Стефан Софиянски:Чакам внуче всеки момент

Стефан Софиянски е роден на 7 ноември 1951 г. През 1993 г. става зам.-председател на СДС, а през ноември 1995 г. - кмет на София. Участва активно в протестите и студентските стачки срещу кабинета "Виденов". От 12 февруари до 21 май 1997 г. е начело на служебно правителство, назначено от президента Петър Стоянов. През 1999 г. е преизбран за кмет на столицата. През 2001 г. напуска СДС и основава Съюз на свободните демократи. Преди около месец се оттегли от лидерския пост на ССД. 

Бисерка БОРИСОВА

- Г-н Софиянски, вие сте политик от зората на демократичния преход в България, били сте близо до не една и две студентски стачки. Какво си мислите сега, като гледате протеста на студентите и слушате обвиненията на "Атака", че Ранобудните са "платени" и са "изродчета"?
- Такива обвинения няма какво да ги коментираме, това са глупости. Що се отнася до протеста, оценявам гражданската съвест на младите хора. Но ми се иска да имат по-конкретни цели. Добре, искат оставка. Добре, не искат комунисти да ни управляват. Но после какво ще стане? Ако след оставката на сегашното правителство дойдат пак на власт комунисти - какво правим тогава? Кой ще носи пак отговорността? Затова искам да чуя по-конкретни заявки от протестиращите студенти. Нещо в стил: "Не искам тези да ме управляват, искам аз да управлявам!". Или пък: "Искам еди-кой си да управлява". Но да се знае какво ще стане после. Да има ясна визия кое и защо се прави и какво ще следва.
- Вече над 150 дни има протести, но няма оставка. Не се ли очертава същото и при студентския бунт?
- Нещата в България вече са минали границите на търпимостта на хората. Обществото е настроено за промяна. Като гледам бюджета, виждам, че и управляващите си правят краткосрочен бюджет, с краткосрочни перспективи. Очевидно и те не очакват да изкарат мандата си. Въпросът е в момента да имаме цел като общество. И да има малко повече идеология в протестите. Само отрицание не е достатъчно. От нас всички зависи протестът да върви в правилна посока и да доведе до правилната промяна.
- Не се ли създава усещането, че промяна ще има само когато политиците решат, че искат предсрочни избори, а не защото хората протестират?
- Не, промяната ще дойде именно заради хората, заради протестиращите студенти. Но само когато те увлекат наистина голяма част от обществото с по-конкретни теми и идеи. Аз например бих застанал зад идеята за нова конституция, зад регламентирани дейности на Министерския съвет, зад професионално, а не политическо управление. Зад дефинирани ангажиментите на гражданското общество. Зад нов обществен ред. Ето, такива ясни цели, когато се формулират, тогава вече и обществото ще притесни по-силно политиците и промяната ще дойде.
- Но управляващите в момента се държат така, сякаш протестите са нещо незначително. Смятате ли, че недоволството на хората наистина може да ги притесни?
- Управляващите хем го усещат този натиск на хората, хем си мислят, че могат да минат току-така. Така беше и при Жан Виденов през 1997 г. Близо цяла година тогава правителството на БСП не обръщаше внимание на протестите. Ние, от десницата, правихме предложения за алтернативен бюджет, предупреждавахме за зърнената криза. Зрееше в обществото конфликтът. Протестът също зрееше. Но правителството не го приемаше, правеше се, че го няма. Докато накрая недоволство избухна. Това трябва да се избегне сега.
- През 1997 г. обаче имаше лидери на протестите в лицето на десницата. Как да се случи и сега?
- Това е проблемът сега - че протестът няма ясна физиономия, а само призиви и скандирания. Да, всички сме скандирали.  Всички сме викали: "Долу БКП!", "Долу член Първи от конституцията!", после "Долу Жан Виденов!". Всичко това е минало през нашия живот през последния близо четвърт век. Но тогава, когато го правихме, ние, от десницата, винаги сме правили и следващата стъпка. Организирали сме се, предлагали сме алтернатива, поемали сме отговорността. Искахме да се махнат комунистите с пълното съзнание, че поемаме тежестта да управляваме страната след тежката криза. Че ще носим отговорността за валутния борд, за влизането на България в НАТО, за членството ни в ЕС.
Това очаквам и от протестиращите - лица на лидери и отговорности! За съжаление нямам чувството, че някой от сегашните протестиращи иска да поеме тази отговорност. Протестирам и аз с тях в момента, но нямам зад кого да тръгна. А толкова искам вече да има кой да ме поведе! Трябва да се организират студентите. Да направят, ако искат, партия ДРанобудните студентиУ! Или движение. Да кажат: "Който иска - да се запише при нас". Да представят хората и идеите си. Само тогава ще има резултат, ще дойде тази промяна, за която всички мечтаем. 
- Откакто бе създаден, Реформаторският блок като че ли е с претенциите, че той е лице на алтернативата и на промяната. Могат ли реформаторите да изпълнят тази роля?
- Когато вече си имал възможност да осъществиш една промяна и не си я осъществил в степента, в която да удовлетворява обществото, е доста спорно дали имаш право да се опитваш втори път.
- Да, но лидерите в този блок се представят като нови политически лица, без петна от миналото.
- И при тях, както и при протестиращите, липсва идеология. Липсва им конкретика в обединителната цел. Липсват хората, които да поемат ангажимента, че ще създадат новия обществен ред. Затова е и такова усещането - че ако утре има избори, няма да има за кого протестиращите да гласуват. Липсват хората, които да излязат и да кажат: "Аз ще вляза утре в парламента и ще направя това и това".
- В същото време обаче не липсват хора, които през годините бяха обявявани за "политически трупове", но после изплуваха на върха, за да се сринат отново. Какво си помислихте, когато чухте за сагата "Христо Бисеров"?
- Винаги съм смятал, че Бисеров е един сериозен човек. За мен това, което се случи около него, е изненада. И все още не мога да се ориентирам какво точно е станало, къде е престъплението. Говори се мъгляво, не се казва ясно какви са причините. Ето например, когато обвинят в корупция някой еврокомисар, ясно се казва, че за  "90 хиляди евро неплатени данъци" например. Но сега знаем ли нещо? Знаем ли виновен ли е Бисеров или не? Някой нещо конкретно казва ли? На практика никакви подробности не знам, затова и няма как да коментираме този случай.
- Да, конкретика по самото обвинение не знаем. Но пък знаем, че Христо Бисеров напусна парламентарната група на ДПС и постовете си в партията буквално часове преди публично да се разбере, че е разследван от ДАНС. Това означава ли категорично, че някой от агенцията е предупредил него или ДПС?
- Не бих могъл да гадая. Пък и какво значи "някой предварително го е предупредил"? Нали така или иначе са го викнали в следствието да дава обяснения! Тоест той самият няма как да не разбере! Но наистина фактът, че си тръгна по този начин, беше изненада и за мен. Нищо друго не мога да кажа.
- Познавате се с Бисеров от много години - още от времето, когато бяхте отговорни фактори в СДС. Що за човек е т.нар. Сив кардинал на българския преход?
- Умен човек, но доста затворен в себе си. Винаги е бил такъв. Заради този му характер никога не съм имал чак толкова близки отношения с него.
- Ще ставате дядо отново. Кога се очаква дъщеря ви Ива да роди?
- Да, ще ставам дядо пак, слава Богу. Очакваме всеки момент щастливото събитие. Като се появи бебето, ще споделя тази радост с всички. Сега много-много не искам да говоря, знаете какво е... Дано всичко да мине добре.