Ванга предрекла смъртта на брат си и мъжа си

Борислав РАДОСЛАВОВ

Ванга предрекла смъртта на съпруга си Димитър и брат си Васил. Предупредила и двамата какво ги чака, но те не й повярвали и починали. Шокиращите разкрития идват от племенницата на пророчицата Красимира Стоянова, които тя описва с подробности в книгата "Ванга" от далечната 1989 г.

На 10 юни 1944 г. по-големият брат на Ванга - Васил, най-неочаквано дошъл в Петрич от гръцкото село Лахана, където тогава бил войник. Съобщил на Ванга, че отива в Струмица и ще става партизанин.

Тогава, в края на войната, в Струмишкия край се сформирала партизанска бригада и много младежи се записали в нея, за да дадат отпор на отстъпващата германска армия. Тайно от Ванга той се споразумял със сестра й Любка да заминат заедно. Тогава Васил бил на 22 години.

Ванга била много тъжна от взетото от брат й решение и със сълзи на очи го молела да не отива. Казала му: "Не отивай, ще те убият на 23 години". Но брат й казал, че не й вярва, и още същия ден отишли с Любка в Струмица. Там намерили брат им Томе и още на следващия ден и тримата станали партизани.

На 8 октомври 1944 г. Васил, който бил командир на сапьорска група, получил задача да взриви моста при село Фурка, защото оттам се оттегляли части от отстъпващата германска армия. Васил изпълнил прецизно задачата и взривил моста, но не забелязал, че когато извадил от джоба на ризата си кибрит да запали фитилите на експлозива, му паднал документът за самоличност. След акцията братът на Ванга се укрил при приятел от селото и възнамерявал през нощта да се върне в отряда.

След взрива германските войници претърсили развалините на моста и намерили паспорта на Васил. Турчин дървар издал, че видял младежа от снимката да се върти наоколо.

Веднага арестували всички хора от селото и ги затворили в черквата. Преди да усети какво става, бил заловен и Васил. Германците издали заповед, че ако до един час не кажат къде е атентаторът, ще подпалят черквата заедно с всички в нея.
Хората видели, че Васил е сред тях, познавали го и знаели, че той е взривил моста, но си мълчали. Разбрал безизходицата, в която попаднал, братът на Ванга излязъл от тълпата и казал: "Аз бях!". Познали го от снимката, веднага го извели на черковния двор, избутали и хората навън и пред очите им зверски го инквизирали. Слагали му нагорещени железа в ушите, гаврили се с него и накрая, когато бил вече полумъртъв, го застреляли. Оставили обезобразения труп на земята за назидание.

Васил загинал на 8 октомври - деня, в който навършвал 23 години...

Завръщането на Васил през късната пролет на 1944 г. от Гърция съвпаднало и с идването на съпруга на пророчицата също от южната съседка. Той обаче бил станал "половин човек". От лошата вода, която пил, и от маларията черният му дроб се увеличил и макар навън да било топло, треперел от студ и нямал сили да свърши каквато и да било работа.

Както бил обещал на Ванга, през 1945 г. се захванал да прави планове за нова къща. Градил я и правел всичко сам, за най-тежката работа само викал майстори.
А навън на двора хората се трупали все повече и всички търсели помощта на пророчицата. Тя ставала много рано, готвела на майсторите, месела хляб и после, както всеки ден, заставала на вратата и давала от силата си на всички хора.
Офицер от София няколко пъти идвал в Петрич с жена си и всички много им завиждали, защото били "образцово семейство" във всяко отношение, а Ванга казвала: "Не завиждайте, бъдещето ще каже колко са за завиждане". След победата научили, че "офицерът" бил главорез и е осъден и разстрелян от Народния съд.

