Отец Иван: Ще заколя 2-3 прасета за празника

Иво АНГЕЛОВ

- Отче Иван, днес празнуваме Ивановден. Ще почетете ли този голям християнски празник?

- Задължително празнувам, защото това е много голям празник. Много Ивановци сме и затова сме се подготвили сериозно. От сутринта започваме с тържествена литургия. До към обяд ще приключим и след това ще заколим няколко прасета, за да направим шишчета и пържоли. Ще седнем на трапезата и следобед стабилно ще празнуваме.

- Само едно прасе ли ще заколите?

- Едно няма да стигне, ще са нужни поне 2-3 прасета, за да могат да хапнат всички. При нас имаме много животни, които сами си отглеждаме. Имаме си крави, биволи, овце, кози, прасета и кокошки. Като дойдат празници, и си отделяме. Не сме малко хора и имаме нужда от повече месо, за да се нахраним всички. Ние ще се съберем на голяма трапеза за Ивановден, а децата си имат компютър, на който ще си играят около нас. Те ще си пуснат музика и още повече ще се забавляват. Ние, по-старите, стоим отстрани и ги гледаме какво правят. Хапваме, пийваме и това е.

- Какво си пожелавате за празника?

- Пожелавам си децата около мен да са живи и здрави. Да не боледуват, защото така се появяват проблеми. Едно от децата се разболя и се наложи да го закарат в болница, с друго се появиха някакви проблеми. Тези неща ми създават грижи. За мен най-важното е да няма болести и всички да се чувстват добре. Искам да растат и да стават добри хора пред очите ми.

- Има ли Ивановци, които са ви направили силно впечатление?

- Аз смятам, че Ивановците са все добри хора. Свети Иван Рилски е наш закрилник - той ни пази и ни ръководи.

- Новата година е в началото си. Какво послание бихте отправили към българския народ?

- Първо, искам да поздравя Ивановците и Иванките във връзка с именния ден. Да бъдат живи и здрави и да се наслаждават на един прекрасен ден. На всички българи пожелавам тази година да бъде много щастлива и много плодородна. Да има мир и любов в техните семейства. Едно от най-важните неща е да се научат да прощават помежду си. И нека всеки българин да започне да живее спокоен живот. Да имат от всичко в изобилие по трапезите си. Да няма гладни и бедни хора. Бог да ги благослови!

- Дали можем да си пожелаем българинът да стане по-добър човек? Вие какви наблюдения имате - може ли сънародникът ни да се развива в тази насока?

- Българинът не е лош човек. Но хората изведнъж обедняха и станаха зли. Иначе ние, българите, сме весели и гостоприемни хора. Умеем да се забавляваме и живеем. Като цяло можем да кажем, че не сме студени хора. Но лошото е, че с тази демокрация едни хора много забогатяха, а други обедняхме. Затова се озлобихме. Немотията доведе до това неприятно състояние хората да не се обичат помежду си. Мразим се един друг и всеки гледа да направи поразия на другия, за да не е по-добре от него.

- А щедър ли е българинът? Готов ли е да помага на тези, които са в трудна ситуация?

- Засега моето впечатление е, че доста хора изразиха готовност да помогнат, когато обявих, че нямаме храна и сме в много тежко положение. Но се появиха и такива, които завиждат и злобеят. Има такива, които пишат и говорят глупости по телевизията само за да могат да спрат даренията към тези деца.

- Отче, кои са глупостите, които най-силно ви възмущават?

- Дори не ми се коментира. Това са такива щуротии, които дори не мога да си ги помисля, че може да станат. Много големи завистници има, които говорят какви били децата и злобеят. Наистина не ми се говори за тези неща, защото ми става болно.

- Имаше случай, в който невръстно дете беше жигосано. Как се развиха нещата около този случай?

- Детето още не съм го виждал, защото то се крие някъде в Нови хан. Когато доведеният баща на жигосаното дете дойде да му кажем, че ще бъде наказан и ще го изгоня, той започна да псува. Ругае по детето, ругае дори и по собствената си майка. Той изнасяше буркани от дома, продаваше ги и с парите си купуваше цигари. Казва: "Никой не може да ми каже нищо на мен, защото ще се оплача на социалните". Той си прави каквото си иска и всички се плашат от него. Той не просто псува майка си, но я замеря с камъни. Потрошил й прозорците и тя ми се обади с молбата да отидем да й помогнем. Чувства се много защитен и прави такива бели, че ще са наложи да се обадя на социалните, за да се намесят. Трябва да се направи нещо, защото той стана вече много лош. А жигосаното дете вече е добре - дори и белезите оттогава ги няма.

- Имахте проблеми с ромските набези в дома в село Якимово. Вече поуспокоиха ли се нещата?

- Засега се успокоиха и няма проблеми. Лошите неща останаха в миналото и сега положението е много по-добре.

- Отче, имате ли нужда от някаква подкрепа през новата година?

- Аз съм ви благодарен за това, че вашият вестник много помага. Живи и здрави да сте, както и вашите читатели. И да имате повече работа. Засега с децата си имаме всичко и нямаме нужда от подкрепа. Щастливи сме, когато добри хора ни помагат, но в момента сме добре. Не можем да се оплачем, доволни сме и благодарим на Бога. Не се знае какво може да се случи, но засега имаме.