Спасителят от с.Бисер Атанас Атанасов: Празнувам, а ми се плаче!

Атанас Атанасов е един от тримата герои от село Бисер, които спасиха десетки свои съселяни при потопа на 6 февруари 2012 г. Той е на 41 години, завършил е електротехникум в Харманли. През годините основно се занимава със земеделие. Две седмици след опустошителното наводнение заедно с другите двама спасители Атанас Георгиев и Красимир Колев получиха по 5000 лв. награда от тогавашния вицепремиер Цветан Цветанов. Потърсихме Атанас навръх 3 март, когато празнуваме 136 г. свободна България. Как един наш съвременен герой отбелязва националния празник, има ли спасение за България и как оцелява с. Бисер две години след ужасяващата трагедия - вижте в разговора с Атанас Атанасов.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Честит 3 март, г-н Атанасов! Навръх националния ни празник по традиция българите се сещаме, че са ни нужни повече самоотвержени хора като вас. Как ще отбележите празника?

- Благодаря ви, честит празник и на вас. Истинските българи трябва винаги да се поздравяваме. Задължително почиваме днес и си правим банкет. Събираме се семейството и после отделно с приятели вечерта. Имаме инициатива да се празнува 3 март и в цялото село.

- Миналия 3 март празнувахте ли? Тогава беше само година след потопа.

- Тогава започваха да правят къщите след наводнението и беше някаква лудница. Затова на хората не им беше до празнуване. Нямаше дух и желание, не бяха ориентирани какво ще се прави и какво ще се случва.

- Две години след потопа как сте?

- Жив и здрав съм, семейството ми е добре. За сметка на това селото е в пълен застой. Отвсякъде всичко е спряло и сме попаднали в едно безвремие, на което не му се вижда краят.

- Бяха направени 34 къщи, но какво се случва с обещаните още 22?

- Тази пролет първите 34 бяха довършени наистина, но другите така си и останаха само на обещание. Правителството падна и нищо не се направи.

- Кой за последно се поинтересува от съдбата на Бисер?

- На 6 февруари, когато се навършиха две години от потопа, от ГЕРБ направиха курбан за цялото село. От Червения кръст също имаше представители и трагичната дата беше отбелязана.

- Държавата забрави ли ви?

- Честно да си кажа - да. Не се чува абсолютно нищо. Ни дума, ни вопъл, ни стон. Имаше проект и за канализация, но нищо не се прави в момента. Уж трябваше да започнат да я строят, но една кирка не е забита.

- Чувствате ли се изоставени?

- Да. Оставиха ни на произвола на съдбата. Всеки да се спасява както може и ако може. Най-кратко и точно казано.

- Как оползотворихте наградата от 5000 лв., която бившето правителство ви даде за спасяването на над 30 души?

- Вложих ги в земеделие. Имам овощни градини и обработвам ниви. Купих си машини, помпи, препарати, торове, поливни инсталации и за спомен един телевизор. Имам 14 декара градини, а обработвам общо 98 декара. Те са бащини земи, а само 8-9 декара са под аренда. Отглеждам основно жито и слънчоглед, а в градините най-вече праскови.

- Има ли кой да изкупува продукцията?

- Да, изкупува се. През миналата година цените бяха изключително ниски. През предходната на нея слънчогледът беше 98 ст., а тази година е 48 ст. Сами може да си направите сметка за какво става въпрос. Като имате предвид, че една торба семе е 300 лева и 280 лв. му е препаратът за пръскане. Отделно е обработката. Но в земеделието е така, особени за малките производители като нас.

- Зимата засега е топла, а единствено тази седмица ще бъде по-дъждовна. Ще се отрази ли необичайно топлото време на продукцията?

- Скоро трябва да се сади слънчогледът. Земята е подготвена, наторена и напръскана. Чакаме Господ да даде по-хубав дъжд. До 20 март трябва да го посеем.

- Кой ви помага?

