Ядат банички на масата на Вапцаров, Гоце и Яне

В музея цари безхаберие, харчат се хиляди, за да пият кафе, твърди Никола Вапцаров-младши

КОЙ Е ТОЙ

Никола Николов Вапцаров е роден на 23 юли 1984 г. в София, точно 42 години след разстрела на поета. Дядото на Вапцаров-младши е брат на поета Никола Вапцаров. Ванга казала на баща му "ке ти се роди син и он ке си дойде с името Никола". Живее като малък в Канада с баща си, който е дипломат. В България завършва езикова гимназия и право. Във Франция изкарва две паралелни магистратури - "Политически науки" и "Администрация и управление". Работи като юрист в семейния бизнес, съветник е на бившия външен министър Кристиян Вигенин по въпросите за франкофонията. Ще участва в изборите на 5 октомври като независим кандидат от Благоевградския регион. Вапцаров-младши и близките му водят дело с искане за обезщетение от над 500 000 лв. за "неправомерно владеене" на къщата-музей на поета в Банско.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Г-н Вапцаров, защо поискахте обезщетение за къщата-музей на поета Вапцаров? От музеен комплекс "Банско" обявиха пред "България Днес", че нямате никакво морално право.

- Ние сме невладеещ собственик, а те са владеещ несобственик. Цялата история с обезщетението датира от 2001 г., когато като собственици на имота, което е потвърдено с решение на Върховния административен съд от 1998 г., направихме предложение към общината. Ние, наследниците, им казваме така: имотът е наш, ако искате да работим заедно и съвместно да го управляваме - вие няма да плащате абсолютно нищо, но трябва да направим ревизия на музея и да започнем съвместна дейност. Втори вариант - ако не искате да имате нищо общо с нас и да ползвате нашия имот, е редно да плащате наем за него. Защото смятам, че това е абсолютно нормално. И трети вариант - ако не искате нито да плащате наем, нито да се занимавате с нас по някакъв начин - то напуснете музея и дайте опис на имуществото в него. То е съставено предимно от неща, които нашето семейство е дарило на общината.

- Какъв беше отговорът?

- Вместо да седнат да разговарят с нас, а още по-малко да стигнем до компромис, те директно завеждат дело срещу нас. Още тогава знаеха, че ще искаме наем, тъй като неправомерно използваха имота. И всъщност това дело, което сега започва през октомври, е именно резултат от тези процеси. Изпратихме им нотариална покана още през 2003 г., която е получена. Това е неоспоримо доказателство за нашите намерения, които сме им предявили още тогава и е много по-добър вариант от частен разговор или съобщения по електронен път да речем.

- Как ще коментирате твърденията, че имотът още през 1952 г. е купен от тогавашния Комитет за наука, изкуство и култура?

- Това твърдение е невярно. Директорката на музея и кметът на общината развяват договор за покупко-продажба, който не е подписан от никой. Нито от тях, нито от нас. А знаете, че още от Освобождението на България първото нещо, което се регулира, е собствеността. През 1952 г. е изплатено обезщетение в размер на 19 000 лв. След което има допълнително одържавяване през 1982 г., защото част от имота е останал да се ползва от майката на Вапцаров Ц Елена, и сестра му Райна. Те са живели до смъртта си в музея и затова имотът се одържавява, да речем, на 80-90% през 1953 г.

- От музея твърдят обаче, че специално за майката и сестрата на поета са построени жилища във вътрешния двор на къщата?

- Това не е вярно и съдебна експертиза отхвърли това твърдение. Въпреки че те го говореха през цялото време. Лъжат и затова загубиха делото. А обезщетението през 1982 г. е 6000 лв. и така то общо става 25 000 лв. Тъй като по това време дядо ми Борис е починал (братът на поета - б.а.), парите получават баща ми Никола и леля ми Мая.

- За какво са ги използвали?

- С тях си купуват имот тук в Банско, за да може по някакъв начин семейството да остане да живее в града. А не да ни изгонят тотално оттук. След като го купуват, построяват две къщи.

- А как се появява хотелът "Шато Вапцаров"?

