Ето го целия анализ на Валерия Цимбал на лицето на цар Самуил

Анализът на историческа личност има една особеност – биографията вече е известна и много лесно е чертите на лицето да започнат да се интерпретират през предварителното знание за човека. Затова физиогномичният анализ трябва да върви в обратната посока: първо се анализират морфологичните маркери, а едва след това получената психофизиологична характеристика се съпоставя с историческите сведения.

При цар Самуил има и още една важна условност. Не разполагаме с негов портрет, направен приживе. Анализът е извършен върху предоставената антропологична реконструкция на предполагаемия му образ. Известни са три антропологични реконструкции, направени по гипсова отливка на черепа, открит при разкопките на базиликата „Св. Ахил". Затова най-коректно е да говорим за физиогномичен анализ на реконструирания образ, а не да приемаме, че всеки детайл от меките тъкани е възстановен с абсолютна точност.

Силна концентрация върху една цел
Един от първите маркери, които привличат вниманието, е конфигурацията на устните в профил и особено издадената напред долна устна.

В психофизиологията на лицето долната устна е свързана със ситуативното положение – с онова, което се случва „тук и сега", и с непосредствената реакция към ситуацията. Когато долната устна се издава напред и обемът ѝ е концентриран към средата, човек предпочита да насочи вниманието и енергията си първо към едно конкретно направление, а след това към всичко останало.

Това е способност за силна концентрация на ресурс.

Такъв човек може да избере идея или цел и да насочи значителна част от енергията си именно към нея, вместо да я разпределя едновременно в множество направления.

При образа на Самуил тази характеристика не остава изолирана. Тя се повтаря и в други лицеви маркери и постепенно се превръща в една от водещите линии на целия психофизиологичен портрет.

Прагматик, а не човек на излишната информация
Носът е сравнително къс спрямо останалите лицеви зони. Тук се разглежда дължината му в анфас, а не проекцията на носа в профил.

Късият нос е свързан с практичност, прагматизъм и предпочитание към ясни алгоритми на действие. Такива хора не изпитват необходимост да събират огромно количество допълнителна информация, ако тя няма непосредствена стойност за решаването на конкретната задача.

Те предпочитат ясната ситуация и приложимото знание.

Образно казано, това е човек, който иска да знае не просто какво съществува, а какво може да направи с онова, с което разполага.

Тук историческите сведения дават интересна съпоставка. Политиката на Самуил не се ограничава единствено до директна военна конфронтация. В нея присъстват политически бракове, използване на родствени отношения, пленници и стратегически назначения.

Плененият византийски аристократ Ашот Таронит например става негов зет и впоследствие получава управлението на стратегически важния Драч. Бракът между дъщеря му Косара и княз Йоан Владимир също се разглежда в контекста на политическите отношения с Дукля.

Това добре се съчетава с прагматичната психофизиология: не само въпросът „как да победя противника", а как съществуващата ситуация може да бъде използвана и пренаредена в работеща система.

Недоверие и почти пълна липса на наивност
Ноздрите са затворени и почти невидими под носа.

Затворените ноздри са силен маркер за недоверчивост и затвореност към външния свят. При такава конфигурация човек пази личното си пространство и рядко приема информация без вътрешна проверка.

Тук няма много място за наивност и илюзорност.

Тези хора търсят втория пласт на ситуацията – какво стои зад думите, какъв е действителният мотив, къде се намира скритият интерес. Понякога именно това ги кара сами да усложняват ситуацията, защото продължават да търсят нещо и там, където може да няма нищо скрито.

Но същият маркер дава и сериозно отношение към собствената дума и поетите ангажименти.

В този контекст е интересен историческият конфликт между Самуил и брат му Арон, свързван в изворите с отношенията с Византия. Краят е изключително тежък – Арон и почти цялото му семейство са убити, а Иван Владислав оцелява.

Това не е необходимо да бъде използвано като доказателство за физиогномичния прочит. То е историческа съпоставка. Но физиогномично тук се вижда човек, за когото нарушаването на доверието и усещането за предателство могат да бъдат изключително силни дразнители.

Стабилност, съчетана с възможност за много остра реакция
Долната част на носната кост е широка и плътна.

Този маркер дава спокойствие, стабилност, предсказуемост и способност човек дълго да поддържа определена система. Тук присъстват устойчивост, ориентация към бъдещето и необходимост от изградена ценностна структура.

