Главният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев: Имаме бежанциот държавитес ебола

КОЙ Е ТОЙ

Ангел Кунчев е роден на 19 октомври 1959 г. Дълги години работи в областта на надзора на заразните болести. Завършил е Медицинския институт в Пловдив през 1985 г. След дипломирането си започва работа в отдел "Противоепидемичен контрол" в ХЕИ - Хасково. От 2001 г. преминава на работа в същия отдел на здравното министерство. Понастоящем е главен държавен здравен инспектор на България.

Галена ЧАРИЙСКА

- Г-н Кунчев, разпространението на ебола в Африка и смъртните случаи всеки ден се увеличават със заплашителни размери. Има ли реална заплаха за Европа и в частност за България?
- В момента извън Африка няма случаи на заболели от ебола, а и в самата Африка продължават да са засегнати само три страни - първоначалната Гвинея, Либерия, където ситуацията е най-тежка, и Сиера Леоне. Вярно, че имаше и износ на няколко случая и в Нигерия, но засега широко разпространение там няма. Трите страни, които споменах, продължават да са най-засегнати, няма износ към други континенти. Все още и оценката на европейския център за контрол на заболяванията е, че за Европа е относително нисък рискът, а това се отнася и за България в още по-голям аспект. Така определено мисля и аз.

- Имаше един случай на испански свещеник - мисионер, също заболял от ебола.
- Да, има такива случаи, но те са все на хора, които се прибират от Африка заразени - там са боледували, но се връщат за лечение в страната си. Това е съзнателно действие.
Коренна промяна към подобряване на ситуацията с болните от ебола в трите засегнати страни няма, защото мерките, които се влагат, не са особено ефективни и не са довели до намаляване на темпа на разпространяване на заразата. В смисъл - продължава да има нови случаи и смъртността продължава да е около 60%. Това е една много опасна болест, тежко протичаща, с много висока смъртност, а като добавим и възможността за реакция на местните държавни служби, вече съвсем се допълва тежката картина. Само по себе си достигането на такива размери, над 1000 смъртни случая и близо 2000 засегнати, е показател, че първоначалните мерки за контрол реално не са били ефективни.

- Защо тогава за нас да няма никаква опасност?
- Начинът на предаване е такъв, че изисква доста тесен контакт с болен. Това не е въздушно-капкова инфекция, да кихнеш и да заразиш хора на 5-6 метра около теб. Такъв тесен контакт ние с тези страни нямаме, дори бих казал, че с тях нямаме никаква връзка - нито икономическа, нито туристическа, нито студенти имаме оттам, нито наши хора пътуват до тези държави. Това донякъде подпомага нещата. Споменатите три страни донякъде поддържат доста по-тесни контакти със Западна Европа и Щатите. Много от авиокомпаниите по тяхна инициатива прекратиха полетите до тези страни, а това допълнително намалява шанса за разпространение. С две думи казано, не че е невъзможно, но е доста трудно да стигне до България.

- Около бежанците вече има нещо като истерия, че пренасят какви ли не зарази. Дори тези, които бяха заловени скоро край Шабла, бяха подложени на няколко теста, от които и такъв за ебола.
- Много малко вероятно е да пренасят ебола. 90% от нашите бежанци са от Афганистан и Сирия, най-вече от Афганистан. И двете страни не са засегнати. От посочените три страни - Либерия, Сиера Леоне и Гвинея, в България са влезли само 4-5 души, и то от самото начало на бежанската вълна. Начинът на пристигането им у нас е достатъчно дълъг - те минават през различни страни и чакат в Турция, търсят начини и канали за нелегално преминаване на границата. А все пак инкубационния период на заболяването е нормално около седмица или десетина дни, от 2 до 22 дни.

