Нямам очи да застана пред студентите

Коя е тя

Мира Радева е родена на 16 юни 1958 г. в Свиленград. Магистър по социология на Софийския университет от 1980 г. Специализира в Университета Париж VII и Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ. Доктор по социология в Института по социология към БАН от 1986 г. Преподава в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". От 1991 г. ръководи Института за социални изследвания и маркетинг МБМД.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Г-жо Радева, изпращаме една от най-горещите политически години. Как я видяхте през вашите очи?

- Случи се нещо извънредно и безпрецедентно. Управлението на Бойко Борисов, което изглеждаше гарантирано да изкара пълен мандат, при февруарските протести подаде оставка. Това бе нещо ново и неочаквано за мен. След това нещата се развиха главоломно. Дойдоха и избори, които за мен бяха компрометирани, тъй като се проведоха в една безпрецедентна обстановка. Имаше съмнения за сериозни манипулации и фалшификации на вота и едно компромисно правителство, което дойде с претенцията да бъде ново и да изкара страната от коловоза на корупцията, да отговори на очакванията на хората за радикална промяна. Но взриви обществено-политическата обстановка още в самото си начало. Оттук нататък нещата започнаха да изглеждат още по-неочаквано, защото в главно действащо лице се превърна улицата. Също безпрецедентно станахме свидетели на упоритостта на новото правителство да отстоява правото си да управлява страната. Тоест цялата тази година е един невероятен експеримент за новата ни история. Това всичко показва състоянието на обществото.

- А то е?

- Състояние на тревожност, на изключителна динамика и обществено недоволство. Нещо, което социолозите регистрираме от няколко години. Но сякаш влязохме в сюжета на пеещия пенкилер, който никой не го слуша. Обществото бе заредено с негативизъм, но и с непукизъм. С тотална липса на желание да се приеме, че гласът на недоволните има някакво значение. В момента, в който една политическа сила спечелваше изборите, тя се чувстваше абсолютно недосегаема и не се опитваше да отговори на очакванията.

- Отнасяше ли се това и за ГЕРБ?

- Кабинетът на Бойко Борисов бе уникален в способността си да дава заден на всеки ход, който не се приема от общественото мнение. Това бе единственото правителство, което за втори път успя да спечели общественото доверие. То обаче не спечели доверието на политическите сили. Затова аз с огромен интерес очаквам по-нататъшното развитие, защото за мен ситуацията не е приключила. Дълбоката политическа криза, в която е съвременното българско общество, все още не е приключила.

- Имахме и безпрецедентна смяна на трима премиери само в рамките на година. Нормално ли е това за вас?

- Това е част от цялата управленска немощ. Ако един управляващ е със самочувствие и смята, че хората са на негова страна и ще го подкрепят, той няма да се вкопчи със зъби и нокти във властта. За мен това е дълбок признак на комплекс за страх и рано или късно под една или друга форма пропукване ще има. Въпросът е на практика колко време правителството ще удържи положението. Аз мисля, че сегашните управляващи, когато им се наложи да напуснат властта, ще бягат презглава. Те не могат да излязат читави от тази ситуация.

- Протестиращия студент ли можем да определим като човек на годината като събирателен образ?

- Години наред си затваряме очите пред най-важния факт. Че младите хора системно ни напускат. Българските села и градове се обезлюдяват. Ние нямаме най-важния ресурс за развитието на икономиката - човешкия потенциал. На това управляващите гледат като че нищо особено не се случва. Това за мен е безпрецедентен скандал. Да се правиш, че хората са длъжни да ти гласуват доверие, се повтаря много пъти в нашата история. Сега обаче младите хора казват "това няма да ви го простим, няма да ви дадем повече страната".

- Подкрепяте ли ги?

