Самоковеца убит от иманярската мафия

Косьо Самоковеца е убит от международната мафия, търгуваща с културни ценности. Последното си пътуване до Амстердам прави, защото там щял да отваря антиквариат, чрез който да търгува с кървави предмети на изкуството.
Сензационното разкритие направи пред "България Днес" единственият наш специалистът по национална сигурност и културно наследство проф. Евгений Сачев. Според него Панагюрското златно съкровище не е изключено да е менте и ученият допуска, че е възможно зад подмяната му да стои дори самият Самоковец.
Константин Димитров бе разстрелян насред Амстердам на 6 декември 2003 г. Той бе там в компанията на манекенката Цеци Красимирова, но тя била само за камуфлаж и не знаела за истинската мисия на легендарния контрабандист.

Според проф. Сачев Самоковеца не е бил там на туризъм и шопинг, а за да отваря галерия. Разкритията си проф. Сачев прави на базата на сведения, получени от бопаджия, разследвал убийството на Самоковеца, който комуникирал с Европол и Интерпол.
"В Амстердам Димитров е щял да отваря галерия за художествени произведения", обяснява проф. Сачев и добавя: "Самоковеца е очаквал огромни печалби, тъй като се е свързал с играчи от международната мафия, търгуваща с антики. Предмет на бизнеса щели да са артефакти, изнесени от държави, раздирани от въоръжени конфликти."
Опитът за отваряне на галерията става месеци след края на активните военни действия на коалицията, водена от САЩ и Великобритания, срещу Ирак. Потенциалът на антиквариата е бил огромен, като се има предвид, че впоследствие от Багдад бяха изнесени безценни антики, които на черния пазар се търгуват за умопомрачителни суми. Холандската полиция и митничари оттогава хванаха множество артефакти, изнесени незаконно от Ирак, сред които плочка от шумерския град Ур, на повече от 4 хилядолетия.

"Приходите от незаконния трафик на антики надминават далеч тези от наркотици. Това е поблазнило Самоковеца, но в тази мафия всичко е разделено на касти и без благословия отвисоко никой не може да оцелее. Всички са скачени и когато без позволение решат да сменят бизнеса в друга посока, следват публични наказания", пояснява проф. Сачев.
На въпрос, възможно ли е Панагюрското златно съкровище да е подменено, експертът казва, че в България нищо не е изключено и дори играчи, близки до Самоковеца, може да са подхвърлили ментето.

"У нас няма персонална отговорност и няма никаква координираност между институциите. Преди две години между МВР, Върховната касационна прокуратура и Министерството на културата бе сключено споразумение, според което при възникване на проблеми относно паметници от национално и световно значение веднага трябва да се предприемат общи действия. А въпросителните около Панагюрското съкровище висят със страшна сила вече доста време, но всички нехаят и вдигат ръце", казва спецът.
Специалистът по национална сигурност хвърли и още една бомба. Според проф. Сачев българските шофьори, които бяха обезглавени в Ирак, са били екзекутирани, защото са се замесили в трафик на антики.
Според официалната версия Ивайло Кепов и Георги Лазов бяха убити от ислямски фундаменталисти, впоследствие се прокрадна и версията, че са станали курбан заради неуредени отношения между участници в канал за трафик на синтетична дрога на Изток.
"Нищо подобно, става въпрос за търговия с артефакти. Нещата се прикриха, защото тогавашното ръководство на МВР се уплаши, когато разбраха за какво става въпрос", твърди проф. Евгений Сачев.

Артефакти колкото златния резерв

"Във фондовете на Националния исторически музей има материали, за които почти никой не подозира, които надминават по стойност златните резерви на страната", твърди проф. Евгений Сачев.
Това са предмети, които са били веществени доказателства по иманярски дела отпреди 1989 г., и според учения оценката за стойността им е била направена още преди падането на режима на Тодор Живков. Проф. Сачев задава въпроса какво се е случвало с фондовете при неколкократните смени на ръководствата. И добавя: "Даже като го местиха от Съдебната палата в Дом 1 на резиденция „Бояна“, никой не е отварял кутиите, а всичко е правено по инвентаризационни списъци".
Справка на "България Днес" показа, че актуалното състояние на резерва на страната ни е почти 40 тона злато.
На 4 март самият шеф на НИМ проф. Божидар Димитров по друг повод заяви: „Преди няколко дни се потвърди правилото, което студентите по история учат още в първи курс, че най-ценните открития на значими културно-исторически ценности се правят във фондовете на музеите", каза историкът, след като в хранилище бе открита ценна картина, получена от музея преди повече от 30 години.