Месестите носни крила допълнително усилват статичността и стресоустойчивостта. Това не е морфология, която постоянно търси внимание към себе си или има необходимост непрекъснато да демонстрира присъствие.

Но горната част на носната кост е значително по-изтънена.

И тук психофизиологията рязко се променя.

Изтънената носна кост в горната част може да даде силна чувствителност към засягане, злопаметност, рязкост, цинизъм и при определени условия – безпощадност. Такива хора могат дълго да помнят нанесена обида и да реагират много остро, когато бъде премината определена тяхна граница.

Получава се интересна комбинация:

стабилна основа, висока устойчивост и предсказуемост – но много остра реакция при преминаване на определена граница.

Затова тази конфигурация не говори просто за „жесток човек". Психофизиологията е значително по-сложна. Тя показва човек, който може продължително да поддържа стабилност, но при възприета заплаха е способен на крайно твърди решения.

Стратегът и ловецът
Очната зона е една от най-интересните части на реконструирания образ.

Наблюдават се външни удължители на очите. Това са линии, които психофизиологично добавят необходимост от по-широк спектър на наблюдение – човек иска да вижда повече, да се ориентира по-бързо и да създава собствен алгоритъм за действие.

В социалния план правата и тонизирана линия на долния клепач добавя още една много характерна особеност – поведението на ловец.

Това е способност за дебнене, наблюдение и изчакване.

Такъв човек не е задължително първият, който ще се хвърли напред. Той може да наблюдава ситуацията, да изчака промяната и много бързо да направи необходимия извод в момента, в който условията станат подходящи.

Към това се добавят и т.нар. „слънчеви лъчи" от външната страна на окото. Психофизиологично те разширяват панорамния поглед и са свързани със стремеж човек да види цялата картина. Това е важен стратегически маркер.

Исторически естествена съпоставка е разгромът на византийската армия на Василий II през 986 г. След неуспешната обсада на Средец оттеглящата се византийска армия претърпява тежко поражение в т.нар. Българска клисура, свързвана с района на Траянови врата.

Но физиогномичният прочит не зависи от историческия пример.

Самата очна зона показва наблюдение, изчакване, бърза ориентация и способност за действие в подходящия момент.

Панорамност и едновременно с това фиксация
Тук се появява едно от най-интересните привидни противоречия в лицето.

Очната зона търси панорама.

Назалният мост обаче е тесен.

Тесният назален мост концентрира вниманието. Той е свързан със съсредоточаване върху едно направление, системност, недоверие и възможност човек ситуативно да се фиксира много силно върху определена задача, проблем или идея.

На пръв поглед тези два маркера си противоречат.

Всъщност комбинацията може да работи по съвсем различен начин:

вижда широкото поле → избира направление → концентрира се върху него.

Тоест панорамността служи за ориентация, но след вземането на решение ресурсът вече не остава разпилян.

И тук се появява повторение на характеристиката, която вече беше видима при долната устна.

Физиогномичният портрет отново води към концентрация на голям ресурс върху една избрана цел.

Исторически това неизбежно напомня за продължителната борба на Самуил срещу Византия – политическа и военна линия, която определя десетилетия от неговия живот.

Силата на волята и целта
В реконструирания образ се наблюдава и енергоканалът, известен във физиогномика като „Силата на волята и цел".

Той тръгва от очната зона, преминава през бузата и се насочва към долната част на лицето.

Психофизиологично връзката е много ясна:

очи – цел;
бузи – ресурс;
долна лицева зона – действие.

При този маркер първо се формира целта, след което започва мобилизирането на ресурс за нейното реализиране.

Самостоятелно това би било характеристика за воля и целенасоченост.

Но при Самуил маркерът трябва да бъде разглеждан в комбинация с останалите: издадената долна устна, тесния назален мост, прагматичния нос и особеностите на очната зона.

Тогава характеристиката става значително по-силна.

Получава се човек, който е способен да концентрира огромен ресурс върху една цел и да продължи да я преследва дори когато тя започне да изисква все повече от него.

Разлика между личния и социалния план
В реконструкцията се наблюдава интересна асиметрия в очната зона.

От страната на личния план долният клепач е по-заоблен.

