Майката на прегазеното момченце - Красимира Иванова: Близначката на мъртвия Паоло още го търси
4-годишният Паоло загина на 2 юни тази година, след като беше блъснат от джип на пешеходната зона в Стара Загора. Зад волана на мощното возило е 44-годишният Георги Сапунджиев. Малкото дете умира пред очите на родителите си и сестричката си Анджела, докато кара колело. След зловещия инцидент шофьорът беше публично линчуван от граждани, които станали свидетели на случката. Към днешна дата той е под домашен арест. "България Днес" разговаря с майката на Паоло - Красимира Иванова, която смело споделя за мъката, беззаконието на пътя и силата на майчинското чувство.
Иво АНГЕЛОВ
- Г-жо Иванова, можехте ли по някакъв начин да предотвратите убийството на сина си?
- Непрекъснато си казвам - ако не бяхме излезли, нямаше да се случи това. Ако не бях го вдигнала детето, защото точно минутка преди убийството лежеше върху едно моторче, детска играчка. Гледаше към небето, но го вдигнах, защото изглеждаше малко разсеян. Попитах го: "Какво ти е, мамо? Има ли някакъв проблем?". Той ми се усмихна, скочи на колелото и хукна срещу убиеца си. Ако не бяхме направили много неща, нямаше да се стигне до убийството. Но в самия момент нямаше какво да направим. Нищо... Всичко беше толкова изневиделица и се случи за части от секундата. Максимум за секунда.
- Майчинското чувство е много силно развито. Имахте ли някакво усещане преди инцидента?
- Двамата с баща му след това си споделяхме, че не се чувстваме много добре. Казваме си: "Защо не се прибрахме по-рано?". Баща му казваше: "На мен ми беше доста студено, но си казах, че децата може да поиграят още малко". И на мен не ми беше много комфортно и исках да се прибирам. Но в името на това да са весели, свободни и щастливи, двамата сме решили, че трябва да ги оставим още малко да поиграят. Освен това денят е дълъг, лято е, много хора имаше.
- Как се чувства Анджела, сестричката на Паоло?
- Как може да се чувства човек, ако му отнемат половинката? Тя не осъзнава, защото децата на тази възраст не могат да осъзнаят едно такова абстрактно понятие като смърт. Тя просто усеща физическата липса и това се отразява върху цялото й поведение. Тя вече е различен човек, който няма нищо общо с онова дете, което беше преди това.
- Как се промени?
- Абсолютно във всичко. Не яде нещата, които преди ядяха заедно с Паоло. Не играе с играчките, с които играеха с Паоло. Във всяко едно отношение е различна. Още търси брат си. Става като преди само когато е с някое момченце на нейната възраст, като Паоло. Те 4 години бяха неразделни, винаги един до друг.
- Пита ли ви къде е братчето й и какво й отговаряте?
- Ние сме й обяснили, а и тя беше през цялото време с нас. Не сме крили нищо от нея, защото това при всички случаи ще й повиши тревожността от незнанието какво се случва. Тя през цялото време беше с нас, видя и сме й обяснили. Знае, че никога няма да се върне. Но не може да го осъзнае по начина, по който го осъзнаваме ние.
- Докъде стигна разследването за смъртта на Паоло?
- Чакаме. Все още дело не е започнало, а човекът (шофьорът Георги Сапунджиев, който уби малкото момченце - бел. ред.) си е вкъщи и стои при неговите си деца. Мярката му е "домашен арест".
- Смятате ли, че е правилно Сапунджиев да е вкъщи, а не в ареста?
- Има ли значение какво смятам аз? Като една майка, на която й беше отнето най-ценното, какво мога да кажа? Въобще не считам, че мястото му е вкъщи. Този човек трябва да лежи в затвора доживот! Това, което той направи, е убийство! Тероризъм! Това не е случай, в който детето ми е излязло на пешеходна пътека или да е изскочило на улица. Все едно да влязат вкъщи и да те застрелят. Да влезе някой в дома ти да си чисти пистолета и да те застреля. Може да е имало умисъл в цялото деяние. Просто защото законите са такива и един човек ги познава. Той знае, че може да получи само 1-2 години условно и решава, че може да го направи това нещо. Срещу мен, срещу някой друг и си отива ненаказан вкъщи. Просто няма никаква логика в тези закони.
- Сред много шофьори на пътя се е създало чувство на безнаказаност и могат свободно да нарушават закона, без да понасят последствия.
- Абсолютно! Определено се създава чувство на безнаказаност. Имаше толкова много случаи с известни хора, които си отидоха вкъщи, след като съвсем ненаказано убиха хора.
- За Максим Стависки ли говорите?
- Да, за него говоря.
- Имате ли вяра в българската правосъдна система?
- Честно казано, никога не съм имала някакъв личен досег с българската съдебна система, за да мога да изкажа мнение. Мога да говоря единствено въз основа на това, което се представя в медиите, което може да е субективно. Ще ви кажа дали вярвам, когато свършат делата срещу нашия убиец.
- Видяхте ли се с шофьора на джипа? Чухте ли от него "Извинявам се"?
- Видях се с него само на мястото на убийството. Той абсолютно нищо не каза тогава. Мълча. Можете да ме цитирате буквално и ако иска може да ме съди - мълча като тапир и гледа като тапир, без да каже нито дума. Не направи нищо, с което да покаже, че съжалява. Не видях никакво съжаление у този човек.
- Ще приемете ли негово извинение?
- Не! Ако на момента не изкаже някакви съболезнования и съжаление, после няма да ги приема. Целият цирк, който започна да се разиграва след убийството с пукнатото тъпанче, негови заболявания и че някой го бил бил, показаха действия на един циничен мъж, а не на човек, който съжалява. Поведението му по време на инцидента беше такова, така че оттук нататък "съжалявам" ще бъде продължение на цинизма и начин да се измъкне по-безболезнено от съдебния спор. Това няма да е истинско съжаление. Съжалението, че това се случи - не да съжалява мен, а че съжалява, че това се е случило, досега трябваше много пъти да стигне до моите усещания.
- Какво трябва да се промени на пътя и какви законодателни промени трябва да се случат?
- Много неща трябва да се променят. Сега стоя и си мисля, че трябва да спре безотговорното раздаване на книжки. Абсолютно неподготвени шофьори без никакъв психотест са на пътя. Колата е оръжие, което е много по-голямо от пистолета и автомата. За да притежаваш пистолет, трябва да минеш през тест и да ти разрешат от полицията. Всеки психопат може да вземе книжка. Трябва да има пресяване. На много шофьори не са им ясни правилата. Периодично трябва да се правят курсове за всички, които карат. Вчера с мъжа ми пътуваме и той спира на пешеходна пътека, за да пропусне пресичащ. В същото време зад нас изпреварва автомобил и щеше да отнесе пешеходеца. Настигнахме го този автомобил и вътре беше 55-60-годишен мъж, а не млад шофьор. Явно на този човек не му идва на ума какво може да се случи и защо сме спрели пред пешеходна пътека. Освен това законът за такъв вид убийства, защото това не е ПТП или сблъсък на две коли, трябва да третира инцидентите като предумишлено убийство и да се носят наказания като за такова. Да навлезеш в пешеходна зона, това непредумишлено ли е? Всеки терорист може да се качи на автомобил, да влезе в пешеходна зона, да гази и накрая по закон да се отърве от еди-колко си до 10 години. Това не е ли безумие?! Дано наистина да успеем да променим нещо, защото много се страхувам за дъщеричката ми.
