съпоставка. Политиката на Самуил не се ограничава единствено до директна военна конфронтация. В нея присъстват политически бракове, използване на родствени отношения, пленници и стратегически назначения.

Вяра - никому!

Ноздрите са затворени и почти невидими под носа. Затворените ноздри са силен маркер за недоверчивост и затвореност към външния свят. При такава конфигурация човек пази личното си пространство и рядко приема информация без вътрешна проверка.

Тук няма много място за наивност и илюзорност.

Тези хора търсят втория пласт на ситуацията – какво стои зад думите, какъв е действителният мотив, къде се намира скритият интерес. Понякога именно това ги кара сами да усложняват ситуацията, защото продължават да търсят нещо и там, където може да няма нищо скрито.

Стабилност и остра реакция

Долната част на носната кост е широка и плътна. Този маркер дава спокойствие, стабилност, предсказуемост и способност човек дълго да поддържа определена система. Тук присъстват устойчивост, ориентация към бъдещето и необходимост от изградена ценностна структура.

Месестите носни крила допълнително усилват статичността и стресоустойчивостта. Това не е морфология, която постоянно търси внимание към себе си или има необходимост непрекъснато да демонстрира присъствие.

Но горната част на носната кост е значително по-изтънена.

И тук психофизиологията рязко се променя.

Изтънената носна кост в горната част може да даде силна чувствителност към засягане, злопаметност, рязкост, цинизъм и при определени условия – безпощадност. Такива хора могат дълго да помнят нанесена обида и да реагират много остро, когато бъде премината определена тяхна граница.

Стратегията на ловеца

Очната зона е една от най-интересните части на реконструирания образ.

Наблюдават се външни удължители на очите. Това са линии, които психофизиологично добавят необходимост от по-широк спектър на наблюдение – човек иска да вижда повече, да се ориентира по-бързо и да създава собствен алгоритъм за действие.

В социалния план правата и тонизирана линия на долния клепач добавя още една много характерна особеност – поведението на ловец. Това е способност за дебнене, наблюдение и изчакване.

И именно там започва интересният диалог между физиогномика и история.

Белези от войните

Професор Йордан Йорданов разкрива и някои особености за физическите данни на цар Самуил, както и за травми забелязани от него при изготвянето на реконструкцията, "Цар Самуил не е бил много едър, някъде около 160-170 см. - разказва приживе ученият. - До наши дни няма запазени писмени сведения за външния му вид, макар че от някои хроники може да се направят известни предположения. През 996 година в битката при река Сперхей цар Самуил е бил ранен. Вероятно той е искал да се защити в битката и е вдигнал двете си ръце нагоре, при което те са били счупени, каза още професорът. Самуил не е бил лекуван, тъй като счупените кости са започнали да зарастват много накриво. Освен това сигурно не е можел да се храни, тъй като е била повредена и долната му челюст. Ударът върху главата, респективно върху черепа, е довел и до една подчертана лицева асиметрия, тоест лявата половина на лицето е по-хлътнала, по-прибрана навътре".