Ето го лъжец №1!

СНИМКИ: Антоанета Йотова 

Борислав РАДОСЛАВОВ

Само на 34 км от София, сгушено в красиви планински била и населено с родолюбиви и прекрасни хора, се намира китното селце Байлово. Ако досега свързвате това местенце с автора на "Гераците" Елин Пелин и "живия светец" дядо Добри, то сега е време да се запознаете и с още един легендарен и обичан човек от Байлово - благолажът на републиката Кольо Войнов. Той е признат за най-големия лъжец в България!

67-годишният мъж ни посреща с широка усмивка в къщата си в центъра на Байлово. Кольо Войнето, както всички познават добрия човек, е съсед на дядо Добри - най-големият дарител на църкви и манастири. Дели ги само един дувар. Двамата отколе са близки приятели и си помагат с каквото могат.

"Елате, заповядайте в единствената къща, измазана с кюфтета", шеговито и с неповторима усмивка ни кани чичо Кольо. Тъй като мазилката е на бучки, домът му наистина прилича като да е "украсен" отвън с кюфтета. Още непрекрачили двора, Кольо Войнето подхваща и първата си история.

"Звъни ми телефонът преди години и чувам непознат глас. - Вие не може да се сетите кой се обажда, но аз ще ви кажа, чувам в слушалката. - На 12 май 1947 г. бях на работа в Голяма Раковица. Ти беше едно хубаво и весело бебе. Помня те от тогава. Искам да те поздравя с шестгодишния ти рожден ден. Бях акушерка в родилния дом. Да си жив и здрав! Все така да веселиш семейството, децата, жената, внуците и правнуците. Тогава разбрах, че от теб ще стане добър ловец и голям лъжец", разказва ни мъжът, който е цяла енциклопедия за хумористични разкази.

Докато пъргаво тича из двора, Кольо Войнето разкрива как през 2005 г. на конкурс в Габрово наддумал около трийсетина хумористи от цяла България и грабнал първата награда - "Благолаж".

Една от любимите му теми е за жените. И докато разкрива тънкости как се опушва сланина в двора, бай Кольо продължава с веселите истории.

"Като рече в петък, че е сряда, иди се оправяй с инат жена. Два-три дни се разправяме и като дойде сряда, взе календара и каза: А сега кажи не е ли 7 юни, сряда. Иди се разправяй повече с жена като нея!", смее се на глас благолажът.

Без да губи време, един от най-обичаните хора в околията бърка в джоба си и вади малка окарина. Глиненият духов инструмент е запазена марка на сладкодумеца и всеки ден свири на него. Пази го от десетки години, след като го е купил от незрящ майстор на окарини в селото. След като ни изсвирва няколко мелодии, Кольо Войнето се сеща и за още една любима история.

"Хвърлил съм въдица в Андрешковия гьол, който е наблизо. Ама жега, братко! Та чак и жабите се потят от жега. По едно време дойдоха кравите на Сашо Баничара да пият вода. Върху тях толкова мухи, че влязоха във водата до коремите. Помислих, че сега ще разпъдят шараните и няма да хвана нищо. Но не мина и час и стопанинът влезе вътре и почна да ги изкарва. Първата крава беше много неспокойна, втората също. А третата едвам излезе и какво да видиш, братко - четири шарана по пет килограма висят на вимето й", разказва с въодушевление бай Кольо. След което продължава.

"Едвам ги измъкна на брега. Първите две крави били ялови, а третата - отелена преди време. Шараните засмукали вимето й. Разделихме си с човека шараните по два. Сега вече, като тръгна на риболов, се отбивам до тях и му казвам: Дай една крава под наем, пък довечера ще ти дам един шаран", завършва историята си през смях Войнето.
И докато с блеснал поглед и оживено ръкомахане пресъздава поредната весела случка, ни води в мазето при бурето с вино и вече опушената сланина.

"Вижте сега каква реколта съм направил. Ей там съм закачил и останките от прасето - крака, сланина, едно друго. Нависоко съм ги качил, да не ги докачат котките", обяснява благолажът.

Накрая влизаме в уютната кухничка на чичо Кольо, за да се почерпим с домашното вино и да разгледаме окичената с различни грамоти, плакати и икони дървена ламперия.

Пияна работа!

Освен за жените любима тема за хумор и забава на байловския благолаж е и пийването. На изпроводяк чичо Кольо ни разказва още една весела история.

"Навивам часовника, ще ходя командировка рано сутринта. Обаче вечерта се бях подредил толкоз много, че не зная как съм се прибрал. Ставам, търся панталон - няма го. И таз добра, ще закъснея. Бъркам в гардероба и вадя друг панталон, който не е гладен. Слагам ютията, ще го гладя. Ама като не съм гладил никога, слагам ръкавици, че може да ме хване ток. Колко време се е минало - не знам, аз съм вече закъснял. Звъни телефонът. Наместо телефонната слушалка вдигам ютията и дясното ми ухо запуши като съборджийска скара. Запуши, замириса и бързо се втурнах да търся лекар. Изскочих навън и какво да видя. На вратата отвън висят моите панталони. Не съм могъл да сваля ключовете от панталоните и съм ги събул, за да отключа. Пияна работа!", залива се от смях Кольо Войнето и ни изпраща по живо, по здраво.