Изабела Шопова от мисията "Марс Арктик 365": Искам да остана завинаги на Марс
Кристиан ИВАНОВ
- Здравейте, Изабела, вече сте на полуфинал в изпитанията за "Марс Арктик 365", какво предстои сега?
- Следващата стъпка е подбор на финалистите. От 62-мата полуфиналисти след допълнително обсъждане и отсяване ще останат 18 души, разделени в 3 екипа по 6. Те ще трябва да преминат интензивна подготовка за мисията в пустинната марсианска станция в Юта. Само най-добрият екипаж ще бъде одобрен за едногодишно пребиваване в специалната марсианска станция на канадския арктически остров Девън. Това е най-марсоподобното място на Земята.
- Защо млада и красива жена като вас си мечтае да участва в мисия до Марс, чийто краен изход никак не е сигурен?
- Дано не намеквате, че само грозни и стари мъже трябва да покоряват далечните планети! Би било много политически некоректно! Това в рамките на шегата. Лошото е, че докато човечеството успее да изпрати истинска мисия на Марс, аз ще съм вече много, много стара. За красива не знам - предполагам марсианците имат по-различни естетически критерии от нашите. Да полетя в Космоса винаги е било най-съкровената ми детска мечта.
- Възможно ли е тя да се сбъдне?
- Спомням си, че едно от най-горчивите разочарования на ранното ми детство беше простичкото изчисление, че през 2001 година, началото на XXI век, когато се предполагаше, че вече ще сме граждани на Космоса, аз щях да съм 30-годишна. В детските ми очи - безнадеждно напреднала възраст. Това ме оставяше абсолютно непригодна за участие в космически полети и заселнически програми. Когато открих, че се набират доброволци за проект, който ще имитира експедиция до Марс, се включих с огромен ентусиазъм. Имам възможност да
- Как приемат тази авантюра вашите близки?
- Майка ми е ужасена, но се опитва да звучи оптимистично и насърчително. Сигурна съм, че тайно се надява да не стигна до финалния кръг. 21-годишната ми дъщеря ме подкрепя ентусиазирано. Татко още не знае.
- Преди колко години напуснахте България?
- Преди 12 години. Емигрирах със семейството си в Нова Зеландия. После се преместихме в Австралия.
- Каква беше основната причина да го направите?
- Искахме да видим света и ни беше омръзнало от преобладаващия песимизъм и несекващи икономически, политически и какви ли не други кризи в България. Повечето ни приятели бяха вече в чужбина и емиграцията не изглеждаше вече като нещо много рисковано или непостижимо. Това, че си избрахме толкова далечна дестинация, беше по-скоро проява на глупост и неопитност, отколкото на смелост. Но пък така имиграцията се превърна в приключение.
- Когато отидохте да живеете в чужбина, чувствахте ли се като на Марс?
- Да. Марс се споменава в почти всяка глава на двете ми книги - за Нова Зеландия и за Австралия.
- Вие сте авторка на книгата "На изток в рая", как беше приета тя в България?
- Имаше и все още има голям успех, което продължава да ме изненадва. Изглежда, че в България има голям интерес към тази малка далечна, красива вечно дъждовна островна страна - Нова Зеландия. И към преживелиците и приключенията на българи по чужди екзотични земи.
- Как си представяте живота на Марс?
- В началото ще бъде труден. Вероятно кратък - рисковете за здравето на хората там са огромни. Динамичен. Пълен с предизвикателства и вероятно много съмнения. Но също и с моменти на удовлетворение, с мигове на вдъхновение, творчески импулси. Също и с периоди на покой и съзерцание. Смятам, че ще си струва усилията и жертвите.
- Какво бихте взели със себе си, преди да се качите на космическия кораб?
- Книги, музика. Електронни, защото теглото на товара е едно от най-големите технически предизвикателства на полета до Марс. И спомени от Земята. Предполагам, че мисията ще е оборудвана с достатъчно компютри и телефони и няма да ми се налага да си нося мои. Съвременните колонизатори имат предимството на модерните комуникационни технологии.
- По какъв начин тези технологии може да им бъдат от полза?
- Дори от Марс космонавтите ще могат да се свързват с близките си на Земята по телефона и чрез електронна поща. Дори да обновяват статуса си във Фейсбук. Е, с 20-минутно закъснение, но то не е много по-различно от сегашните ни комуникации от другата страна на света, когато заради огромната часова разлика пак си общуваме с прекъсвания и многочасови паузи.
- Готова ли сте да летите до Марс, дори ако трябва да останете там завинаги?
- Да. Точно оставането там завинаги е било винаги мечтата ми. И не само моята - за проекта "Марс Едно", който предвижда еднопосочно пътуване, кандидатстваха 200 хиляди души от цял свят.
- Вероятно ги вдъхновява примерът на великите откриватели. Какво е вашето усещане за подобно приключение?
- Задавам си въпроси. Ако Колумб просто се беше върнал от пътуването си до "Индия" и никой европеец никога не се беше заселил на новооткрития континент завинаги, щеше ли да съществува съвременна Америка? Щеше ли Антарктида да е така добре позната, заселена и кипяща от изследователски програми, посещавана от туристи и на практика пълна с живот, ако Скот и спътниците му не бяха останали там завинаги? Не просто покоряването на някаква цел е важно, а оставането. Макар че и самото покоряване безспорно има огромна важност. Най-вече за възпламеняване на духа и ентусиазма на човечеството.
- Защо според вас нямаме постоянна колония на Луната?
- Наистина е странно. За сто години, от експедициите на Амудсен и Скот, Антарктика се преобрази от недостъпен, нечовешки, никога недокосван континент в постоянна научна база. Това е ежегодно прекосявана от кого ли не ледена пустош и дори в туристическа дестинация. А вече повече от 60 години, откакто хора ходиха по Луната, никой, абсолютно никой не се е осмелил да повтори подвига им. За мен това е невероятно. Такова поведение не е типично за човечеството. Ние сме любопитни дръзки същества. Сигурна съм, че нещата много скоро ще се променят. Преди края на този век колонии ще има. И не само на Марс.