- С едни приятели се занимаваме, сеем за мен и за тях. Горе-долу като кооператив. Не може всеки да има всичко, техниката е много скъпа. Аз с трактора напред, те назад, всеки прави нещо и се допълваме.

- Нека ви върна в онзи фатален ден, когато Бисер потъна под вода. Спомняте ли си?

- Това никога няма да го забравя. Беше просто ад. Отвсякъде пищят хора, молят се за помощ, давят се, къщите се рушат, водата приижда и залива всичко. Просто те отнася. Веднага почнахме да помагаме, но имаше и хора, които просто нямаше как да спасим. 6 човека се удавиха. В първия момент ударната вълна повали къщи, стопански постройки, отнесе хора. Когато се нормализира малко стихията, започнахме да помагаме.

- На колко хора помогнахте?

- Много бяха, не съм ги броил. Тръгнахме навсякъде с приятели, където се чуваха писъци и помагахме. На гръб ги изнасяхме и ги вкарвахме в джипове или лодки. Все пак се представям на мястото на човек, който вика за помощ и да не му се помогне е престъпление. Съжалявам, но просто не можеше навсякъде да се отиде и нямаше как всички да бъдат спасени.

- Чувствате ли се като спасител?

- Не, това е нещо, което всеки е длъжен да направи. А дали е така, не мога да кажа. Всеки разсъждава по свой начин.

- В очите на цяла България сте спасителят от Бисер. България как може да се спаси?

- О, България е много тежък случай. Няма да можем да се спасим. Празнуваме 3 март, освобождението от поробителя, а в момента те пак ни командват.

- Има ли хора, които да могат да освободят България от мизерията и недоимъка, които ни заливат години наред, дори с цената на живота си, каквито примери знаем от славната ни история?

- Съмнявам се много. 500 години все пак сме търпели робство. Няма да се обединим наведнъж. Това не може да стане. Левски сам е загинал, Ботев също. А болшинството стоят и чакат. Не виждам изход в ситуацията. Само с нови избори евентуално може да се оправи положението.

- Ще гласувате ли?

- Да, задължително.

- Трябва ли вотът да стане задължителен?

- Абсолютно, защото повечето стоят отстрани и чакат. Какво чакат и те не знаят. Разписал съм се и в подписката за иницииране на референдум за задължително гласуване. Защото в ДПС са строени под строй и гласуват, а другите стоят и чакат.

- След като 500 години сме били под робство, останало ли ни е като манталитет масово да бъдем с миши сърца? Хората все си казват "мир да е, трай си"...

- В момента е точно така. Затова с пълна сила важи и поговорката "Слаб народ, проста държава". Болшинството мълчи, натискат го и то се огъва отвсякъде. Така по-добре няма как да стане.

- Откъде ще дойде спасението, новото освобождение? Трябва ли ни месия?

- Просто ни трябват нови избори. Например управлението на Бойко Борисов и Цветан Цветанов беше много добро. Направиха магистрали, помогнаха на нас, на Бисер. Направиха ни къщите, което е голяма работа. После паднаха и всичко тук замря. От всичкото зло то е най-малкото.

- Кога "Съединението прави силата", изписано върху парламента, ще стане факт наистина?

- Всеки гледа него си, а как е народът не е важно. Празнувам, а ми се плаче. Национален празник е, повод за гордост, а ми е болно в душата, тежко ми е, чувствам се безсилен и в абсолютна безизходица. Мачкат ни с данъци, налози, олигарсия.

- Само от продукцията ли преживявате?

- Да. Ако е добра реколтата - чудесно. Ако не - догодина. Зимата по-стиснато го караме, каквото успеем да заделим лятото.

- Женен ли сте?

- Не, с майка ми и баща ми живея. Да сме живи и здрави, мисля и за семейство и потомство. Но в момента е много стегната ситуацията.

- Какво бихте казали на българите навръх националния празник?

- Обединете се, бъдете по-сплотени, отстоявайте правата си и много добре помислете за кого ще гласувате!