Заоблената линия на долния клепач носи по-висока емоционалност, склонност към зацикляне и способност човек да се отдава изключително силно на определено преживяване, идея или състояние. Това е психофизиология на крайностите – ресурсът може да бъде насочен много интензивно в едно направление.

От социалната страна долният клепач е значително по-прав и тонизиран.

Там характеристиката вече е различна – наблюдение, контрол, бързо ориентиране, изчистено ситуативно мислене и поведение на ловец.

Така се получава любопитна разлика:

в личния план – значително по-силно емоционално въвличане;
в социалния – контрол, наблюдение и стратегия.

Тук обаче трябва да се запази методологична граница. Работи се с антропологична реконструкция, а не с фотография на живия човек, затова фините асиметрии на меките тъкани не могат да се приемат със същата категоричност, както при анализ на реално лице.

Затворена вътрешна система
Назалният мост е не само тесен, но и леко вдлъбнат.

Вдлъбнатият назален мост създава много специфична психофизиология.

Информацията се обработва силно навътре. Его, евристика и комбинаторика работят в сравнително затворена система. Това може да даде високи умствени способности, нестандартни комбинации и способност вече познати методи и информация да бъдат пренареждани по собствен начин.

Тук обаче не става дума непременно за новаторство.

По-скоро това е способност познатото да бъде обработено, комбинирано и приспособено така, че да се получи собствено решение.

Слабата страна на този маркер е обратната връзка.

Колкото по-затворена е вътрешната система, толкова по-трудно външното мнение прониква в нея. Човек може да чуе различни позиции и въпреки това в крайна сметка да остане в собствената си логика и собственото си решение.

Към това се добавя и рутинната бръчка в зоната на носния мост – енергоканал, свързан с необходимостта да се събират фини детайли, да се напасват и да бъдат държани под контрол.

Отново се повтаря същата конструкция:

контрол → концентрация → собствен алгоритъм → цел.

Способност да отдава ресурс
Диагоналните кухини на бузите добавят още една характеристика към портрета.

Психофизиологично този тип бузи са свързани със способност за отдаване на ресурс. Такива хора могат да дават повече, отколкото изискват обратно.

Тук няма необходимост физиогномичният анализ на всяка цена да бъде подкрепен с исторически пример.

Ако историческите извори не дават достатъчно информация дали Самуил е проявявал тази характеристика в личните си отношения, маркерът остава част от физиогномичния портрет, без да бъде изкуствено напасван към биографията му.

И именно това е важно при подобен анализ.

Физиогномика и история могат да се срещнат, но не са длъжни да си служат взаимно като доказателство.

Какъв портрет се оформя?
Събрани заедно, маркерите изграждат доста специфичен психофизиологичен профил.

Това е прагматичен човек със силно стратегическо мислене и изключително висока концентрация върху поставената цел.

Базовото доверие към света е ниско. Информацията трябва да бъде проверена, ситуацията – наблюдавана, а мотивите на останалите – разбрани.

Присъства способност за панорамно виждане, но тя не води до разпиляване. Напротив – след като бъде избрана посоката, фокусът силно се стеснява.

Има стабилност, устойчивост и способност дълго да бъде поддържана една система. Едновременно с това съществува потенциал за много остра и дори безпощадна реакция при усещане за заплаха, предателство или преминаване на определена граница.

В социалното поведение присъства ловецът – човекът, който наблюдава, изчаква и действа в момента, който смята за правилен.

В личния план образът е по-емоционален и по-склонен към силно вътрешно въвличане.

Но най-силно през различните лицеви зони се повтаря една характеристика:

целта.

Да бъде видяна голямата картина.
Да бъде избрана посоката.
Да бъде събран ресурсът.
И след това този ресурс да бъде насочен към целта.

При такава психофизиологична конструкция отказването не идва лесно. Когато обстоятелствата станат по-трудни, естествената реакция по-скоро е да се мобилизира допълнителен ресурс, отколкото веднага да бъде изоставена избраната посока.

Историческите сведения за цар Самуил на много места удивително се пресичат с този портрет. На други места изворите просто не дават достатъчно информация, за да бъде направена съпоставка.

И това е напълно нормално.

Задачата на физиогномичния анализ не е да повтори написаното в историческите извори, а да покаже каква психофизиологична конструкция стои зад морфологията на лицето.

Именно там започва интересният диалог между физиогномика и история.

Валерия Цимбал
експерт физиогномист