Араби подарили Свещения граал
Свещеният граал е открит! Новината гръмна по всички световни агенции и предизвиква смут сред вярващи и историци. Към Испания, където е бил намерен митичният бокал, вече се готвят да се стекат хиляди поклонници, които да докоснат с очи най-търсената реликва през последните 2000 години, докато скептиците с усмивка напомнят, че в световен мащаб вече има около 200 потира, смятани за Граала.
За първи път на 27 март някои испански регионални вестници съобщават в кратки дописки за представянето в Овиедо на книгата "Кралете на Граала". Автори са историците медиевисти Маргарита Сесилиа Торес Севиля-Киньонес де Леон и Хосе Мигел Ортега дел Рио. Те публикуват тригодишните си изследвания, според които Свещеният граал се намира в базиликата „Сан Исидоро“ в град Леон, която някога е била дворец на крал Фернандо I (1037-1065 г.). Някои репортери разговарят с игумена на манастира Франсиско Родригес Ямасарес, който признава, че е уплашен от медийното измерение, което може да получи съобщението за откриването на Граала. Притесненията му не са напразни. През следващите дни новината е на челните страници на вестниците на Иберийския полуостров, а оттам се завърта бясно по всички световни агенции.
Хиляди хора дават по 19 евро, за да купят книгата и вече са направени първите заявки за преводи. Към базиликата потича река от поклонници и се стига дотам, че вчера при невиждани мерки за сигурност чашата бе транспортирана към Мадрид, където ще бъде показана в специална изложба.
Докато песимистите твърдят, че всичко е маркетингов трик, авторите на книгата разясняват на какво се базира тяхната теория. Маргарита Торес и Госе Мигел Ортега смятат, че Граалът е стоял в базиликата през последните 1000 години и е бил представян като чаша на кралицата на Кастилия и Леон Урака, внучка на крал Фернандо I. Според открити в египетска библиотека писмени извори Граалът е бил подарен на дядото от арабски емир в знак на съпричастност към бедстващия му народ, загиващ по това време от глад. Потирът всъщност е само горната част на чашата на Урака и през Средновековието бил обсипан със скъпоценни камъни.
Хитлер търси чашата у нас
Вероятността Свещеният граал да се намира по българските земи не се изключва от някои историци и до днес.
За първи път издирването му тук е инициирано през 1245 г., когато по времето на цар Калиман папа Инокентий ІV изпраща по следите му у нас свои шпиони.
По време на Третия райх изследователите на суперорганизацията на фюрера „Аненербе“ (Немско общество за изучаване на древната германска история и наследството на предците) стигат до заключението, че потирът се пази някъде в България. Хитлер е известен с влечението си към мистиката и надеждите му с помощта на древни реликви да доведе войната до успешен за Германия край. Граалът, даващ според легендата вечен живот, обаче не е открит от агентите на ръководената от Хайнрих Химлер служба, а райхът е разгромен.
Сравнително сигурни са сведенията, че Граалът е бил в ръцете на наследниците на богомилите - албигойците. Името на ордена им е съставено от две стари български думи „ал“ (старши) и „аллаби“ (възнаградени) - възнаградени от Бог.
Че Граалът е бил у нас е описано в „Историята на чешкия рицар Милохнев", който е част от миналата през XIII век през нашите земи армия на маджарския крал Андрей ІІ. През 1218 г. кралят поискал разрешение от българския цар Иван Александър да мине през неговите земи. Самият Милохнев бил лекуван от българска врачка и той твърди, че видял Граалът буквално да свети в нейния дом.
Произходът на името неясен
Думата „граал“ (graal - първоначален запис) се счита, че е старофренски вариант (grial) на латинската дума gradalis - съд. Според католическа енциклопедия, след като отшумява популярността на рицарските романси, писателите в Късното средновековие погрешно го свързват и наричат sangreal (grial - „Свещен Граал“, а sang rial - „кралска кръв“).
Има автори, които смятат, че „граал“ всъщност е редуцираната стара българска дума „габал“ (ритуална чаша), срещаща се и до днес в езици в Памир и Хиндукуш.
Владимир Клисуров
