Свободни ли сте, българи?
Иво АНГЕЛОВ
Днес България чества 136 години от Освобождението!
136 години без чуждо господство! 136 години на право на избор! 136 години на независима нация!
Дали?
Чувстваме ли се наистина свободни, или само си залъгваме съзнанието, за да живеем наужким - в измислен свят на свобода, в който като Алиса гоним заека, за да стигнем до Страната на чудесата?
Всъщност сме роби, но доброволно сме се предали на тази съдба и си я живеем с доволна усмивка. Роби сме на технологиите, които са погубили всякакво личностно общуване. Все по-често близките и приятелите ни представляват съобщение във Фейсбук или глас от мобилния телефон. Вярваме сляпо на телевизии и интернет, защото не намираме стимул да излезем навън и да го погледнем. И да осъзнаем, че вали, въпреки че упорито ни убеждават, че е слънчево.
Роби сме на живота си - изплащаме кредити по няколко десетилетия и мечтаем за хубава кола. Цяла седмица чакаме да дойде петък, цяла година чакаме да дойде лятото и цял живот чакаме да бъде щастливи! Заробваме се с банки, мобилни оператори и живеем, за да си платим тока, водата и парното. Ние сме роби на комуналните сметки. Ние сме роби на това да се изкъпем, да си светнем лампата в хола и да ни е топло през зимата.
Роби сме на политическата система, която ни оковава във вериги и ни смачка. Задушава. Обезкуражава. Чистата и свята република на Васил Левски е страница от учебниците по история, но не живее. Няма ги делата на Ботев, няма го творчеството на Алеко. Не живеем в "Епопея на забравените", а в "Епопея на предадените".
И най-тъжното - роби сме на самия себе си. Не виждаме светлина в тунела, песимисти сме и се сещаме колко велик народ сме само по празници. Мърморим, оплакваме се и завиждаме. Роби сме!
Чудесно е, че 3 март ни се случва всяка година, за да се превърне в вдъхновител. Да провокира размисли у хората, да ги нахъса, че могат да се променят към по-добро и да вярват, че оковите можеш да ги счупиш само когато съзнанието ти е свободно.
Честит празник, българи! Бъдете свободни!
