Панагюрското злато на тест за автентичност

Иво АНГЕЛОВ

"Панагюрското съкровище е автентично, не е копие и това ще бъде доказано от химическия анализ, който ще му бъде направен." Това заяви пред "България Днес" директорът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров.

От 1989 година насам периодично се появяват съмнения за автентичността на съкровището. Според Димитров тези обвинения обаче не идват от експерти, а от хора, които искат да заграбят съкровището. Той посочи, че нападките най-често са от фамилията Цветанкови - наследници на братя Дейкови (Павел, Михаил и Петко), които открили в нивата си съкровището.

Панагюрското злато е намерено случайно през 1949 г. и е поместено в Пловдивския исторически музей, където остава до 1974 г. След това е взето за изложба в Париж и години наред обикаля света. През 1984 г. е наредено в експозицията на НИМ. Една от най-разпространените легенди е, че през 70-те години на миналия век Людмила Живкова подменя съкровището с копие.

По време на анализа златните съдове ще бъдат сравнени с една част от ритоните, която се е отчупила преди години и никога не е напускала музея в Пловдив. "Ако съвпаднат всички параметри между частицата и съкровището, това ще докаже, че съдовете са истински. Аз вярвам, че резултатът ще е такъв", добави директорът на НИМ. Експертизата ще бъде направена от частна австрийска фирма, в която работят българи. Резултатите от пробите се очаква да бъдат готови до 10 дни.

Проф. Димитров се зарече, че след излизането на резултатите, които според него ще докажат автентичността на Панагюрското съкровище, ще съди фамилия Цветанкови. "Веднага ще заведа дело срещу т.нар. наследници, защото заради тези хора от години страда престижът на музея, накърнени са и музейните работници. И ще ги осъдя, защото вече ще имам неоспорими доказателства", категоричен е историкът.

Основният повод Цветанкови да настояват за експертиза са разликите в данните от измерванията на съкровището, правени през 1949 г., когато е било открито, и 1983 г. Съпоставката на цифрите показва, че през 1949 г. общото тегло на съдовете е 7500 г, а през 1983 г. теглото на съкровището е около 6100 г. По техни думи някои от съдовете са се увеличили на височина и диаметър с по няколко сантиметра.