Парализиран от кръста надолу хирург продължава да оперира пациенти от инвалидна количка. Преди една година съдбата удря жестоко един от най-добрите ортопеди в щата Мисури - Тед Рамел. В гръбначния стълб на доктора расте киста, пълна с кръв, за която той и не подозира. Доброкачественото образувание обаче се пука и едва не убива Рамел. Колегите му от болница "Прогрес уест" в град Сейнт Питърс правят всичко възможно да го върнат сред живите. Намесата им е с половинчат успех. Тед оцелява, но до края на дните си е прикован за инвалидната количка. От кръста нагоре Рамел няма никакви поражения, а ръцете му все още могат да държат по перфектен начин скалпела. Медикът прекарва 12 месеца в рехабилитация, преди всичко на духа, защото загубил желание за живот. "Когато си правил по 1000 операции на година и си приемал по около 60 пациенти дневно за преглед, животът от леглото ти изглежда непоносим. Не ти се живее. За щастие до мен бяха жена ми Катрин и децата, които ме накараха да изхвърля от ума си тези мисли. Едва тогава истински опознах семейството си, въпреки че съм женен от доста години", споделя д-р Рамел. След като осъзнава, че нищо не е загубено и поне частично може да се върне към предишната си професия, Тед поръчва на фирма да разработят специална количка за него. Модерната джаджа позволя на хирурга да стои изправен при нужда и да оперира. Мотивиран да докаже, че не бива да бъде отписван от колегите си, Тед се връща на работа по-силен и упорит отпреди злощастното събитие.
Д-р Рамел е светило в ортопедията "Дизайнът на операционните зали в "Прогрес уест" е идеален за него, защото става дума за нов обект и помещенията вътре са достатъчно просторни за маневриране с инвалидната количка, което не е възможно в старите медицински заведения - обяснява Джоан Антес, директор на болницата, в която Тед работи.
Тед се мотивира да живее с работа
- Останахме възхитени, когато той обяви, че отново хваща скалпела, защото около него има много положителна енергия, която всички харесват." Пациентите обаче не гледат с добро око на хирурга инвалид. За разлика от сестрите и лекарите, те са скептично настроени, че недъгав човек може да им помогне. "На лицата им виждам, че са шокирани, когато с инвалидната количка се запътвам към залата за операции. Обикновено това са млади хора на 20-30 г.", казва Рамел. Той признава, че отново изпитва радост от живота, но знае, че нещата никога няма да бъдат както преди. "Най-много от всичко ми липсват летните ваканции, карането на колело, голфът и карането на ски. Мисълта, че никога повече няма да мога да плувам или да се пусна по снега, направо ме съсипва, но търся мотивация в работата и семейството", коментира Тед.
