Искат ново разследване за загадъчната смърт на 13-годишно момиче във Враца

Родители на мистериозно загинало 13-годишно момиче търсят истината за смъртта й и поискаха ново разследване. Христо и Тодорка Гергови не могат да се примирят със заключението, че тяхната дъщеря Екатерина се е самоубила. Трагедията се разигра преди една година, а загадъчната смърт на младо момиче потресе Враца. В следобедните часове на 11 октомври 13-годишната Екатерина Гергова е намерена мъртва на козирката над вход на блок близо до врачанската болница. Смъртта на детето е обявена от полицията като самоубийство и на 20 септември тази година с постановление на районна прокуратура случаят е приключен.
Семейството на Екатерина обаче не е съгласно със заключението на врачанските магистрати, тъй като около трагичния инцидент с детето им има повече въпроси, отколкото отговори. Христо и Тодорка Гергови са категорични, че дъщеря им не е имала никаква причина да се самоубива и затова са наели авторитетния врачански адвокат Пламен Петков да им помогне в търсенето на истината за смъртта на Екатерина.

Предлагаме със съкращения текста на жалбата, с която адвокат Петков настоява за ново разследване на загадъчното самоубийство. В нея подробно и аргументирано са описани множество факти, които на този етап не са получили тълкуване от разследващите органи. Така например, не е уточнен часът на излизане на Екатерина от дома й, въпреки че тя е живеела до хотел „Мира", пред който има наблюдателни камери. За съжаление, записите от тези камери се пазят 15 дни и отдавна са унищожени. Не е ясно и какво и кой е изстрелял детето от тях, та чак да забрави мобилния си телефон, което дотогава не се е случвало. Загадка е и какво прави едната й обувка на 20 метра от нея. Около 13.30 часа в деня на смъртта Екатерина е говорила по телефона с майка си Тодорка и нищо в поведението й не е подсказало за проблем в емоционалното състояние на детето. Ако беше жива, днес Екатерина щеше да празнува 14-я си рожден ден...

Пълният текст на жалбата:

От името на доверителите ми обжалвам Постановление от 20.09.2013 г., по д. п. № 3256/2012 г. на ВРП и моля да го отмените като необосновано и неправилно, както и да върнете делото на прокурора със задължителни указания за прилагането на закона.
За да прекрати производството по делото районна прокуратура прие, че от доказателствата по делото не се установяват каквито и да е данни, навеждащи за наличие на престъпление по чл. 127, ал. 1 НК, както и че смъртта на дъщерята на доверителите ми Екатерина Гергова е следствие случайно деяние.
По делото безспорно е било установено, че на 11.10.2012 г. около 15,30 часа Екатерина Гергова, на 13 години от гр. Враца е паднала върху козирката над вх. А, на жилищен блок, находящ се на бул. "Втори юни" № 74.

На първо място, по делото не е изяснено в колко часа Екатерина Гергова е излязла от жилището си и в колко часа е влязла във вх. „А" на процесния блок. Също така, не е установено колко време е останала в процесния вход, като не е изяснено къде се е намирала повече от един час в този вход.

Безспорно е изяснено, че тя е паднала или е била бутната от прозорец в 15,30 часа, като също така от разпитите на живущите във входа се установява, че за времето от 14,00 до 15,00 часа някои от тях са излизали навън, но те не са видели пострадалата, нито да влиза във входа, нито е била срещната от никои от излизалите свидетели или влизалите във входа свидетели. Тогава, остава като логичен извод тя да е била в някое от жилищата във входа. Обстоятелството, че разпитаните по делото свидетели, живущи във вход „А" твърдят, че не са я виждали и не я познават, не е основание да се игнорира такава възможност. Трябва да се има предвид, че ако тя е била бутната от някое лице, живущо във входа и е паднала следствие това бутане, логично това лице да би твърдяло, че не я е виждало.

Също така, тя е била намерена паднала върху козирката над входната врата, по лице, като основното нараняване, което е причинило смъртта е черепно-мозъчна травма в тила на пострадалата. Тази травма представлява импресивно счупване на черепния свод в областта на границите между теменните и тилните кости с последващо разкъсване на твърдата мозъчна обвивка. Тоест, това нараняване е в главата, отзад на тила. Извън това нараняване, отзад, на гърба и шията е констатирано още едно нараняване, кръвонасядане с размери 14 см. на 8 см. Всички останали наранявания са отпред, на гръдния кош, на лявото рамо и лява предмишница, ляво бедро и дясно бедро. Отново заявявам, че заключението на тройната медицинска експертиза и проведения следствен експеримент не дават обоснован отговор на въпроса, дали е възможно всички, получени от Екатерина Гергова наранявания да са следствие от това падане.