- Една от тези две къщи я събарят и на нейно място се построява малко хотелче с 3-4 стаи през 1994 г. Полека-лека разширявахме от лични спестявания имота. Беше дълъг процес, който траеше 6-7 години, докато се развие до това, което е в момента.

- Сега хотелът работи ли?

- Не, прави му се основен ремонт. Наложи ми се да уча в чужбина и изкарах там две магистратури. Докато бях там, нямаше кой да обръща нужното внимание. Трябва да си 24 часа в денонощието там и нямаше кой да го прави. Решихме, че е по-добре да го замразим, и сега, като имаме малко повече свободно време и средства, да го ремонтираме. Надяваме се този сезон да започне да работи.

- Сега с какво се занимавате?

- От началото на годината досега бях съветник на външния министър Кристиян Вигенин, а в момента се кандидатирам като независим кандидат за депутат от Благоевградския регион. Не съм подкрепен от нито една политическа партия.
- Защо решихте да се впуснете в политиката?

- Защото имам юридическо образование и две магистратури в чужбина, свързани с администрация, управление и политически науки. Смятам, че има нужда у нас да се появят повече независими депутати, които не са обвързани политически и ще могат да бъдат директно отговорни пред хората, които ги избират. Искам да докажа на хората от нашия регион, че мога да работя и да бъда полезен за тях. Че мога да променя нещо и да бъда позитивен фактор за развитието на региона. Залагам името си и за мен това е всичко или нищо.

- Да се върнем към темата за музея. Притесняват ли ви нападките от неговото ръководство?

- Всеки път, когато наближава дело за музея от години насам, музейните работници започват да разправят колко ужасни хора сме, алчни и Вапцаров би се обърнал в гроба. Те използват едни и същи думи и изрази. Това мен не ме притеснява, защото знам, че правото е на наша страна, на семейството. Ние искаме да направим нещо добро за общината - съвместен музей, в който да има отчетност и контролиране. Трябва да знаем къде отиват парите, които ежегодно се вливат в него. Ние искаме 500 000 лв. обезщетение, но фактът е, че в музея всяка година се изсипват по 300 000 лв. за капиталово строителство и ремонт. А той е един и същ както преди 20 години. Значи тези пари не са отивали за ремонт, а някъде другаде. Това е 240 кв. м. къща - искаме да знаем, че средствата за къщата-музей отиват за нея, а не както е сега да седят едни музейни работници и по цял ден да пият кафе и да ядат банички. И изобщо не обръщат внимание на туризма, който се развива покрай къщата. Абсолютно безхаберие. Там, където навремето Пейо Яворов, Яне Сандански и Гоце Делчев са седели на тая маса, те ядат банички и пият кафе на нея. Като отидох и ме видяха, се изнесоха като индийска нишка, дори не ме поздравиха. Нямам нищо против към тях като личности, аз имам интерес този музей да се развива и цъфти. Техните претенции сме ги били и във ВАС, и във ВКС. Повече от това не знам накъде може да вървим. Единственото, което остава, е да съдим държавата в Страсбург, но дотам ли трябва да стигаме?! Ще ми се извинят ли на мен и моето семейство за лъжите, които разпространяват, че сме искали да го правим на кръчми, че сме били алчни и само пари ни интересували?

- Бившият кмет на Банско Александър Краваров обаче не ви подкрепя.

- Ако имахме възможност, щяхме да съдим и него за обезщетение. Цялото протакане на случая беше заради негово лошо управленско решение. Защото той можеше във всеки един момент да седне с нас и да се разберем като хора, защото се познаваме достатъчно добре. Но понеже законът не ни позволява да съдим лично кмета за лошите му решения, което е пропуск в закона, ние сме длъжни да съдим общината. Кой ще ни плати 22 години ходене по съдилища? Това са време, пари, нерви.

- Ами сегашният кмет?

- С Георги Икономов започнахме разговори и се надяваме да се разберем. Имаме вече някакво съглашение - да направим смесен музей по Закона за опазване на културното наследство. Частен собственик предоставя сграда на общината, за да я управлява, и това става на базата на създадена фондация с участие на членове на семейството и общината. Има напредък и сме много доволни.