- Как лекуват болните от ебола в Африка?
- Там нямат лекарство за заболелите. Основната клинична картина са кръвоизливите и заради тях правят на болните вливания, опитват се да поддържат факторите на кръвосъсирването и целя ефект, който атакува кръвозагубата. Нещо конкретно, което атакува вируса, обаче няма. Поне за момента е така. Има някакви надежди за един серум, който американска и канадска компания произвеждат, но все още няма решение да се внася в Африка. Това е нов препарат с абсолютно недоказан ефект. Трябва да се дава със съзнателното съгласие на болните и техните близки, но все още няма достатъчно данни доколко е ефикасен.

- Изчезна ли заплахата за избухване на епидемия след наводненията в Мизия?
- Заплахата е реална, дотолкова, доколкото след всяко наводнение се създават предпоставки за възникване на такива заболявания. Това се случва с оглед на това, че по-трудно се спазва хигиената, и проблемът идва най-вече от водата, която е заляла всякакви нечистотии и септични ями. Всички тези неща са разтворени във водата. Всичко обаче зависи от това, дали се спазват най-основните хигиенни правила. Факт е, че до момента не беше допуснато разпространение на никакви зарази. Ако хората изпълняват всичко това, което им се казва внимателно - за поддръжката на своята лична хигиена, за това да не се използва вода, преди тя да е обявена като годна за пиене, да не консумират продукти, залети с вода по мазета, вероятно ще преодолеем ситуацията без никакви проблеми. Може и да е имало един-два случая на болни, но така или иначе такива има навсякъде и без наводнения, тъй като е сезонът на ентеровирусните инфекции. Въпросът е да няма епидемия. А за да избегнем това, основно правило е да има дезинфекция. Раздали сме голямо количество дезинфектанти и сме обяснили на хората как да ги използват. Първото необходимо условие беше да се отдръпне водата, а тя вече почти се е отдръпнала навсякъде. Първо механично се отстранява всичко и чак след това идва моментът на измиване и дезинфекция.

- От какво е по-възможно да избухне епидемия - от труповете на удавените животни или от водата в канализацията?
- Разбира се, че от канализацията. От това, че всичко, каквото носи водата, минава през всякакви нечистотии. Почти всички зарази при човека, и бактериални, и вирусни, се отделят от изпражненията. Заразоносител си е човекът. Иначе труповете на животни са много неприятни, но колегите от агенцията по храните ги събират още от първия ден и ги карат към екарисажите. Те могат да миришат и да изглеждат много лошо, но не са източник на такива зарази.

- Като цяло зачестиха случаите на ентеровируси по нашето Черноморие? Има ли това нещо общо с наводненията във Варна?
- Няма нищо общо с наводненията. В „Аспарухово“ нямаше нито един случай, камо ли по цялото Черноморие. Просто летните месеци е така. Пролетта са детските шарки, след това започват кърлежопреносимите зарази, ентеровирусните инфекции, които са масови, после идва хепатит А и т.н. Няма нещо извънредно в ситуацията. По Черноморието явлението се набива на очи, понеже населението на курортните градове се увеличава многократно и е нормално случаите на заболели да са повече. В Инфекциозна болница скоро си говорихме, че могат да направят отделение специално за болните, връщащи се от Гърция, Турция и т.н. Там, където има повече събрани хора, много по-лесно става пренасянето на вируси.

- Има ли начин да се предпазим?
- Както вече казах, добра лична хигиена, защото този вирус трябва да го погълнем, за да се разболеем. Няма значение дали това ще стане със замърсени ръце, храна или вода. И трябва да го погълнем в определени количества, т.нар. инфекциозна доза, с два, три, пет и десет вируса организмът се справя. Трябва да внимаваме къде се храним, а не да купуваме дюнер от плажа, след като виждаме, че този, който го прави, няма къде да си измие ръцете. Така рискът става по-висок. Водата по нашето Черноморие е абсолютно безопасна и дори мога да твърдя, че е с много добри качества.

- Може ли да се заразим от морска вода?
- Не, в никакъв случай. Досега никой не е хванал зараза от морска вода. Солената среда никак не е благоприятна за развитието на вируси и бактерии. Малка част от тях може да издържат няколко минути или часа. Почти няма такива. Заразяваме се от това, което пием и ядем!