Съдебно медицинската експертиза основно се състои в теоретично изброяване на видове падания, без да има какъвто и да е анализ на получените наранявани и възможния механизъм на причиняване на всяко едно от тях и съответно по какъв начин от едно падане биха се получили наранявания както и в областта на тила, така и на лицето. Екатерина Гергова е паднала от разстояние около 20 м., като при падането скоростта е била около 20 м/с. Тя се е ударила в козирката със сила от около 116 000 N, разпределена върху тялото и. Тези обстоятелства, за скоростта на падане и силата на удара могат да бъдат изчислени от заключение на експерт, специалист по физика и механика. При тази сила тя е следвало с оглед твърдата, бетонна повърхност на козирката да получи сериозни наранявания. При падане на човек от височина около 20 м., върху повърхността на тялото се получават така наречените характерни увреждания, които могат да бъдат определени като незначителни външни увреждания и тежки вътрешни увреждания. Характерни вътрешни увреждания са кръвонасядания и разкъсвания в медиастинума, корена на белия дроб, разкъсвания по хода на аортата и магистралните съдове на долните крайници, разкъсване на булото на червата, разкъсване на диафрагмата, откъсване на сърцето, разкъсване и смачкване на черния дроб, слезка и бъбреци. Такива вътрешни увреждания в настоящия случай липсват, но същевременно е налице тежко счупване на черепния свод в областта на границите между теменните и тилните кости.

Заключенията на съдебно-медицинската експертиза и следствения експеримент не дават отговор на въпроса на какво се дължи липсата на характерните вътрешни увреждания и наличието на тежко счупване на черепния свод. Експертизата приема, че по механизъм падането е станало идентично с опит при проведения следствен експеримент, като при падането първичният контакт е бил в областта на главата и с последващо преминаване на тялото от вертикално в хоризонтално положение. На първо място, при проведения като опит в следствения експеримент начин на падане, видно от протокола за следствен експеримент, при падането чучелото се е ударило в отвесната стена, тоест налице е съвместно, а не свободно падане. Но по сградата и по тялото на пострадалата не са намерени следи от такова падане, поради което този експеримент не дава възможност за обективна проверка на начина на падане. На следващо място, в отговора на въпроса на тройната експертиза на пети въпрос, схематично и семпло е посочено, че първичният контакт е бил в областта на главата и с последващо преминаване на тялото от вертикално в хоризонтално положение. Не е обяснено, как предвид счупването в областта на тила и тялото последователно, преминавайки в хоризонтално положение, е паднало по лице, а не по гръб.

В случая, извън посочените наранявания на черепа и на гърба, няма каквито и да е други наранявания в областта на гърба или седалището, които да дадат основание да се приеме такъв механизъм на падане. Ако се приеме, че тя е паднала на главата си, като сочи тройната екрпертиза, то в такъв случай се получават многофрагментни счупвания на костите на черепа, придружени от пръстеновидно счупване около големия тилен отвор, отломъчни счупвания на гръбначния стълб, счупвания на гръдната кост и ребрата. Такива няма. Също така, получените от падането наранявания следва да са симетрични, което в случая и основно по отношение на наранявания на краката липсва. Такива счупвания, както и посочените по-горе вътрешни наранявания, характерни за падане от високо при нея не са установени. Тези наранявания, които соча са описани подробно, като последици от свободно пряко падане от високо в Учебник за студенти по право, по Съдебна медицина с автор Проф. Стойчо Раданов, издание 1984 г. Това обстоятелство дава основание да се приеме, че е възможно тя да е паднала от по-малка височина, а не от приетата по делото площадка между 6 и 7 етаж. Но тогава възниква въпроса, след като при огледа извършен непосредствено след случилото се е бил отворен само този прозорец, кой е затворил другият прозорец.

Отделно от това, следственият експеримент е проведен по начин, който поставя под съмнение резултата от него. Използваното при експеримента чучело е с тегло от 37,5 кг и ръст от 1,8 м, докато Екатерина Гергова е била с тегло от 58 кг и ръст от 1,63 м. С тези значителни разлики, получените от експеримента резултати не могат да бъдат приети за обективни и достоверни. А именно на резултата от следствения експеримент, без никакво обсъждане, се опира заключението на тройната медицинска експертиза при изясняване на механизма на получаване на нараняванията.

Не е изяснено дали в момента, в който тялото на Екатерина Гергова е паднало върху козирката тя е била с обувка на крака или обувката е била паднала преди съприкосновението на тялото с козирката. Това е от значение, защото ако се приеме, че обувката е паднала от силния удар, то тогава къде са останалите наранявания, които този силен удар е следвало да причини. Също така, ако обувката е била на крака и е паднала следствие, падането, то тогава възниква въпрос за механизма на получаване на увреждането на лявото стъпало. Но, ако обувката още при падането не е била на крака на Екатерина, то тогава кой е изхвърлил обувката през прозореца. Не е изяснено защо и по какъв начин якето, което тя е носела е било намерено паднало до нея. Логично е, като тя е отворила прозореца и е предприела какъвто и да е опит да скочи от прозорец между 6 и 7 етаж, да остави якето, а не да го държи в ръката си докато се хвърля от тази височина. Всички тези неизяснени обстоятелства сочат, че разследването не е извършено обективно и пълно.