Момиче е затворник в тялото си

Публикувана: 15.10.2013, 14:35 3766 Автор: БД Онлайн

Цели шест ужасни години Вержиния Иванова, едно хубаво 25-годишно момиче, не е излизала от дома си, не е виждала слънцето дори. Тя е прикована за леглото и не може да помръдне нито един мускул от тялото си. Вержи е като затворник в собственото си тяло, след като доброкачествен тумор израства в мозъка й и я парализира.
Образуванието е открито, когато Вержи е в десети клас, на 16 г. Всичко започва с невинна болка във врата, докато не се стига до пълното обездвижване на тийнейджърката. Част от тумора е изрязан, но заради опасното място, на което се намира, не може напълно да се отстрани. Момичето има кратко подобрение. След това обаче нещата пак се влошават. Въпреки 28-те процедури в Турция с кибернож Вержи е напълно парализирана. Туморът не може да се махне, а тя не може да помръдне, разказва пред вестника Людмила Велинова, майка на най-добрата приятелка на Вержи - Деяна, 19-годишната родилка, умряла нелепо през 2011 г.
"Липсва ми старият живот, както и излизането навън с майка ми, приятелите, разходките и училището дори. Денят ми сега минава, като гледам телевизия. Майка ми ми чете от компютъра. Тя се грижи аз мен, тъй като сме само двете", обяснява момичето. Бащата на Вержи е починал, когато тя е била на годинка. Семейството се издържа от минималната заплата на Линка, която е готвачка, и пенсията на Вержи от 214 лв. Майката Линка пък спи на походно легло, взето от детска градина, за да е винаги до Вержи.
"Чувствам се като цвете в саксия. За да живея, трябва примерно мама да ме нахрани, да ми даде вода, да ми направи тоалет. Дори и ако ме засърби, тя трябва да ме почеше. Когато човек е здрав, не си дава сметка какво има и когато го загуби, е нещо неописуемо. Сега с помощта на приятели ме занасят до банята, за да ме изкъпят. За всичко съм зависима от майка ми", разказва Вержи.
"Заради постоянното залежаване Вержи е много слаба. След завръщането си у дома от Турция тя не е напускала дома. Постепенно мускулите й започнаха да атрофират, крайниците й са крехки като клечки на кибрит, но тя е много силно момиче", разказва още Людмила, която всячески се опитва да помогне на Вержи.
Най-голямата радост на момичето са посещенията на сина на починалата Деяна - Майкъл. Лекарите са категорични, че няма как да махнат тумора. Вержи обаче има нужда от рехабилитация, тъй като от застояването тя изпитва ужасни болки. Тя и майка й обаче не могат да си позволят процедурите. Затова техни приятели от сдружение "Живот за България" са направили сметка, на която може да й се помогне.