- Честно казано, аз им стискам палци. Да си призная честно, признавам го пред вас, аз нямам очи да застана пред тях. Защото съм сигурна, че за много от тях аз като публична личност също съм виновна за положението, в което се намира страната. Приемам своя кръст и техния упрек. Нашето поколение не успя да защити страната от икономическата разруха и политическия бандитизъм.

- Какъв е изходът от тази разруха?

- Единственият изход е нов обществен договор. Нищо друго не може да ни спаси. Убедена съм, че е нужна цялостна политическа промяна, нов поглед върху обществения и политическия процес. Трябва ни искреност и непоколебимост. Както и абсолютна категоричност, че така повече не може да се продължава. Това обаче, което виждам, е политическа безпардонност и безсилие.

- Откъде трябва да започне промяната?

- От начина, по който излъчваме народни представители. Хората не вярват, че това става честно. Масово е съмнението, че се купуват гласове и се подменя народната воля. И това не е така само заради нашумелите случаи на купуване на гласове, а фактът, че депутатите се избират от една или друга партия. Тоест те не са публично известни и харесвани хора, а са спуснати от нечия партийна централа. Аз вече нямам притеснение да ги наричам политически мижитурки.

- Такива ли са и тези, които се отцепиха от Борисов?

- Случва се не само там, но и с коя ли не партия. В такава ситуация винаги имаме чувството, че депутатите са една сбирщина от зависими хора, които са купувани едва ли не на едро, на парче. Как от един човек, който не се е борил мястото си, можем да очакваме да защитава интереса на когото и да било? Съвършено ясно е, че също толкова лесно, колкото се продават на един лидер, ще предпочетат по-хубава оферта на друг. Затова единственият път е промяна на избирателната система от пропорционална към мажоритарна, на два тура. Но съжалявам, че младите хора, които продължават да се съпротивляват и искат падане на правителството, не си представят какво ще се случи след това. Искаме промяна, но не си даваме сметка как ще я постигнем. За мен това е драмата. И докато всички участници в този процес не си дадат сметка къде е заровено кучето, ще си седим все на същите пачи яйца.

- Следите ли скандалите, които си спретват вашите последователи в "Биг брадър"? Двете Златки са в лют спор с интелектуалеца Денди.

- Черната Златка влезе като един абсолютен миролюбец. Непрекъснато се опитваше да успокои обстановката. Аз тогава й казах, че нейният филм просто още не е започнал. Че ще дойде моментът, в който той ще започне и това е наистина така. А иначе при тях има сблъсък на интелектуалстващи в лицето на Денди и, да речем, работари. Неслучайно коментатори казват, че са се обединили мързеливите срещу работливите. Зад този сблъсък за мен стоят ценностни различия. Не е проблемът в кухнята и битовизмите. Зад спречкванията за хляба, боба, питката не виждат, че зад това стоят лични амбиции.

- Харесвате ли Денди?

- Имам симпатии и към единия, и към другия лагер. Харесвам Денди заради неговото въображение, дори безцелната му интелектуалщина.

- Той ли ще победи?

- По принцип побеждават в такива формати онези, които имат най-масова подкрепа. Със сигурност Денди не е такъв човек. Няма как той да се хареса на масовата публика. Според мен най-вероятно ще е Русата Златка, защото тя е най-консенсусната фигура. Тя формира това, което се нарича емоционална привързаност. Типичният случай бе в нашия формат. Станка успя да формира емоционална привързаност към образа си, докато Тервел не успя. И по тази причина той отпадна. Тук предполагам, че нещата ще се развият по същия начин. Русата Златка претърпя много удари и хората има за какво да й симпатизират.

- Лично харесвате ли я?

- Да. И двете Златки имат силни страни, но аз лично харесвам повече Русата. Защото тя е много по-спокойна, уравновесена и хармонична като личност. Освен това с нея не само си говорихме, но си и пеехме.

- А Райна?

- Не я познавам чак толкова добре, защото в материалите, които ни се предлагат в основните вечерни емисии, има много монтажи, които бих нарекла недобросъвестни.