По този повод Ванга казва: "Не завиждай на никого, преди да си му видял края".
След като през 1947 г. Вангиният мъж построил новата къща, той тежко се разболял. Още от времето, когато се върнал от Гърция, не бил добре, но след строежа на къщата вероятно се преуморил много и се чувствал съвсем отпаднал. Получил и силни стомашни болки и приятел го посъветвал да пие по малко ракия, за да му мине. Пиел уж по малко, но постепенно се пристрастил и много се променил. Затворил се в себе си, денонощно стоял сам в една стая, почти с никого не разговарял и само пиел.

И лекари, и самата Ванга непрекъснато го съветвали да не живее по този начин, защото отивал към гибел, но той никого не слушал. Ванга ходела из къщата като сянка, топяла се от мъка и тревога и по цели нощи плачела. После споделила със сестра си, че е знаела - за мъжа й няма никакво спасение. Таяла този страшен факт само в себе си, мълчала и се молела да стане чудо.

А хората се трупали денонощно пред вратата й и тя ги изслушвала, съветвала и лекувала всеки ден и никой не подозирал каква трагедия се разиграва в собствения й дом.

Димитър се „лекувал" по този начин в продължение на 12 години, докато паднал на легло. Ванга била съвсем отчаяна. Взели го в болницата, защото развил цироза на черния дроб и започнал да се пълни с вода. Ванга пожелала да бъде с него и близо седмица седяла на един стол в болничната стая до леглото на съпруга си.
Когато един ден лекуващият лекар казал на сестра й, че иска да съобщи нещо на Ванга, тя казала, че няма нужда, защото знае, че настъпва краят, и пожелала да си отидат вкъщи. Докарали и болния й съпруг, той се поотпуснал и заспал. На пода, до краката на мъжа си, заспала и Ванга.

"Когато Митко беше вече в агония, Ванга коленичи до леглото му и от слепите й очи непрестанно се лееха сълзи. Нещо шепнеше. Дали се молеше да бъде пощаден животът му, или се прощаваше с него, не знам. Митко издъхна на 1 април 1962 г. на 42 години. Веднага след това Ванга престана да плаче и на часа заспа. Направихме каквото беше нужно за мъртвеца, започнаха да идват и хора, а тя все спеше. Спа до момента на погребението. После ми каза: "Аз го придружих до мястото, където му беше определено", разказва сестрата на пророчицата Любка.

"От този ден ние, децата на Вангината сестра Любка - Красимира, Анна и Димитър, единствените племенници на Ванга, сме свидетели на нейния тъжен, самотен вдовишки живот, на личната й трагедия, но и на нейната забележителна и неуморна дейност в услуга на хората. Вероятно тя така е орисана - да няма свое лично щастие, а да е щастлива, когато го дарява на другите", разказва Красимира Стоянова.

Глас й казал за кого да се омъжи

Един ден в двора на Ванга влязъл войник от 14-и интендантски полк. Казвал се Димитър Гущеров от село Крънджилица. Той искал да говори насаме с пророчицата за апаши, убили брат му, който търгувал със свине. Оставил три деца и болна от туберкулоза жена. Ванга излязла от малката къщичка и повикала Димитър по име. Започнала да му говори. „Знам за какво си дошъл. Искаш да ти кажа кои са убийците на брат ти, може и да ти кажа след време, но ти трябва да ми обещаеш, че няма да отмъщаваш, защото не е нужно" - казала пророчицата. По-късно в разговор с професор Шипковенски тя описва историята така.

„Димитър имаше брат убит и ме помоли да кажам кой го уби. А, викам, не мога това. След това неколко пъти идва и един ден гласа ми казва – „Слушай сега, кажи му така: да дойде на 27 август, тоя що ме ръкува пръв, той уби брат ти.“ А, колко съм била будала! Сега не казвам...

Димитър дошъл три дена напред и си седи вънка, на двора много народ и сабайлето на 27-и идват двама заедно и ме ръкуват. Арно, ама тия били от нийното село – единият, другият бил от друго село. Още като ги виде, си казал: „Сега знам вече“, но нищо не направил. И после ми каза гласо – „Ето мъжо ти“, после цяла година мина и както се каза, така стана.“